Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пендачанска към десните: Върнете се в реалността!

Гледам как последните остатъци трохи гражданска енергия се оттичат в канала и побеснявам, пише оперната звезда в статус във Фейсбук

„Дори аз - едно обсесирано политическо същество - не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам; и в едното има хора, които не харесвам - и в другото; и двете си поставят цели, които съвпадат с моите“, пише Александрина Пендачанска. Снимка: Личен архив - Пендачанска към десните: Върнете се в реалността!

„Дори аз - едно обсесирано политическо същество - не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам; и в едното има хора, които не харесвам - и в другото; и двете си поставят цели, които съвпадат с моите“, пише Александрина Пендачанска. Снимка: Личен архив

След три денонощия в рОдината, мога да споделя само следното усещане: потрес! Но и потрес е малка дума. Да го напиша с големи букви – ПОТРЕС, пак не стига. Все едно. Някъде в потреса е случката, че и отвъд – в отвъдното, понеже май точно там му е и мястото на това, дето му викаме „дясното“.

Кое, колко е дясно и ляво… все едно. Любима тема ми е. Но, така де, тъй нареченото дясно, т.е. ние – еврогейовете, либералките, соросоидите, протестърите, младите и красивите и да забравим за умните, щото умните постъпват умно, а ние там се оказа, че нямаме никакъв шанс. Та, този де, един вагон хора, дето ужким се наричаме демократична общност, всъщност сме едно, на което баба ми викаше, че и за чеп за зеле не става.

Докато от едната ни страна стои Путин, от другата Ердоган, от третата настъпваща криза в бивша Югославия, от четвъртата европейски разпад и от петата Тръмп, какви са местните вълнения? Кой крив – кой прав, кой кого харесва, кой кому се сърди, кой кого обидил, кой кого недолюбил, недооценил, ненамигнал, непръднал и прочие. Ма мен това изобщо не ме интересува! Интересува ме и ще продължи да ме интересува само едно: държавата да се превърне отново в държава, да се пребори с мафията и да се опита да гарантира сигурността си поне от непосредствените опасности чрез ЕС и НАТО.

На фона на това, дърленето по страниците във Фейсбук и разни вечеринки между приятели и естествени единомишленици, скандалите, конспиративните теории, обвиненията, лошият вкус са не просто проява на тежък, провинциален, безотговорен политически инфантилизъм, а необясним с нищо друго, освен с разпищолващо се его, братоубийствен нагон. Как да очаквам, че ако в рамките на няколко дни „дясното“ така умело разпиля собственото си твърдо ядро, утре ще обединява, приобщава, привлича, за да може един ден да управлява?

Америка за България

Гледам как последните остатъци трохи гражданска енергия се оттичат в канала и побеснявам и заради това, и защото за пореден път като избирател съм насилена да взимам нерешими решения: коя от двете нямащи шанс да влязат в парламента коалиции да подкрепя? Дори аз – едно обсесирано политическо същество – не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам; и в едното има хора, които не харесвам – и в другото; и двете си поставят цели, които съвпадат с моите. Те, в крайна сметка, се припокриват. Защо обаче не са едно и не са заедно е въпрос, на който до тук никой не успява да ми отговори на ясен, български език. Ами пробвайте на друг. Говоря пет езика.

Едните били го гласували, пък другите се били заявили, пък… Не ме интересува, бе хора! Кого го интересуват махленски сметки? От вас се иска елементарна избирателна ефективност и ако все още не се очаква да сте държавнически титани, поне се дръжте адекватно, хванете една сметало и се справете първо с числата до 4. В момента заради вас двама по двама приятели се изпокарват, общността, от вагона с хора, разцепихте за нула време. Собствената си общност разбихте!

Обяснявах на едни хора през декември, че това, новото, дясното, дето сме „всички заедно срещу мафията“, ще се превърне в един бъдещ Давид. Много хубаво! Но тоя мой бленуван Давид не се е сетил дори да си напълни торбичката с камъни, а за прашка дори не му е минавало през акъла!

В това време КОЙ? Голиат! Голиат блажно потрива ръчички.

Не знам дали още има време, но ако има – просто се върнете в реалността!


Бел. ред. – коментарът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на Александрина Пендачанска.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3