Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Персиец преподава математика в Япония преди 1300 г.

В древната столица Нара са живеели чужденци от неочаквано далечни страни

Будисткият храм Тодайджи в Нара, построен през 728 г. - съвременник на персийския математик. - Персиец преподава математика в Япония преди 1300 г.

Будисткият храм Тодайджи в Нара, построен през 728 г. - съвременник на персийския математик.

Къс дърво с резбовани йероглифни надписи, сочещи, че древна Япония е имала много по-космополитна култура, отколкото се твърди обикновено, бе открит от археолози в старата столица Нара. Текстът изрично споменава персиец, преподавал там математика.

Нара е първата столица на императорите на Ямато – преди Токио и Киото – построена по образеца на тогавашния главен град на Китай – Чанан. В Нара се намират някои от най-старите и почитани шинтоистки светилища на страната, съхраняващи част от традиционните регалии на японската монархия, както и гробници на някогашни владетели. Резиденцията на императорите се намира на това място през VIII в. (когато Дунавска България е още млада държава под властта на няколко съперничещи си династии след края на рода Дуло).

Артефактът е открит през 60-те години на ХХ в., но едва сега е напълно анализиран от Националния изследователски институт за културните ценности в Нара.

Артефактът е открит през 60-те години на ХХ в., но едва сега е напълно анализиран от Националния изследователски институт за културните ценности в Нара.

Изследователите са проучили избледнелите надписи върху дървената повърхност чрез инфрачервени лъчи. Разчетена е страната на произход и длъжността на персийски преподавател, работил в училище за държавни служители. Надписът е на класически старокитайски език, както повечето от официалните японски текстове до XII в. Столиците Нара и Хейан (Киото), построени в подражание на китайската столица, приютяват цял правителствен квартал, предназначен за цивилната администрация, управлявала Страната на изгряващото слънце векове преди възхода на самурайската класа. Дворът в Нара посреща и първите будистки проповедници, носещи новата религия от Китай и Индия.

По-ранни изследвания сочат, че Япония е имала търговски контакти с Персия още към 600 г., но това е първият случай, в който се потвърждава, че средноизточен сановник е бил нает на служба в управлението на островната империя.

Седми и началото на осми век са период на драматична промяна в историята на Персия или Иран, където серия от византийски и арабски победи довеждат краха на старата Сасанидска династия и на традиционната зороастрийска религия. В VIII столетие нововъзникналият ислям мъчително се налага над персийските земи. Не е ясно дали персиецът на служба в Япония е бил зороастриец или мюсюлманин, но математическите му познания със сигурност са били оценени високо, щом е бил нает в обучението на висшата администрация. Централизираната, образована бюрокрация в този период е още едно китайско влияние в Япония.

Акихиро Уатанабе от Националния изследователски институт за културните ценности в Нара допуска, че математикът е нает именно заради славата на Персия в тази наука.

„По-стари изследвания показват, че е имало търговски обмен с Персия още в седми век, но това е първият случай, в който научаваме за човек от толкова далеч, издигнал се в Япония – казва Уатанабе пред „Джапан Таймс”. – Това сочи, че Нара е била космополитен град, където чужденците са третирани с почит.”

Много по-късно, при временното отваряне на Япония по време на гражданските войни през ХVII в., голям брой ирански търговци достигат Нагасаки заедно с китайци, корейци, португалци, холандци и може би османци, но историята на връзките между Персия и далекоизточните острови стига много по-назад в миналото.

Съвсем скоро археолози откриха голяма гробница със стенописи в погребалната камера край Нара. А през септември беше оповестено и откритие от четири римски бронзови монети от IV в., както и османска монета от XVII столетие. Объркващият момент беше в това, че находките се намираха в останките на замъка Кацурен, функционирал от ХII до XV в.

Изглежда, че историята на контактите на Япония с външния свят е много по-сложна, отколкото смятаме.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах