Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Песен по нотите на дявола: убиецът сме всички ние

„Гласът“ на Арналдур Индридасон, напрежение без евтини сюжетни обрати

Арналдур Индридасон изследва темите за социалното отчаяние, домашното насилие и дискриминацията в „Гласът“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Песен по нотите на дявола: убиецът сме всички ние

Арналдур Индридасон изследва темите за социалното отчаяние, домашното насилие и дискриминацията в „Гласът“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Когато криминален роман започва с цитат от Хьолдерлин, читателят трябва да бъде предпазлив и да е сигурен, че макар да пристъпва във високи и опръскани с кръв преспи, следата под снега е далеч по-дълбока.

Мъж в костюм на Дядо Коледа е намерен в мазето на голям хотел в Рейкявик. С разголени интимни части, използван презерватив и прободни рани в гърдите, мъртвото тяло е неудобство за управата на хотела. Името на убития е Гвюдлойгур, като дете той е бил певец в църковния хор. Ангелският му глас е записан на две плочи, които поради малкия си тираж днес струват цяло състояние. Инспектор Ерлендур отсяда в хотела и започва разследване, което ще го отведе до шокиращи разкрития и неподозирани истории. Всичко това обаче е път към неговото минало и случката в планината, след която не е останал същият.

Действието в „Гласът“ почти изцяло се развива в хотела, където е извършено престъплението. Няма преследвания с коли, жестоки сцени на насилие и невероятни обрати, на които да виси повествованието. Индридасон се интересува повече от хората, които са замесени в историята му, от тяхната гледна точка и как социалните обстоятелства са формирали действията им. Това не е криминален роман, в който напрежението опира до въпроса кой е убиецът. Убиецът сме всички ние.

Самото разследване е и литературно – опознаване образа на героя Гвюдлойгур. С малко диалог в ретроспекциите той все пак става главно действащо лице на романа, плътен и трагичен образ, чрез който Индридасон изследва темите за социалното отчаяние, домашното насилие и дискриминацията. С малки стъпки, догадки и парченца информация, читателят, подобно на инспектор Ерлендур събира портрета на едно дете, което е било жертва на обстоятелствата и таланта си. Ангел, принуден да напусне рая, защото не е това, което публиката очаква.

Разговорите, от които е изтъкан сюжета, са разнообразени с факти от света на колекционерите на плочи и безумните суми, които са готови да платят, за да се сдобият с някое рядко издание. Още по-големите фенове пък са готови да се ограничат с определен критерий. Един от второстепенните герои например събира единствено плочи на малки момченца хористи. Доколко това е смущаващо се опитват да преценят и самите инспектори. Тъй като Индридасон е работил известно време като кинокритик, в романа е вкарана любопитна препратка към филма „Малката принцеса“ с Шърли Темпъл. Киноманите биха оценили интелигентната употреба на точно това заглавие в контекста на историята.

„Гласът“ е четвърта част от дълга поредица книги на Индридасон, за които той получава световно признание. Предишната („Гробна тишина“) също е преведена у нас от изд. „Колибри“, но всяка стои добре сама за себе си и не изисква последователно четене. Връзката са преди всичко героите и развитието на инспектора.

Ерлендур спазва формулата на повечето криминални детективи – апатичен, с разсипан личен живот, но достатъчно фокусиран в работата си, за да разкрие случая. Преместването му в хотела е плод на нефункционалните му отношения с дъщеря му и бягството от дома. Така кризата на героя се превръща в негов най-голям актив в разнищването на престъплението. Това се усеща и от заподозрените, с които Ерлендур разговоря. В неговите очи те усещат човек, измъчван от собствените си демони, човек, дошъл от света на неотменимата загуба и постепенното разочарование. Човек, на когото могат да доверят страховете и греховете си.

Надеждата все пак не изчезва от романа. Човечността между хората е запазена, дори на фона на чудовищното престъпление. Чудесният превод на български на Айгир Сверисон помага за лекото четене и предаването на някои шеговити реплики от страна на апатичния инспектор:

– Да разпитаме всички, които са отседнали тук, всички от персонала? Да затворим летището. Да спрем международните полети и плавания…

– За бога! – изпъшка управителят и смачка кърпата в ръцете си. – Та това е само портиерът!

„Мария и Йосиф никога не биха получили стая тук“, помисли си Ерлендур.

„Гласът“ на Арналдур Индридасон е добър представител на скандинавските криминални романи, който не използва евтини сюжетни обрати, за да създаде напрежение. Подобно на „Черната къща“ на Питър Мей, това е пътуването на един инспектор към дълбините на човешката душа, неговата собствена душа.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90