Павлик Морозов: герой, предател, жертва?

На 14 ноември се навършиха 100 години от рождението на вероятно най-известния съветски пионер

В картината на Никита Чебаков от 1952 г. момче с червена връзка и високо вдигната глава хвърля гневни думи в лицето на брадат мракобесник. В действителност Павлик никога не е носил пионерска връзка.  - Павлик Морозов: герой, предател, жертва?

В картината на Никита Чебаков от 1952 г. момче с червена връзка и високо вдигната глава хвърля гневни думи в лицето на брадат мракобесник. В действителност Павлик никога не е носил пионерска връзка.

В продължение на 45 години учебниците ни по история, художествени и документални книги и филми бяха пълни със светли герои и тъмни злодеи, които нямат нищо общо с истината. Такъв е този случай – поредният пропаганден мит, легенда и лъжа, с която болшевики, комунисти или както и да се наричаха, когато бяха заграбили цялата власт, се стремяха да възпитават „нов човек“. За случая с Павлик Морозов разказва кореспондентът на Би Би Си в Москва Артьом Кречетников.

Според официалната версия, на 13-годишна възраст той е разкрил престъпленията на баща си и затова е бил убит от близките си. Павлик е превърнат в култов герой. Името му е вписано в книгата на честта на Всесъюзната пионерска организация под номер 001.

Последователите на Павлик

Единствената съхранена снимка на Павлик Морозов се пази в музея на негово име в родното му село Герасимовка.

На 16 март 1934 г. вестник „Пионерска правда“ публикува писмо от Оля Балкина, започващо с думите:

Америка за България

„Привличам вниманието на органите на ОГПУ*, че в село Отрада се случват безобразия… – и завършва: „Изваждам всички факти на светло. Нататък нека властите да правят с тях каквото искат“.

Момичето изброява всички, които от нейна гледна точка нарушават нещо, без да забравя и баща си.

Проня Колбин докладва в милицията майка си, която отишла на полето и събирала паднали зърна, за да го нахрани. Майката отива в затвора, синът е изпратен да си почива на лагер в Артек.

Митя Гордиенко лови гладуващи хора в полето няколко пъти. След като донася за една семейна двойка, съпругът е осъден на смърт, а жена му – на десет години в лагер. Митя получава часовник с благодарствен надпис, пионерски костюм, ботуши и едногодишен абонамент за местния вестник „Ленински внучета“.

Bookshop 300×250 2

През 1936 г. Съветът на народните комисари на СССР постановява да се издигне паметник на Павлик Морозов в Александровския парк край Кремъл. В края на краищата паметникът е издигнат 12 години по-късно в детския парк в Пресня.

„Морозов, Павел е водил предана, активна борба с класовия враг, разобличавал е кулашките престъпления.“
Из обвинителното заключение по делото за убийството на Павлик Морозов, 1932 г.

През август 1991 г. паметникът е демонтиран. Отношението към бившия герой се обръща на 180 градуса.

„Не бъди Павлик Морозов!“, говорят днес възрастните на малките доносници.

Писателят Юрий Дружников издава разобличителна книга „Доносник 001, или Възнесението на Павлик Морозов“. Рокгрупа „Крематорий“ записва песен „Павлик Морозов“ за това, че всичките ни беди са от такива като него.

Междувременно разследването, извършено от журналистката от Урал Евгения Медяковя, стига до напълно неочакван резултат: Павлик не е извършил това, което му е било приписано, и не е имал отношение към ареста на баща си.

Лошо семейство

Бащата на Павлик, Трофим Морозов, се заселва в село Герасимовка, Тоболска губерния, през 1910 г. и по-късно се жени. Павел е най-голямото от петте му деца. По спомени на неговия брат Алексей, бащата „обичал само себе си и водката“. Морозов-старши отначало пиел и се биел с жена си, а после се преместил при друга жена. Така че и без политиката Павлик е имал достатъчно основания да не го обича. Освен това момчето никога не е било член на пионерската организация, тъй като в селото такава нямало.

Домът, в който се е родил и живял Павлик Морозов в село Герасимовка, Тоболска област. Снимка: ИТАР-ТАСС

Отношенията с роднините на бащата, обвиняващи за раздялата майката на Павел – Татяна, стигат до скандали и сбивания. Момчето е принудено да поеме всички мъжки задължения в семейството. Учителката му Лидия Исакова си спомня, че той често пропускал уроци, защото бил зает с работа на полето.

„За някои сега Павлик изглежда като момче с глава, пълна с лозунги, в спретната пионерска униформа, а той не е виждал униформа поради бедност, не е участва в пионерски паради, не е носил портрети и не е крещял лозунги с имената на комунистическите лидери“, разказва тя.

В класа на Павлик няма деца с пионерски униформи.

Трофим Морозов не бил кулак, а бедняк, поради което е назначен за председател на селсъвета. „Престъпленията“ му били, че той издавал на изпратените от централна Русия отвъд Урал „кулаци“ справки, позволяващи им да заминат и да си намерят работа в завод или на строеж — фактически спасявал хора. Но е вярно, че по спомени на съселяните му и материали от следствието, не правел това безкористно, а „за бланка с печати по три кожи дерял“ – пари и вещи.

На 22 ноември 1931 г., по време на милиционерска акция на гара Тавда, бил задържан принудително заселения Зворикин. У него били намерени два празни формуляра с печати от селсъвета на Герасимовка, за които бил платил на Трофим Морозов 105 рубли.

На 26 ноември Морозов е арестуван и даден на съд. Според стандартите от онова време, нищо особено страшно не му се случило: осъден е на десет години, но след три години работа по изграждането на Беломор канал е освободен предсрочно и дори е награден за ударен труд.

Оказва се, че със същата дейност са се занимавали и още няколко председатели на местните селсъвети.

По време на процеса Павлик свидетелства срещу баща си, както и майка му, която след освобождаването на Трофим Морозов напуска селото, страхувайки се от среща с бившия си съпруг. Но няма никакви следи от донос на Павлик за баща му.

Версията, според която съдебното преследване на Трофим Морозов започва заради донесение на Павлик, подадено на 25 ноември 1931 г., произлиза от една бележка на следователя в следствието за неговото убийство, Елизар Шепелев. Много години по-късно след пенсионирането си Шепелев казва в интервю за списание „Човек и закон“:

„Не мога да разбера защо съм написал това, няма никакви доказателства, че момчето е предало баща си на разследващите органи и затова е било убито. Вероятно съм имал предвид, че Павел е свидетелствал, когато Трофим е бил съден. Оказва се, че поради моите неточно написани думи момчето бе обвинено за доносник срещу баща си!“.

Трагедия в гората

На 2 септември 1932 г., около девет месеца след ареста на Трофим Морозов, Павел и 8-годишният му брат Фьодор отиват ​​в гората за плодове и не се връщат. На 6 септември един съселянин намира сред дърветата труповете им с множество рани от нож.

Съдът постановява, че убийството е извършено от бащата Трофим, дядото на момчетата Сергей Морозов и техния братовчед – 19-годишния Данила, подтикнати от местния кулак Арсений Кулуканов. Бабата на Павел и Фьодор – Ксения, също била съучастник. Данила Морозов и Кулуканов са разстреляни, дядото и бабата умират в затвора.

„Преди идваха при него с фанфари и барабани. Сега – със свещи и молитви. Днес е ясно – той не е герой, не е и предател. И със сигурност не е пионер. Ние ужасно изкривихме историята“.
Нина Купрецевич, директор на музея „Павлик Морозов“ в Герасимовка

Експонат от Дома-музей „Павлик Морозов“. Комунистически „олтар“, масово разпространен в съветските училища. Снимка: Музей „Павлик Морозов“

Скоро след убийството, по нареждане на областния комитет на партията, местният журналист Пьотър Соломеин, изпратен да отразява колективизацията, написва книга за „смелото уралско орле“ и „озверелите кулаци“, която заляга в основата на легендата за Павлик Морозов. Историята е подета от всички вестници, списания и радиото.

По данни на историка специалист по руска история, професора от Оксфорд Катрин Кели, децата са станали жертва на имуществен спор между дядо им и майка им. Но също така е вероятно убийците действително да са смятали Павлик за доносник – все пак това е пишело във вестниците, това е разказвало радиото.


* Главното политическо управление към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД)

Bookshop 728×90