Метаморфози на границата (снимки)

Афродита е родена през август. Тогава морето разбива сметана в скалите. Пяната е толкова гъста, сякаш някой е включил световния миксер на пълни обороти или пък друг е излял перилен препарат. Вълните като че ли са се простили с течното си състояние и вятърът ги разнася като облаци и късове захарен памук по скалите. Откъдето и да го погледнеш, не изглежда естествено.

„Нищо изкуствено няма! Просто през август морето започва да се обръща и да си прави пяна. Нали знаете мита за Афродита?“, обяснява и пита едновременно Дона Атанасова.

Часове по-късно ще изхвърчи друг мехур с въпрос:

„А Средиземно море, от чиято пяна край брега на Кипър се е родила Афродита, и то ли се обръща през август?“

За Средиземно море Дона засега няма отговор, но знае почти всичко за Черно и бреговете му на юг от Бургас. Отраснала е в граничното селце Резово, гушнало се в Странджа, познава всяка скала, скрита пътечка и нетъпкан от туристически крака плаж, дърветата са й приятели, чакалите в гората – наблюдатели, а морето – душеприказчик. Накратко, Донка познава природата, а и природата не се противи на познанството си с нея.

Изучила е и човешката порода – всичките й заливи, подводни камъни, живи и мъртви вълнения, и не е странно, че е способна да прекара цял месец далеч от всякакви хора.

Коя е тази жена и защо ви занимаваме с нея?

Атанасова е една необикновена пенсионерка. Десетилетия наред денят й минава в Нефтохимическия комбинат в Бургас. Постъпва там след завършването си през 1972-а и до края на 90-те всяка сутрин слага бялата престилка в лабораторията за производство на синтетични влакна. В нейните рамки изкачва стълбицата от млад специалист до ръководител, а когато идва време за пенсия, изоставя химията и се впуска в алхимията на отношенията хазяйка-летовник.

Цяло лято посреща гости във „Вила Дона“, както е нарекла къщата си в Резово, и докато измита пясъка от стаите и простира чаршафите, мечтае за зима. Щом дойде студът, хазяйката Донка се преобразява в художничката Дона Атанасова. Настане ли времето на нейното господство, дъската за гладене е смотана в шкафа, миризма на бои и лакове сменя аромата на омекотител за пране, а масата натежава от кадастрон и стъкло.

Скалите на Силистар са на 6 км от Резово.

Лястовиците, които гнездят под стряхата на Дона, вече се подготвят за полет на юг.

Люлката е притегателен център за изморените от плажа летовници.

Малката джунгла в градината на Донка

Морето през лятото е далече за Дона, но през зимата се сближават.

През зимата в Резово са само 25-те му постоянни жители и вън от портата е много по-вероятно да срещнеш изгладнял чакал, отколкото някой да ти каже „Добър ден“. Атанасова не излиза с дни, четката в ръката й размива граници, прескача светове, опитва да улови невидимото. Акварелът сякаш е любимата й техника. И абстракциите, в които може да прочетеш истории от зараждането на живота, да опиташ вкуса на времето или да се гмурнеш в морето – създавани през зимата, срещат своята публика през лятото. Приказки в рамка за белоснежни зими и искри топлина. Отсъствие на хора като образи, но присъствие на човека като усещане.

Потъналото в преспи село краси една от стените в стая № 3.

Четката и боите далеч не са единственото изразно средство на Дона Атанасова. Тя създава творби още от изсъхнали съчки, камъни, треви, миди, парчета плат… Изплюти от морето през есента или напролет, тя ги събира по брега и ги аранжира в дома си. Къща за гости и галерия на границата на фантазията и държавата.

Съчки и плат са другите изразни средства на художничката.

Споменах ли, че Донка също е родена в пяната на август?

Птиците се готвят за полет на юг, а Донка – за метаморфозата „Дона“.