Павлина Доковска: Следа оставяш, когато правиш нещо за другите

Една ренесансова личност наскоро бе в София за Международния конкурс „Млади виртуози“. Проф. Павлина Доковска вече 20 години дава стипендии на млади български пианисти, а през юни тази година изданието на „Млади виртуози“ бе посветено на 100-годишнината на нейната учителка Лидия Кутева.

Бляскав изпълнител, концертирал активно в Америка, Европа и Китай, Павлина Доковска е и великолепен педагог – тя е ръководител на клавирната катедра в едно от най-елитните училища за музика в САЩ – Mannes College of Music. Тя създава и инспирира редица музикални инициативи и в Ню Йорк, и в София. Проф. Доковска е артистичен директор на целогодишните фестивали на Mannes College оf Music в Ню Йорк, на Фестивала на изкуствата в Югозападна Вирджиния, от около 30 години на ежегодните концерти „Музикални съкровища на България“ в Камерната зала „Уайл“ на „Карнеги хол“ (съвместно с Фондация „Св. св. Кирил и Методий“)… Учила и лансирала десетки български пианисти, организирала изяви на български музиканти в Ню Йорк, майсторски класове в Националното музикално училище в София, инициативи в Русе и от десетина години в Китай. Купува рояла на Лидия Кутева, за да го подари на Националната музикална академия.

Павлина Доковска е родена в Русе в семейство на юристи. Завършва Музикалното уилище в София като ученичка на Лидия Кутева. В Музикалната академия учи в класа на професорите Джулия и Константин Ганеви. Изявена пианистка е още като ученичка. Сестра ѝ Даниела учи цигулка и също е много надарена, но поради увреждане на ръката се насочва към професията на родителите си и става един от най-големите български адвокати.

Проф. Доковска специализира в Париж при голямата пианистка Ивон Лефебюр. Магистърска степен получава в „Джулиард скул“ в Ню Йорк. Изключителен интерпретатор на немската класика, на Дебюси, отбелязват специалистите. Забележителни са концертите ѝ с Николай Гяуров, тя свири, когато му връчват Ордена на Почетния легион в Париж.

– От години академичното образование страда от намаляващото желание на младите хора да учат музика, какъв беше потокът на конкурса „Млади виртуози“, открихте ли големи таланти, проф. Доковска?

– Вярно е, че интересът към този професонален път в последно време е по-малък. Причината е, че отсъства достатъчно обучение по музика още в началните класове – тогава, когато се формира интересът към музиката, пее се… Навремето имаше прекрасни детски хорове, имаше и време, когато децата в общообразователните училища можеха да четат нотите. Тук не става дума само за младите хора, които проявяват желание да поемат по този професионален път, а че има отлив от млада публика в концертните зали.

– Този отлив е в някакъв смисъл и парадоксален, защото днес музиката е навсякъде около нас, тя присъства дори под форма на непрекъснат музикален шум в нашата среда… Като че ли човечеството никога не е живяло сред толкова много музика. Не говоря само за комерсиалната музика, а за огромното предлагане в наше време и на сериозната музика. Парадоксът е, че интересът към по-достъпната музика не еволюира към по-сериозната.

– Така е, защото всяко нещо, което притежава субстанция, дълбочина, трябва да се изучава. Нищо ценно в живота не може да бъде консумирано просто така, без да имаш познания за него. Човек трябва да навлиза във важните неща като в нов език. За да бъдеш ценител и да имаш необходимост от дълбоко съдържание, трябва да имаш познания за него. Популярната музика има своето място и е необходимо тази музика също да предлага качество. Важно е човек да се обгражда с качество – в общуването с хора, какво четеш, каква музика слушаш, дали е популярна, забавна или класическа, но с определени критерии… Тези неща се формират още от най-ранна възраст.

Помня как от съвсем малки двете със сестра ми Даниела ходехме на концерти в Русе – за съжаление тя си счупи ръката и не можа да продължи, но стана прекрасен адвокат – в нашия дом се пееше, говореше се за музика… Започнах да свиря на 6 години и още тогава вече знаех, че искам да свиря на пиано, Даниела знаеше, че иска да свири на цигулка. Тези неща не стават случайно. Там, където има постижения, това става под голямото внимание на родителите, в семейната среда се възпитават много качества – и по отношение на културата, и на морала. Но в училище трябва да е залегнало изучаването на музика, на изкуство, на литература – познание, степенувано според възрастта, разбира се. На децата да се представя качество и да има система на познанията, да не подскачаме от барокова музика на музика от XIX век. Системното изучаване, разбиране на еволюцията на един жанр – в класическата музика или в литературата – създава много по-дълбоко познание, другото е някаква фактология. Като дългогодишен преподавател и завеждащ катедра в една от водещите световни консерватории – Mannes School of Music в Ню Йорк – където критерият ни е много висок, мога да кажа, че 80% от нашите студенти са от Азия.

– Видяхме какво направи в началото на тази година пианистката Юджа Уанг в „Карнеги хол“, изумителен изпълнител от Китай, след чийто концерт диригентът падна пред нея на колене на сцената…!

– Всяка година, като изключим годината на пандемията, ходя в Китай и виждам, че залите им са пълни с хора, но и с деца! В тази страна виждам страст към класическата музика. Понякога стига до обсесия.

Първа и втора награда на нашия конкурс в София до 16-годишна възраст отидоха у китайски ученици, които показаха изключително инструментално и артистично ниво. Във втората група, за по-големи ученици, първа награда отиде у китаец, втора – при кореец, а трета – при сърбин. В малката група видяхме ярко явление – Филип Ангелов, ученик на Милка Митева от Софийското музикално училище, 11-годишен, прекрасно, обаятелно дете – раздели третата награда със София Ерухимова, рускиня от Кипър. В тази група се представиха четирима изключително надеждни и ярки изпълнители.

– Какво е вашето обяснение за тази обсесия на азиатците към класическата музика? Дали заради обожанието, което изпитват към всичко европейско, или заради огромната популярност на пианиста Ланг Ланг в Китай?

– И преди Ланг Ланг имаше големи китайски пианисти, печелили световни конкурси… Не, не е само заради пиетета им към западноевропейската музика, виждаме огромните им постижения и в точните науки. Китай е страна на 6 хил. години. Те имат невероятно богата история в музиката, в изобразителното изкуство, различна от нашата, изключителни философи и поети. Тяхната опера няма нищо общо с европейската, има различно звукоизвличане. Когато образованието инспирира младия човек да се учи, светът става малък, за интереса няма граници.

– А дали не е по-лесен пътят към класиката чрез славата на звезди като Ланг Ланг и Юджа Уанг?

– Не мисля, че е необходимо превръщането на класическата музика в шоубизнес с цел привличането на повече публика. Не разбирам защо Юджа Уанг трябва да се появява на сцена с толкова къси рокли и да сменя непрекъснато тоалетите си на концерти, когато изпълнява Рахманинов. Рахманинов е бил духовен аристократ, човек с толкова съдържание и качество, че използването на такива тоалети намалява стойността на музиката му, те са ненужен атрибут.

– Не е ли важно да се привлича нова публика? Дори чрез външни ефекти.

– Въпросът е каква публика се привлича и дали тази публика ще коментира след концерта тоалета на Юджа Уанг, дали скоростта на движение на пръстите ѝ, или дълбочината на музиката на Рахманинов. Юджа Уанг е феноменален виртуоз, но не мога да кажа, че е феноменален артист.

За мен конкурси като „Млади виртуози“ са събития, които могат да стимулират младото поколение музиканти, да стимулират и публиката. Събитие от този мащаб е невъзможно без невероятния организаторски талант на Милка Митева. Това е 17-ото издание на конкурса, но за първи път го проведохме с оркестър, защото успяхме да увеличим броя на дарителите, привлякохме големи имена в международното жури – Ден Уен Уей от Китай например, който завежда клавирната катедра в Пекинската консевратория, една от водещите в света, той е № 1 в гилдията на пианистите педагози на Китай. Негов студент спечели първа награда сега, в София – уникално момче, което свири Петия концерт на Бетовен. А каква Соната от Бетовен (опус 110) изпълни, каква Соната от Прокофиев (7)… – за мен и за Милка Митева това беше едно от най-разтърсващите изпълнения на тази соната, което сме чували. След конкурса казах на Ден Уен Уей, че това изпълнение на Сонатата от Бетовен Опус 110 би било хубаво Юджа Уанг да го чуе, защото това дете на 21 години внесе в произведението дълбочина и проникновеност без никакви външни ефекти.

Това, че третият тур се проведе с участието на Софийската филхармония, повиши интереса на музиканти от цял свят.

Тези форуми са изключително важни за младите хора, за да им дадат надежда, че има бъдеще за тях. Нашето поколение сме длъжни – и това е моята мисия – да подпомагаме младите музиканти да намерят мястото си в професията. Не е достатъчно човек сам за себе си да постигне нещо значимо в живота си, за да остави следа след себе си. Истинската следа е, когато направиш нещо за останалите. В този смисъл Лидия Кутева, моята преподавателка, беше невероятен пример. Затова съм изключително щастлива, че този конкурс беше посветен на нейната 100-годишнина. Откакто тя почина през 2004 г., аз започнах да давам стипендии на нейното име. Всяка година в Музикалното училище, с изключение на годината на Ковида, се провежда този конкурс. Това е една прекрасна мотивация за младите хора – наградата има парично измерение, но същевременно получават и подиум.

В това отношение Ланг Ланг прави много за младите хора. Той има усещане за мисия. И смятам, че ако музикантите са постигнали някакъв професонален успех в живота, но не правят нищо за другите, които идват след тях, това е недостатъчно изпълнен дълг.

– Кой български композитор е претворил най-силно българското в своите произведения?

– За мен Петко Стайнов е велик човек. Знаете съдбата му – той би могъл да остане в Германия, където е учил, но се връща в България и посвещава голяма част от живота си за изграждане на българското оперно движение, на симфоничните оркестри, на музикалното ни образование, защото до 1878 г. не е имало класическа музика в България. Същевременно Петко Стайнов съумява да изследва българския фолклор и го претворява в творчеството си с езика на западната симфонична музика. Ролята му за това, да се събуди интересът към класическата музика в България, е огромна. Това е колосална личност. Много големи личности са още Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Марин Големинов.

Родолюбието е въпрос на идентичност. За мен е всичко. Ако един човек няма силно усещане за корените си, той ще изживее живота си в тотална фрустрация. Космополит – човек, който може да се приобщава към всякакви култури – може да бъде само онзи, който има много силно усещане за това откъде идва и какви са корените му. Искрено съжалявам хората, които – идвайки от толкова малка страна като нашата – гледат много да не казват откъде са. Тези хора са нещастни.

– Дали сте чели „Времеубежище“ на Георги Господинов? В нея се говори за това как хората избират да се върнат към миналото, където се чувстват по-спокойни и уверени, и миналото всъщност разрушава бъдещето. Има и един космополит, който се пренася в различни времена и места по света, включително и в България – и сега, след Международния Букър на Георги Господинов, цял свят чете за България…

– Не съм я чела още, но ми я подариха и ще я прочета. Бях в Ню Йорк, когато Георги Господинов получи тази награда и ми се обадиха много американски приятели, за да ме поздравят. Да споделят колко се радват, че един българин е спечелил тази награда.

– Да поиграем на „времеубежище“ – в кой период от историята на музиката бихте искали да живеете, г-жо Доковска?

– Гледали ли сте „Полунощ в Париж“? Изключителен филм на Уди Алън. Аз бих искала да се срещна с личности като Шопен, Шуман, Бах.

– Не ви е страх, че може да се разочаровате от тях като хора?

– Бетовен е бил изключително труден човек… Но това са велики хора. Когато някой е в състояние да създаде такава музика, останалото не е важно.

Няма съвършени хора. Христос е казал: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камъка“. Аз съм против кенсъл културата. Хората, които са подарили нещо велико на света, оставили са ни такова невероятно богатство, не могат да бъдат канселирани. Те ще останат в историята.