Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев: В киното се краде средно по 500 хил. лева на филм

„Трябва да станем богати, докато снимаме, а не след това“ – формулата, която според бившия шеф на НФЦ действа на 100% в българското кино

Дори да получим отчет, че парите са изхарчени за ядене и пиене, пак нищо не можем да направим, казва Павел Васев. - Павел Васев: В киното се краде средно по 500 хил. лева на филм

Дори да получим отчет, че парите са изхарчени за ядене и пиене, пак нищо не можем да направим, казва Павел Васев.

От всеки нов филм, създаден с подкрепата на Националния филмов център, може да се откраднат безпрепятствено по 500 хиляди лева, става ясно от интервю на вече бившия директор на центъра Павел Васев пред Лиляна Кайкова за „168 часа“. В него Васев отбелязва, че никой не може да каже за какво точно се използват парите за заснемането на даден филм – и въпреки че много са били финансирани с максималната сума (т.е. оценени на 1,2 милиона лева, от които държавни са около 1 млн.), реално на екрана виждаме продукти, които струват не повече от 500-600 хиляди.

Павел Васев обяснява, че са необходими спешни промени в Закона за филмовата индустрия – в противен случай на всеки шест месеца ще има нов директор заради тежкия конфликт и несъответствие между закона и устройствения правилник, които откриват не вратички, а цели врати за злоупотреби.

„Представете си, че вашият проект получава държавна помощ от 1 млн. и към него трябва да се добавят още средства (бел. ред. – държавата може да финансира само 80% от бюджета на филма). Останалите пари би трябвало да са или лично участие, или друго финансиране. Така се получава, че фирми участват с по 250 хил. лв. собствени средства. Искам да знам как една частна структура, която функционира, за да носи печалба, няма да получи и 1 стотинка от филма, въпреки че е вложила 250 хил. лв., защото той просто не се продава. Няма реализация, няма приходи…“

Процедурата, описана от Васев в интервюто, е такава, че НФЦ не може да контролира филмовите проекти и няма как да провери дали средствата са изразходвани съобразно него. Единствено на предпоследния транш от парите се изисква заверен подпис от експерт счетоводител, но той касае само дали документите са изрядни, а не дали предприетите действия са били целесъобразни. Например може един филм да има снимки само в София, но в разходите да фигурират наеми на яхти, плажове и хотели по морето и т.н. – счетоводителят няма задължение да чете сценария за оценката си, а само трябва да установи автентични ли са документите.

И това, според бившия шеф на НФЦ, е само най-простият ход, тъй като никой не може да каже за какво точно се използват парите за заснемането. Има обаче един признак да се установи злоупотреба – продуцентът да не желае разпространение на филма си пред публика. За това може да има ред причини, но едната е, че когато проектът се види от специалисти, веднага се установява дали струва 1,2 милиона лева или не.

„Най-отговорно казвам, че не съм видял български игрален филм, който да струва толкова – казва Васев. – Това, което гледаме на екрана, струва около 500-600 хиляди лева. Очевадно е. Ако искаме филмовото производство да расте и да се увеличава размерът на държавната помощ, както и количеството филми, е нужна консолидация на цялата филмова общност. Няма как всяка структура сама по себе си да направи значителна крачка напред.“

Павел Васев подчертава, че НФЦ изплаща парите, но не може да направи нищо, ако срещне нередност (бел. ред. – какъвто е бил случаят например с огромния хонорар на козела в едноименния филм). От центъра могат само да преглеждат постъпилите отчети, но нямат право да посочват несъотвествия – просто защото липсва такъв служител там:

„Дори да получим отчет, че парите са изхарчени за ядене и пиене, пак нищо не можем да направим. Затова казвам, че е една огромна порта към полето. Някакъв контрол има чак на предпоследния транш, който трябва да е заверен от експерт счетоводител. И ние само го приемаме, не можем по никакъв начин да посочим, че даден продуцент е некоректен“.

Според него главните проблеми на българското кино в момента са законови, а некоректните продуценти се възползват от факта, че държавата се е оттеглила от контрола по отношение на средставата.

Друг основен проблем е липсата на задължение за показване на финансираните заглавия пред хората:

„Няма никаква логика държавата да предостави 1 млн. лв за заснемането на филма, но да няма никакви задължения да го покаже на хората. Сещам се за случка с един румънски продуцент, с когото обсъждахме проект на едно голямо име в тяхното кино. Докато планирахме нещата, му казах, че трябва да се подготвим за разпространението на филма, а той отсече: „Ти си луд! Трябва да станем богати, докато снимаме филма, а не след това“. Значи тази формула в момента у нас действа на 100% и вреди на българското кино“.

Решението според Васев е чисто законово – норма, определена от държавата, защото не може да се дават 14 милиона за кино, а да не се пита какъв е ефектът след това. Според бившия директор на НФЦ, във всяка европейска страна, дори в Албания, се пита за възвращаемостта или резултата от субсидиран от държавата филм – а в англосаксонските държави печалбата дори е основното нещо.

В заключение в интервюто Павел Васев признава, че може би има основание да се дават квалификации на Националния филмов център, че пилее пари. И затова той е убеден – нужно е в кратък срок да се направят промени в Закона за филмовата индустрия и промяна или създаване на нов устройствен правилник.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах