Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев: Митовски не се отчете за средствата, получени от НФЦ

Кризата в театъра е заради липсата на едни 11 млн. лв., извоювани с въвеждането на Реформата в сценичните изкуства, твърди бившият директор на Народния и настоящ и.д. директор на Националния филмов център

„Всички кинематографисти добре знаят недъзите - както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано“, казва Павел Васев. Снимки: Румен Добрев - Павел Васев: Митовски не се отчете за средствата, получени от НФЦ

„Всички кинематографисти добре знаят недъзите - както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано“, казва Павел Васев. Снимки: Румен Добрев

– С новите правила на финансиране няма ли да се засили явлението „Театър на мечките“?

– Не е задължително, недейте така. Хората в театъра са много взискателни, вярвам в тяхната разумност. Нали затова има министерство, затова има конкурс, на който съм се явявал за директор, нали затова в концепцията ми пише, че ще работя с тези режисьори, с тези автори, с тези пиеси, с тези артисти. Нали всичко това го има като се явявам пред Министерството на културата. Между другото, ако не си изпълнявам програмата, която съм представил пред министерството, то има право да ме освободи. Иначе дисциплинарно не може да ме хване. Но така спокойно може да ме освободи – това е част от договорите и на европейските мениджъри. Един колега в Барселона имаше клауза в договора, че слезе ли театърът му под 65% посещаемост, той напуска поста си на другия ден.

– Някои твърдят, че 50 културни института са много за държавата, как мислите?

– Това е нещо, с което сме се занимавали с Димо Димов, Ивайло Знеполски и Иван Маразов още през 1991 година. Нашата теза беше ясна и проста. Не може в София някакви умници в Министерството на културата да решат какво е нужно на театъра в Силистра. Хората в местната община трябва да решат какво им е нужно. И имахме две тези. Едната е – правим театър в Силистра, който е общински. Той ще получи парите от държавното финансиране, които ще дойдат в общинския бюджет. Правим общински театър в Силистра, защото искаме по този начин да създаваме т.нар. локална творческа интелигенция, защото ни е нужно да имаме 20 души професионални артисти, които в целия окръг на Силистра играят по читалища, в училища. Музикантите пък работят в друга посока – за създаване на музикални структури в този регион. Друга община – да речем Свищов, казва: „Ние не можем да поддържаме професионални театрална трупа от 60 души. Но ще каним всеки месец по две от най-добрите представления в България…

И по въпроса дали са много или малко театралните институти. Против съм затварянето на какъвто и да е културен институт. Колкото може да поеме държавата – толкова. Ако могат да функционират 100, значи ще функционират 100. Но не може централизирано да се издържат всичките, няма държава, която да издържи финансово. Понеже нашият театър е със съветски модел – дори в Русия в момента театралните структури се издържат на принципа, на който го правят в Германия. Получават финансиране веднъж от държавата и втори път – от общините. И имат по два, максимум три института, които са директно на издръжка на федералното министерство. В Москва има 360 театъра, 320 от тях са на общината.

– В София не е ли редно да се направи същото – държавата да финансира единствено националните културни институти като Народния театър, а другите да са към общината?

– Аз съм пристрастен, не мога да се произнасям за такива неща. Но има логика в това. Вече сме над 2 милиона жителите на София, това означава, че може да има повече театри. Но тяхното финансиране наистина трябва да минава през общината.

Вижте, не бива да се говори за закриване, а за преструктуриране на театрите.

Разпространението – крачка напред за българското кино

– Да се върнем към киното. Тъй като българското киноразпространение беше ликвидирано, как би могло да се отвори поне по едно кино на град?

– Първоначално през 1991 г. киносалоните бяха 3700 и много рязко, в рамките на година – година и половина, останаха 150. Тогава стана случката с държавното предприятие „Разпространение на филми“ – край, свърши. И в момента кината са 49, със 187 екрана.

Тук има нещо важно, което въобще не фигурира в Закона за филмовата индустрия, нито като част от дейността на НФЦ – това е грижата за киносалоните и формулите, по които може да се развива разпространението в България. Затова в поправките, които искаме да предложим на държавата, имаме такъв елемент. Най-скъпото нещо на киносалоните е сградата, а в момента имаме към 350-400 салона. В Етрополе, в центъра на града, има много голямо читалище, салонът съществува. И трябва да намерим формулата, по която НФЦ да предложи цялостна схема на общината, по някои от европейските програми може да кандидатства, и в рамките на 50 хиляди лева да получи екран и оборудване за съвременната технология за излъчване на филми.

С пътуващите кина, които обикалят в последните години, видяхме, че зрители има – хората са петимни да ходят на кино, защото имат нужда от общуване. Имат нужда да гледат филми – и стари, и нови, всякакви. И сега си представете, че в тези условно казано 400 киносалона за една година 50 общини успеят да оборудват зали – това са двойно повече от сега  съществуващите. Представете си, че в следващите три-четири години достигнем тази цифра 500. Тогава вече ще можем да кажем, че сме направили наистина крачка напред. Защото Европейския съюз и субсидиите от ЕС са насочени главно към общините. Всеки кмет би искал да има зала, в която гражданите да се събират и да гледат филми. Не е сложно.

– Сложно е, защото кой кмет ще тръгне да го прави, ако не може да прибере парите?

– Ние ще им дадем само технологическите параметри на заданието, те няма откъде да си ги измислят. Оттам нататък те попълват само това, което им трябва – 30 или 50 хиляди евро. И го изпълняват в рамките на 3 месеца. Смешна сума е! Ние с толкова пари подкрепяме разпространението на който и да е игрален филм.

Фоби

Предишна страница 1 2 3

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах