Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев за „оялите се мерзавци“ в българското кино – I част

Защо държавната помощ за филмопроизводство е схема за „свободно прахосване на пари“ и кой има интерес статуквото да се запази?

„Българското кино се намира в мъртва хватка“, казва Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“ - Павел Васев за „оялите се мерзавци“ в българското кино – I част

„Българското кино се намира в мъртва хватка“, казва Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“

Защо съвременното ни кино се разминава с публиката, защо не достига до големите екрани и ако все пак излезе – защо го гледат основно роднини на екипа? Обяснение на тези въпроси дава Павел Васев – бивш директор на Студия „Екран“, на Народния театър, на Националния филмов център и настоящ председател на Българския културен център в Москва.

В писмо до председателя на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов, предоставено и на „Площад Славейков“, Васев заявява, че българското кино е в „мъртвата хватка“ на неколцина продуценти. Имената, които посочва, са Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и Иван Павлов – същият, до когото е адресирано писмото. Сред антигероите в българското филмопроизводство Павел Васев включва и Диана Андреева от „Обсерваторията за изследване на културата“. Всички те са членове на Националния съвет за кино, както и част от работна група, която подготвя промените в Закона за филмовата индустрия и в Устройствения правилник на НФЦ.

Наречени от Васев „ояли се мерзавци“, според него те нямат интерес да се промени статуквото, определено от автора на писмото като „свободно прахосване на парите за кино“. Авторът на писмото заявява, че от доста време насам често се получават двойно повече пари за производството на един филм – което не може да бъде скрито на екрана. Законът за филмовата индустрия не задължава кинаджиите, получили държавна помощ за филмите си, да отчитат как разходват дадените им средства, нито да имат публика, дори нещо повече – не са задължени дори да показват на екран това, което са произвели.

Заради дължината на изложението, ще публикуваме писмото в три части. „Площад Славейков“ предоставя трибуна на всички засегнати в следващия текст.

Първа част

„До
Г-н Иван Павлов
Председател на СБФД

Уважаеми господин Павлов,

Чрез Вас изпращам някои мои съображения във връзка с кризата относно финансирането на българското кино чрез нормите на ЗФИ. Не мога да пиша кратко и стегнато, както е направил това УС на СБФД в едно открито писмо, публикувано на неговия сайт. Понеже темата е широка, а изисква и някои специализирани познания, съм се постарал да опростя езика си, така щото да е понятен на всички членове на СБФД. Считам, че няма друга браншова организация, която може да защити българските кинематографисти и затова предлагам на УС на СБФД да разгледа тезите, които съм описал, и ако намери за необходимо да ги обсъди с гилдиите.

Аз не си правя илюзии, че нещо кардинално ще се промени без усилията на голяма част от членовете на СБФД. Но вярвам, че ще се намерят хора, които да се опитат поне да се противопоставят на застоя и безизходицата относно финансирането на българското кино. То се намира в мъртва хватка. Но си спомням как в началото на 90-те години студентите от ВИТИЗ отвяха овехтелите и мрънкащи номенклатурщици с такава лекота, че и досега им завиждам. Нека да не чакаме да ни изправят до стената.

С дълбоко уважение:
Павел Васев
Член на СБФД

На кино
(Открит роман)

С обич за българското кино…
Посвещение от неизвестен зрител

В спектакъла „Хъшове” на Сашо Морфов има една гениална сцена – за да се включат изпепелените от страсти комити в мечтаното въстание за освобождението на родината, Македонски тръгва от Браила за България направо от кръчмата на Странджата. Сцената започва да се движи и българският хъш скача от маса на маса, сякаш това са ледените късове по течението на Дунава. Но… скача от маса на маса, само нашата фантазия вижда ледените блокове и мътната река. Посланието на режисьора многократно надхвърля действието на сцената: трябва да си отговаряме винаги на въпроса: в кръчмата ли ще играем героично на театър, или ще преминем в България и ще мрем за свободата ѝ? Да живее България! – викат хъшовете.

А ние? Съдбата на българското киноизкуство не бива да се оставя в ръцете на ояли се мерзавци, заковани за масите в кръчмите. Не е достойно. Заради паметта, която няма да ни остави да излъжем дори себе си.
Ако случайно не е ясно, ние сме в криза. Вземете да разгледате статистиката от края на 60-те години на миналия ХХ век и ще видите, че тогава в България са се произвеждали по 7-8 игрални филма годишно, малко повече документални и научно-популярни филми и малко анимация. За да се излезе от тази спирала на минимализъм, която повтаряме през новия ХХI век, са нужни усилия за увеличаване на средствата за филмопроизводство, но с ясна концепция и без самозалъгването, което е обсебило мнозина. Основната теза на наивниците е, че държавата – това са някакви други хора, ние не сме като тях и те са ни длъжници. Това не е така, защото ако разглеждаме държавата като чужда, тогава проблемите на българското кино са нерешими. Държавата е наша и следва ние да извършим онова, което трябва да стане нейна програма за развитие на киното, нейна културна политика и културна практика. Познанието е най-силната защита. Деленето на „ние – добрите и мъдрите“, и „те – злите и непотребните“ е лишено от познания, няма философско съдържание и води само до застой във възможните формули за системно увеличаване на средствата за кино в България.

РЕКЛАМА

Гледайте филма „Как да се предпазим от птичи грип“!
Сега в София, а после и в други градове!

Откъде идват проблемите?

От доста време НСК (Националния съвет за кино) се опитва да управлява всичко в българското кино. Но иска да управлява еднопосочно – да взима важни решения, които са прерогатив на ИД на НФЦ съгласно закона, но да не носи отговорност за нищо. Да бъде с неограничени права, но без задължения и отговорности. Този модел на поведение е наложен там от госпожица Диана Андреева. Макар че съгласно ЗФИ – чл. 8 и чл. 9, НСК е само консултативен орган, който се назначава от изпълнителния директор и ясно е описано какви са възможните теми на консултациите:

„Чл. 8. (1) Към изпълнителния директор се създават следните консултативно-експертни органи:
1. Национален съвет за кино…
Чл. 9. (1) Националният съвет за кино се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията…
(3) Националният съвет за кино:
1. разработва и предлага на министъра на културата чрез изпълнителния директор на агенцията Национална програма за развитие на филмовата индустрия;
2. съвместно с изпълнителния директор предлага и обосновава пред министъра на културата размера на държавното финансиране за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия;
3. разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;
4. предлага на изпълнителния директор на агенцията ежегодна квота за създаване на български дебютни филми;
5. предлага на изпълнителния директор на агенцията български филми за представяне на европейски и световни конкурси и номинации.“

Както се вижда – съвещателни функции към изпълнителния директор. Никаква самостоятелност, никакви прерогативи, никакви укази, никакви протестни писма, никакви декларации към президент, Министерски съвет и Народно събрание. Нищо. Само консултации на ИД. Но не! Те са си внушили, че са управители, че имат правомощия да указват и налагат на ИД едни или други решения, те назначават директорите на НФЦ (Националния филмов център), те ги уволняват. Това е правен нонсенс – според ЗФИ (Закона за филмовата индустрия) този НСК се назначава от директора на НФЦ, в случая Камен Балкански, и тези хора всъщност си присвояват права, с които никой не ги е натоварил. Всички теми, обозначени в закона, оформени в решения или предложения, се представят на министъра на културата и обществеността само от ИД, ако реши, че са разумни, а ако не ги приема – нищо не го задължава да ги огласява дори. В закона никъде не пише, че НСК си избира председател. В УП (Устройствения правилник) пише, че ИД на НФЦ определя председателстващ. И на всяко заседание това може да бъде всеки един от членовете. Всеки, който се обявява и подписва като председател на НСК, е самозванец, и протоколите, подписани от него, са оспорими. НСК не може да се произнася за заповеди, актове и действия на ИД – защото няма субординация върху него, а точно обратно. Действия като възражения или оспорване не могат да се извършват по никакъв начин от името на НСК. В Устройственият правилник на НФЦ пише ясно:

„Консултативно-експертни органи
Чл. 14. (1) Към изпълнителния директор се създават и действат следните консултативно-експертни органи:
1. Национален съвет за кино…“

Има в този член и следната норма, а не пожелание:

„ … (4) Членовете на органите по ал. 1 нямат право да разгласяват информация, свързана с предоставените им за разглеждане въпроси…

Чл. 15. …
(3) Националният съвет за кино се свиква на заседания от изпълнителния директор по негова инициатива, или по искане на член на съвета.
(4) Заседанията се председателстват от определен от изпълнителния директор член на съвета, който организира и ръководи провеждането на заседанията.“

Когато министър Вежди Рашидов ми предложи да си зарежа щастливото пенсиониране и да оглавя Националния филмов център, аз приех да сторя това само за кратко – не толкова заради други мои интереси и задачи, а защото познавам несъстоятелността на Закона за филмовата индустрия и Устройствения правилник на НФЦ. На първата среща с Националния съвет за кино обявих ясно, че ще работя само 6 месеца и какви са приоритетите – основно работа за промени в ЗФИ. Те отначало приеха това предложение, но след като им представих проект за промяна и след серия от срещи обявих, че комисията по култура на Народното събрание е готова да разгледа, обсъди и приеме поправките, и че министърът прие да е вносител, цялата компания даде заден ход. Просто НСК се разпадна, заради неявяване и липса на кворум. Причината: в проекта за поправки се предвижда контрол върху начина на разходване на средствата от бюджета, предоставени като държавна помощ на продуцентите. Като това е второстепенният елемент. Основното бе, че е рестриктивен и предвижда възстановяване на права на творци, публика и държава. Защото ЗФИ в този си вид въобще не взаимодейства с основните създатели на филмите – автори, режисьори, оператори, артисти. В него няма допирни точки с публиката и изключва държавата и нейните органи от публичния контрол на разходване на средствата.

В настоящият ЗФИ е отстранен контролът върху продуцентите за това какво се случва със средствата, които са държавна помощ. Те представят отчети, от които само предпоследният е заверен от заклет експерт-счетоводител! Никаква публичност, дълбока анонимност на разходните документи, позоваване на „търговска тайна“! Пълни глупости. Не може публични държавни средства да са предмет на търговска тайна. Ако това бе така, тогава средствата нямаше да са държавна помощ и би следвало да се разпределят по други норми.

Въобще това мислене е твърде порочно – да изобразяваме умрели лисици. Не е възможно да се скрият далаверите с държавни пари. Защото в държавата освен общия финансов контрол, има и икономическа полиция. И ако случайно не знаете, има едни лица, които се наричат „дознатели“. Аз познавам трима от тях, които гравитират около НФЦ. И вярвайте, техните дознания не са като крясъците на патките, които често слушаме в защита на „свободното“ прахосване на парите за кино. Тяхната информация се трупа с всеки изминал ден, с всеки отчет, с всяка кражба, колкото и „законна“ да изглежда тя.

Този проблем ми е добре известен – през 1986 г. когато бях назначен за директор на СТФ „Екран“, видях че директорите на продукции (днес титуловани като продуценти), боравят с държавните пари твърде свободно и решетките на затвора се очертаваха все по-реално пред очите ми – за безстопанственост и злоупотреба. Тогава според мен имаше само едно решение – създателите на филмите и всички технически служби да бъдат включени в съблюдаването на правилата за разходване на финансовите средства. Но открито и пред всички. Въведохме публичност на разходването на бюджетите и в контрола се включиха творците – режисьори, оператори, художници, артисти, техници и специалисти. Започнахме да издаваме ежемесечен бюлетин, в който се отразяваха разходите за всяка продукция поотделно. И всеки имаше право да попита манипулаторите за какво са разходвани парите по бюджетите на филмите. За много кратко време машинациите на продуцентите – простете, директорите на продукция – бяха сведени до минимум. От предприятие пред фалит в началото на 1986 година, в края на 1989 година ние вече имахме натрупана печалба от 6 000 000 лева.

Не може главните лица във филмопроизводството да са извън процеса – той е преди всичко художествен, а чак след това икономически. Основните творчески лица трябва да са гаранти за това, че държавната помощ се е разходвала за създаването на филми, а не за други цели. Защото са твърде очевадни еднаквите суми, които продуцентите искат от държавата при всяка сесия. Ако сега с 10 милиона могат да се заснемат 8 игрални филма с помощ от по 1 100 000 лв., да речем, няма ли те да са 16, ако бюджетите са до 600 000? Но законът ги тласка към максимума.

Неотдавна проф. Божидар Манов разпространи една информация за бюджети на съвременни филми в Гърция – прочетете я пак, за да стане ясно колко струва един филм днес – и там, и тук.

НСК през 2014 г. принуди легитимния директор на НФЦ, който отказа да подпише анекси за опрощаване на дължими суми към държавата на редица продуценти съгласно договори и закона – Марин Марчевски, да подаде оставка. Пак те назначиха Георги Чолаков на този пост със задача да отмени задълженията на продуцентите. И той го направи. С подписване на анекси към договорите. Щом Георги Чолаков им свърши мръсната работа, те тутакси го пуснаха по пързалката и вдигнаха покровителството си от него. И бързо го изхвърлиха. Една дума не казаха в негова защита, а по-късно като умрели лисици по Радичков се „сетиха“ за редица негови прегрешения и хукнаха да го разпъват. На кол, не на кръст.

На една от сбирките с НСК някои негови членове се опитаха да ме сплашат. Познайте дали се получи. Но едва ли не от първия ден започнаха атаки срещу моя наследник Камен Балкански. Като най-много претенции имаше по въпроса защо е отменил есенната сесия за 2016 г. И това ще ви го обясня: защото е неизбежна нулевата година за филмопроизводство. И причината пак е в полето на НСК. Защото на лъжата краката са къси.

Изпълняващият длъжността ИД на НФЦ г-н Георги Чолаков при утвърден от Министерство на културата бюджет за 2014 г. от 11 917 000 лв. за филмопроизводство сключва договори с продуценти за 22 милиона. Именно тази разлика от над 9 милиона (договорите са от 2014 г., но „падежът“ ще е през настоящата) принуждава Камен Балкански да отмени есенната сесия за 2016 г. Защото заедно с проекти от други сесии от предишни години, натискът върху НФЦ е непосилен – продуцентите си искат парите и не ги интересува има ли ги, или ги няма. Освен редовните пари за филмопроизводство в размер на малко над 13 милиона за 2016 г., на опашката са наредени и тези 9 милиона! Но като ги няма, какво правим? Водим дела в съда за неизпълнени договори?

На практика този свръхнатиск означава, че, да речем, продукция „Х” се е подготвила за снимки, трябва да получи транш, артисти, екип и прочие люде са сключили договори и чакат старт, но средства няма нито в НФЦ, нито в МК. Есента на тази година ще „изгърмят” редица проекти, защото няма откъде да се намерят тези 9 милиона. И вероятно ще бъдат заведени дела за неустойки, и отново скандали… И новата криза е неизбежна, освен ако от някъде не се появят много пари. Моят опит е горчив, не вярвам, че от небето ще паднат милиони. Ето точно за какво става дума:

2014 година

ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ ЗА БЮДЖЕТА НА НФЦ ЗА 2014 Г. – 11 917 000 лв.

Бюджетни условия: лимит за филмопроизводство 85% (80% съгласно чл.18, ал.(2), т.3 и 5% по чл. 18, ал.(2), т.4 от ЗФИ) или 10 795 000 лв.

1) Одобрени проекти за анимационни филми:
Заповед № 32 от 24.04.2014 г. – 534 300 лв.
Заповеди от №188 до 198 от 09.10.2014 г.- 599 300 лв.
Заповед № 201 от 09.10.2014г.- 50 000 лв.

Сума по т.1: 1 183 600 лв.

2) Одобрени проекти за документални филми:
Заповед № 48 от 26.05.2014 г.- 721 000 лв.
Заповед № 110 от 25.09.2014 г. – 200 000 лв.
Заповеди № от 146 до №159 – от 07.10.2014 г.
1 210 000 лв.
Заповед № 226 от 26.11.2014 г. – 35 000 лв.

Сума по т.2: 2 166 000 лв.

3) Одобрени проекти за игрални филми:
Заповед № 11 от 14.03.2014 г. /издадена със задна дата/ – 1 180 000 лв.
720 000 лв.
Заповед № 31 от 24.04.2014 г. – 500 000 лв.
Заповед № 49 от 27.05.2014 г. – 480 000 лв.
Заповед № 61 от 20.06.2014 г. – 5 961 000 лв.
Заповед № 71 ат 20.06.2014 г. – 50 000 лв.
Заповеди №№ 97, 98, 99, 100 от 12.09.2014 г. – 950 000 лв.
Заповеди №№ 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132 от 01.10.2014 г. – 2 663 855 лв.
Заповед № 202 от 21.10.2014 г. – 140 000 лв.
Заповеди №№ 230, 231 от 10.12.2014 г. – 575 000 лв.
Заповеди №№ 234, 235, 236, 237, 238 от 13.12.2014 г. – 5 190 000 лв.
Заповеди №№ 247, 248, 249 от 13.12.2014 г. – 149 500 лв.
Заповеди №№ от 277 до 287 от13.12.2014г.
253 000 лв.

Сума по т.3: 18 812 355 лв.

Общо за производство на филми за 2014 г. са подписани: 22 161 955 лв.

при бюджетен лимит: 10 795 000 лв.

Защо заповед № 11 от 14.03.2014 г. е издадена със задна дата? Защото…

Тази мелодраматична история я научих от Петър Стоянович през юли 2014 г., когато с него – като министър на културата, и Стефан Данаилов – като председател на комисията по култура в НС, бяхме на среща с министър-председателя Пламен Орешарски да искаме пари за театъра. Оказва се, че в НФЦ е сключен договор за международната копродукция „Мисионерът“ с главен продуцент от Армения и миноритарен от България „Урбан медия“. Филмът третира проблеми, свързани с Нагорни Карабах. Получава се остър протест от нашето посолство в Азербайджан, че ни чака тежък политически конфликт, с препоръка да се оттеглим от проекта незабавно. Петър Стоянович разказа тази история на Орешарски и поиска, съгласно писмо на Георги Чолаков, МС да вземе решение и да възстанови изразходваните до момента 250 000 лв. от продуцента. Министър-председателят отказа категорично и впоследствие, от документи, които прочетох в НФЦ, се разбра следното: писмото на Георги Чолаков се връща с резолюция от Стоянович, която гласи – цитирам по памет: „Оправяйте се сами, но ни измъкнете от възможен тежък дипломатически скандал“. И Георги Чолаков се „оправя“. Издава през юли заповед № 11 с дата 14 март 2014 година, с която два проекта – „След сезона“ и „Летовници“, са определени за реализация, без да съществуват в подписаната от легитимния ИД на НФЦ М. Марчевски.

„З А П О В Е Д
№ 109 / 28.11.2013г.

На основание чл.30, ал.4 на Закона за филмовата индустрия /ЗФИ/, чл.16 на Устройствения правилник на ИА „НФЦ”, заповед № 62/08.07.2013г. на изп.директор и протокол № 7 от 25.11.2013г. на НХКИК,

ОПРЕДЕЛЯМ:

Следните проекти за реализация на игрален филм, спечелили конкурса за държавно финансово подпомагане:
1. Игрален филм:

1.1. Живи комини – рег. № 13И098, средна оценка 73,36;
1.2. Разруха – рег. № 12И178, средна оценка 72,50;
1.3. Искам да съм като теб – рег. № 12И177, средна оценка 72,14;

2. Игрален филм – дебют на режисьора:
2.1. 11-и „А”, рег. № 13И171/д, средна оценка 52,43; …

И за това Георги Чолаков използва решение на НХК от 2013 г. за игрално кино, което подрежда проектите както следва:

3. Националната художествена комисия предлага за финансиране, съгласно чл.16, ал. 8 на Устройствения правилник на ИА „НФЦ”, следните проекти, получили повече от 70% от максималния брой точки от обобщената карта:

3.1. Игрални филми – проект /над 54,60 точки/:

Живи комини –                     13И098      640,00      73,36
Разруха –                                  12И178      622,50       72,50
Искам да съм като теб –      12И177       610,00       72,14
След сезона –                          12И092      604,50      71,64
Летовници –                            13И131       616,00       70,43

А защо са два филмите в заповед № 11 – „След сезона“ и „Летовници“?

Просто е – ако се пусне само „Летовници“, който е събрал точки за пета позиция, ще има протест от четвъртия. И затова – и двата! За някакви си 2 милиона лева. Да му мисли МК от къде да ги намери.

През януари 2015 г. продуцентът на „Летовници“ – „Урбан медия“ след получен транш, съгласно уговорката с Георги Чолаков, за компенсация на парите внася в брой в касата на НФЦ първоначално 150 000 лева, за да покрие задължението по разходваните средства на прекратения международен проект за филма „Мисионерът“, а по-късно – и останалите 100 000 лева. Ефектът е следният: България е спасена от тежък дипломатически гаф, имаме игрален филм в производство, след траншове от НФЦ за филма „Летовници“ изразходваните средства за „Мисионерът“ от миноритарния български копродуцент са върнати в НФЦ.

И сега нека някой да ми каже как от бюджета на един игрален филм могат да се отнемат или, да употребя „благородното“ слово – „възстановят“ 250 000 лева, и как да приема, че системата за финансиране е коректна? И да се залъжа, че лицата, съставляващи НСК, не са знаели за това? Знаели са, но са мълчали като риби. Като риби, но от друг проект за филм, наречен „Рибена кост“. С този проект големият бял лебед на филмовите продуценти г-жа Росица Вълканова извърши деяние, което се нарича „паднала от Марс“. През 2014 година тя представя въпросния проект на сесия за игрални филми, но всички премирани заглавия от тази сесия бяха вкарани в съда от продуцентската фирма „Армаган“ заради онзи гаф с преписването на мотивите в протоколите. И докато другите продуценти се постараха да получат решения на съда в своя полза, то фирмата „Клас“ измисля просто, но според мен подло решение – внася същия проект повторно за разглеждане от НХК през майската сесия на 2015 г. Няма формула, според която НФЦ може да забрани това. И НХК класира отново проекта „Рибена кост“, и той следва да получи отново 1 120 000 лева държавни пари. Как ли не убеждавах, даже молих Вълканова да не прави глупости, но не би. Този проект „изяде“ 1 милион лева, които можеха да бъдат предоставени за следващ в класацията български филм. А „Рибена кост“ ще избира кои пари да ползва – „тези“ от 2014 г., или „онези“ от 2015 година. Другите проекти, които не получават държавна помощ заради този елементарен и недостоен финт – тях кучета, извинете – „патки“ ги яли.

Заради това обстоятелство и заради трагичната смърт на Красимир Крумов – Грец, за цялата 2015 г. са влезли в орбитата за филмопроизводство 6 игрални филма. Вместо да са да речем 8 или 10.

Става ли ясно сега, че система няма, че това е някаква зле скалъпена игра без правила? Или по-скоро правила, които продуцентите си променят, както си искат. И откъде ще се вземе доверие към тази шайка?

А финтът, който изпълниха с разпадането на НСК през юни 2015 г., когато трябваше да се обсъдят и внесат поправките в ЗФИ? Тяхното театрално „изчезване“ от хоризонта се случи с пробутването на тезата, че идеите за законови норми с нови качества трябва да дойдат „от долу“, сиреч от асоциациите (откъде „от долу“ например може да дойде идея на „Обсерваторията за изследване на културата“ на Диана Андреева, след като тя представлява само себе си?).

Ясната хватка за отказ от работа за промени в ЗФИ показа, че НСК не иска да работи за основната функция, определена му от закона – да консултира ИД на НФЦ за законодателни промени.

РЕКЛАМА

Гледайте филма „Как да се предпазим от птичи грип“!
Сега в София, а после и в други градове.
На малки екрани, а после и на по-големи!

Пиша този „открит роман“, предизвикан от един текст на изпълнителния директор на НФЦ Камен Балкански в негово „Разпореждане“ за определяне на работна група, която да извърши правен, финансов и технически анализ на Закона за филмовата индустрия и Устройствения правилник на НФЦ, а също така анализ и оценка на възможното административно въздействие при трансформирането на НФЦ от изпълнителна в държавна агенция. Съставът на работната група – двама юристи (вероятно с качества и познания), Владимир Андреев, Диана Андреева, Иван Павлов, Галина Тонева, Виктор Чучков. Пак те. Същите, които ще се борят със зъби и бивни да не се променя нищо. Същите, които досега се бориха да не се променя нищо. Защото промяната, истинската промяна, със стратегия за развитието на българското кино, ще ги постави на мястото им – като обслужващ персонал, и ще изведе напред творците. Застоят и блатото е тяхното приложно поле.

Следва продължение.


Вижте още:

ПАВЕЛ ВАСЕВ: В КИНОТО СЕ КРАДЕ СРЕДНО ПО 500 ХИЛ. ЛВ. НА ФИЛМ

ПАВЕЛ ВАСЕВ: МИТОВСКИ НЕ СЕ ОТЧЕТЕ ЗА СРЕДСТВАТА, ПОЛУЧЕНИ ОТ НФЦ

КАК СЕ КРАДЕ ЗАКОННО В БЪЛГАРСКОТО КИНО

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах