Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Песен за тамбура

 - Песен за тамбура

През две хиляди и петнайсета година, когато падна големият сняг и потекоха големите води, та се наводни половин България, половин България проплака – цял живот сме събирали тази къща и сега нищо не остана от къщата, виж, всичко е кал и вода, нищо не остана, какво ще правим сега, ами градината, ами всичко, през две хиляди и петнайсета година, когато падна големият сняг и потекоха големите води, и язовирите забучаха, та се наводни половин България, та се издавиха села и градове, и на хората стоката, и на хората живинките и половин България заплака, като гледаше как водата отнесе всичко, как отнесе старите сватбени снимки под мушамата на масата, като гледаше магаренцето с каручката, полетяло във въртопо, на бургия го нави въртопа и го глътна, като гледаше кокошата перушина, залепнала по клоните на потъналите до пояс дървета, като гледаше опълчението на тези, които не искаха да се евакуират и се качиха на покрива, ще паднете, ей, и врякащите кози, и квиченето на прасетата като гледаше, през две хиляди и петнайсета година, когато падна големият сняг и потекоха големите води, та площадите се превърнаха в езера, а училищата в Ноеви ковчези, и жените отпуснаха краищата на забрадките, както се прави при беда, както се прави при бедствие, както се прави при чума, и докато мъжете с беззъбите си уста плюеха намокрените цигари, жените отпуснаха краищата на забрадките, защото знаеха така от майките си, а те от техните майки, че когато дойде беда, когато дойде бедствие или чума, жените отпускат краищата на забрадките си, за да могат да бършат очите си, да могат да бършат очите си, да могат да бършат очите си и всички питаха старците помнят ли такава вода като тази, дето издави половин България и половин България заплака, а старците казаха – помним и сняг, и вода, било е всякакво, но такава вода като тази, дето сега издави половин България, гаче не помним, а един каза, ей, къде е тамбурата, ей, имаше една тамбура, и някой измъкна тамбурата, била на тавана и не я завлякла водата, някой извади тамбурата и бръмна със струните, и започна така – през две хиляди и петнайсета година, когато падна големият сняг и потекоха големите води…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах