Слави в политиката – печели зрителят, губи народът

Българската политика ще спечели още един Бареков, а българската аудитория ще си отдъхне с отсъствието на конска доза простотия всяка вечер в национален ефир. Защото не можеш да правиш едновременно шоу и политика – т.е. не би трябвало да можеш…

Въпреки че кой знае, България е страната на напълно неограничените от нищо възможности – американската мечта да ме прощава, бледнее пред българската. Свалям шапка на Конституционния съд, че обосновано отказа на говорителя на „българския народ“ Трифонов да прекроява конституционния ред в страната по свое усмотрение.

„Ако българският народ каже да ходим всички със зелени гащи – ще ходим“, твърди поредният кандидат за политическа слава.

Сценаристите му не са му обяснили, че кой с какви гащи ще ходи си е негов личен избор, а не конституционно регламентирано правило. То и на сценаристите няма кой да обясни тези тънкости – учат се в университета, а не на улицата…

Възможно ли е поредният „нов политик“ да успее? Повтарям, в България всичко е възможно. Същевременно изразявам плаха надежда в здравия разум на българските граждани, които отхвърляйки едно незавидно статукво, рядко гласуват доверие на поредния пътуващ цирк в политиката. Е, има и обратни случаи – с царския цирк през 2001-а например.

България наистина се различва от Америка – тук политическият резултат не е право пропорционален на изхарчените за кампания пари. Въпреки, че библиотекарско-сарайските кукловоди упорито работят, за да постигнат подобна пряка зависимост. Популизмът има някои положителни ефекти – в частност той стимулира партиите на статуквото да престанат да си играят на „тука има – тука нема“ с избирателите и да се захващат за работа. А тяхната работа е да предлагат убедителни кандидати и убедителни политики.

Бел. ред. – текстът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора.