Педофилска пропаганда, фашистка акция или и двете?

Изложбата „Джок Стърджис. Без смущение“, открита в Москва на 8 септември, бе закрита един месец преждевременно, на 25 септември, след посещение на членове на организацията „Офицерите на Русия“ в галерията. 

Джок Стърджис е американски фотограф, известен със своите серии снимки на нудистки семейства във Франция, Северна Калифорния и Ирландия. В САЩ неговото творчество е предизвиквало неведнъж противоречиви оценки.

През 1990 г. служители на ФБР влизат в ателието му в Сан Франциско и конфискуват екипировската му. Съдът – с решение на съдебни заседатели, обаче отказва да образува дело. През 1998 г. имаше опити две негови книги – The Last Day of Summer и Radiant Identities, да бъдат класифицирани като детска порнография в щатите Алабама и Тенеси, но те също завършиха неуспешно. В крайна сметка всички обвинения срещу него отпадат.

В края на миналата седмица председателката на Комисията по въпросите на семейството, жените и децата в Държавната дума, Елена Мизулина и детският омбудсман Ана Кузнецова осъдиха публично експозицията в Москва и обвиниха художника в педофилска пропаганда.

Може би ще се запитате как така офицери затварят изложба повече от месец предварително и какво общо имат те с културните регулации? Тяхна работа ли е затварянето на изложби и запознати ли са с тънките – понякога дори и за специалисти, разлики между изкуство и порнография? Да очакваме ли, че утре ще спират концерти и ще горят книги?

Според собствения ѝ сайт „Офицерите на Русия“ е обществена организация, която обединява в редовете си „ветерани и действащи офицери, членове на семействата им и неравнодушни граждани, готови да съдействат за създаването на ефективна систева за държавна сигурност и безобасност на населението, защита на правата и законните интереси на личността, достойно социално и материално-техническо обезпечаване на офицерите и хората, посветили живота си на Отечеството и обществото. Обединяващите ги принципи са патриотизмът и честта, законопослушанието и справедливостта, стремежът към здравословен начин на живот, желание да се живее в правова, духовна, силна и стабилна държава с чувство на увереност в в утрешния ден. „Офицерите на Русия“ поддържат Президента на Руската федереция, като Върховен главнокомандващ и държавен глава“.

Междувременно сайтът лента.ру представи и мнения по казуса на галеристи и фотографи. Ето какво мислят специалистите:

„Всичко е в невежеството на обществото“
Айдан Салахова
художник, скулптор, директор на галерия „Айдан“ (1992-2012)

Мисля, че всичко е свързано с невежеството на обществото, падането на културното ниво – благодарение на някои средства за масова информация, най-вече телевизията. За сравнение – през 1989 тук имаше изложба с актови фотографии на Хелмут Нютън. Рецензиите бяха предимно положителни, независимо че още живеехме в Съветския съюз. Имаше огромни опашки и нямаше подобно невежество на възприятията.

Нашите държавни чиновници като Мизулина и подобните ѝ не могат да видят разликата между изкуство и порнография, независимо че през юни излезе постановление на Путин, където много ясно е разграничено — кое може да се смята за порнография и кое не може. И закриването на тази изложба е противоправно действие, нарушение на закона. На мястото на галерията, щях да дам тези, които закриха изложбата, на съд. Пък нека там доказват, че това е порнография.

„Малограмотни елементи опитват да вземат закона в свои ръце“
Сергей Попов
изкуствовед, преподавател, директор на галерия Pop/off/art

Решението за затваряне, доколкото разбирам, е взето от самите галеристи. Не е трябвало да го правят. Изложбата трябваше да остане, а „Офицерите на Русия“, както и всеки несъгласен, можеха да се обърнат към съда. Аз не виждам никаква заплаха за морала в тази изложба. Тези снимки са високохудожествени произведения, чийто статут е признат в целия свят. А ние се върнахме в ситуацията, отпреди десетилетия, когато в Америка се опитваха да преследват Стърджис.

Тази ексцесивна ситуация свидетелства за това, че има отделни малограмотни, но радикални елементи, които се опитват да вземат закона в свои ръце и да представят това за обществен интерес, което разбира се, не е вярно. Мисля, че това е опит за скандален пиар на организацията.

„Не ми харесва това изкуство, но закриването на изложба е диващина“
Михаил Розанов
фотограф, преподавател в Британската висша школа по дизайн

Аз не обичам, когато снимат голи деца. Не ми харесва. Колкото и да ми обясняват какво изкуство е това, и колко важна е ролята на осветлението – лично на мен не ми харесва.

Но и да се закрива така изложба, разбира се, е диващина. Проблемът трябваше да бъде оставен на специалистите – а не на някакви „Офицери на Русия“. С какво право? Не е тяхна работа да казват коя изложба може да остане и коя не.

„Паралелите с Германия 1933 са очевидни“
Максим Мармур
фотограф, работещ с „Асошиейтед прес“ и „Франс прес“, ръководител на студио „Мармур Про“

Мен не ме тревожи толкова възмутената общественост, а това че представители на някаква организация, която няма никакъв правен статут, без да се основават на никакви правни документи, пристигат и затварят вратата на галерията. След това влизат вътре, провеждат разговор с ръководството на галерията и се взима решение за закриване на изложбата. Какви пълномощия има тази обществена организация, за да взима такива решения?

Ако госпожа Мизулина или госпожа Кузнецова се бяха обърнали към прокуратурата, а прокуратура беше взела решение да спре изложбата до изясняване на обстоятелствата, а след експертиза съд бе приел решение за закриване на изложбата — тогава нямаше да има никакви въпроси. А сега кой ще поеме отговорност за възпрепятстването на дейността на галерията? Виждам много тревожни симптоми в този случай. Не бих искал да правя паралели с Германия през 1933 година — но те са съвършено очевидни.