Има ли биографични елементи в новия филм на Педро Алмодовар „Болка и величие“, мисли ли режисьорът за пенсиониране, какво е да знаеш, че разочароваш родителите си, но следваш мечтата си и каква роля изиграва в живота му франкистка Испания са част от темите, които испанският режисьор засяга в интервю пред Зан Брукс за „Гардиън“.
„Болка и величие“ е последният филм на Алмодовар, който дебютира в Кан тази година и очарова критиците. Пред камерата отново си партнират Антонио Бандерас (в ролята на застаряващия режисьор Салвадор Майо) и Пенелопе Крус (като спомен от младостта му). Режисьорът пресъздава пътуването в миналото на един самотен вече творец, емоцията от срещите му с хората, оставили траен отпечатък в живота му и търси отговор на въпроса дали човек намира смисъл в живота си без творчеството. Същият въпрос задава Брукс на Алмодовар и – оказва се, режисьорът вече е дал своя отговор – само че пред камерата.
„Моят живот е безсмислен без режисурата“, казва Салвадор Майо.
„Разчитам на тази зависимост, на нуждата да разказвам истории – добавя вече от свое име режисьорът. – Не знам дали е възможно, но връзката ми с киното стана дори още по-наситена, защото винаги стои въпросът: кога ще свърши времето ми? Дали това ще е последният филм, който правя? Може би това е причината да не съм развил други аспекти от живота. Дори напротив, мисля, че ги ограничавам. Достигнал съм точката, в която създаването на филми е единственото нещо, което ме кара да се чувствам цял. Киното е единственото, което имам.“
Изоставен от приятелите си, потънал в страх, че най-добрите му дни на творец са вече зад гърба му, Майо страда и физически. В предишни свои интервюта Алмодовар настояваше, че филмът е художествен и въпреки подозрението на някои филмови специалисти, казваше, че не е вдъхновен от собствения му живот. Въпреки че Бандерас носи неговите дрехи и голяма част от сцените са заснети в апартамента му, и въпреки че дори физическата болка отговаря на проблемите с гърба му.
„Опитвам да убедя себе си, че не говоря за моята кариера – признава най-сетне той. – Но дълбоко в себе си знам, че става дума за мен. Така че давайте, питайте ме каквото щете. Вече не мога да се крия зад Салвадор Майо. Много се гордея с филма.“
Но бърза да добави, че всеки негов филм има недостатъци – просто в някои продукции те са по-малко:
„Така че може би трябва да кажа, че съм изключително горд от определени сцени във филма“.
Алмодовар е роден в малко село в Ла Манча. Баща му има бензиностанция, майка му държи кръчма. Работейки по „Болка и величие“, режисьорът се завръща в детството си и си спомня чувството на разочарование, че не се вписва в традициите на малкото градче и отказва да работи като банкер, както му предлагат родителите му.
В края на филма Майо се обръща към умиращата си майка и казва:
„Разочаровах те само заради това кой съм“.
„О, да – вижда връзката режисьорът. – В интерес на истината, никога не съм бил синът, който родителите ми искаха. Мисля, че наистина ме обичаха, но това е нещо, което осъзнах много млад.“
И все пак той не обвинява тях, а времето и мястото – когато се ражда през 1949 г., Ла Манча е силно консервативен район, дори назадничав, припомня си Алмодовар:
„Родителите ми живееха в XIX в., а дадоха живот на син, който бе почти като дете на XXI в. Затова имаше огромна пропаст между техните очаквания и моите. Те искаха да остана в селото, да се оженя и да работя в банка. Дори ми намериха работа в банка, но я отказах. Просто мразех селския живот. Бях ужасен от него, дори когато бях малък. Толкова много бракове между родственици… Всеки гледа навътре, един в друг. Единственото нещо, което имаше значение, беше какво правят съседите ти и какво мислят за теб. За мен беше ад. Всичко, което исках, бе да се махна от там, да избягам“.
Затова през 70-те режисьорът си намира ново семейство в Мадрид – „Ла Мовида“, сбор от музиканти, актьори, театрали и други артисти, които преоткриват живота след смъртта на Франко. Културното движение се вдъхновявало от „почти всичко“ – от британския пънк, през американската нова вълна до сексуалната революция от 60-те. За Алмодовар времето, прекарано в тази „почти революционна група“ в Мадрид, е като сбъдната мечта, най-добрите му спомени в живота.
„Франко трябваше да умре, за да живея аз“, заявява Алмодовар.
В продължение на 12 години работи като офис администратор в „Telefónica“, държавната мобилна компания. Напуска едва през 80-те, когато започва да набира популярност като режисьор. През 1988 г. получава номинация за „Оскар“ за „Жени на ръба на нервна криза“ и тогава майка му му се обажда, за да му каже, че според нея времето е особено подходящо да се опита да се върне на старата си работа.
Но всъщност, подобно на майка си, Алмодовар е изненадан от успеха си и казва, че международната слава му е повлияла много добре, защото му е позволила сам да контролира кариерата си.
Спомня си първите си филми, в които Бандерас често участва. Но Брукс се сеща за друго – в един разговор Бандерас му казал, че Алмодовар бил раздразнен от неговото заминаване в Америка.
„Така ли? Не знаех, че съм имал дързостта да му го кажа в лицето. Но да, предполагам, че бях раздразнен. Разбира се, радвах се за успеха му. Но той бе протагонист на почти всичките ми филми от 80-те. Чувстах се като майка, която е изгубила сина си, все едно той бе напуснал дома ми. И очевидно за мен „дом“ е означавало да остане в Мадрид и да работи за мен.“
Сега двамата отново работят заедно, а Бандерас дори взе наградата за най-добър актьор от фестивала в Кан. И според Алмодовар – заслужено. Според него, това е най-доброто му актьорско изпълнение от 1989-а, когато се снима в „Ела, завържи ме!“. След кратък размисъл обаче се поправя:
„Всъщност, това е може би най-доброто му изпълнение някога“.
Самият Алмодовар е бил на косъм от Холивуд – замалко да режисира „Планината Броукбек“ и „Вестникарчето“. Но не смята, че това е пропуск, защото сега живее сам в голям апартамент в Мадрид, заобиколен от книгите си, картините и колекция от около 3 хил. дивидита.
„Болка и величие“ ще бъде показан и у нас в рамките на фестивала „Киномания“ (14-28 ноември).
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение