Песента на Слави за протеста, на който не стъпи

След дълго музикално мълчание Слави Трифонов и „Ку ку бенд“ промотираха нова песен – двайсет дни преди изборите и два дни след старозагорския щурм на местния мол. В такъв ключов момент, разбира се, не можем да очакваме рязка смяна на естетиката и посланията, така че – насладете се на поредното „Шоу на Слави“ във вида, в който то започна, продължи и се опитва да свърши.

Песента, наречена „Аз съм“, е дело на две млади момчета от Търговище, разказват в началото на клипа продуцентите от „Седем осми“. Но пък Слави и бендът виждали в тях себе си. Нищо изненадващо – поколението на двамата автори е точно същото, което бе облъчвано години наред с естетиката на Трифонов и компания. То израсна с нея, попи я като суха гъба и сега я възпроизвежда непрекъснато и навсякъде. Това е онази идея за „лошите в страшния филм“, която изникна в мутренските времена – на екраните се появиха облечените в черно музиканти и сценаристи, които мутрееха повече от героите си. Оттогава някъде датира образът на домораслия бунтар, чието най-голямо постижение е да изглежда страшно след месеци във фитнеса. По-късно към този образ бяха прибавени патриотарски детайли.

Не чувам нищо повече от „Ние сме лошите“. Дори музикално няма разлика, музикалният мотив май е използван поне в няколко песни на „Ку-ку бенд“ – бърз ритъм, силни ударни, патос като за две революции. Химн на завоевателите на МОЛ-а. „Аз съм трън без роза – пее Слави, – сол върху раната, нож без сянка.“ Това би трябвало да звучи примамливо, да създава определен героичен образ на този, който се идентифицира с лиричния герой. Същият той „влиза без да чука, без да пита“. Интересно, ако някой влезе в кабинета на политика, бизнесмен и продуцент Слави Трифонов „без да чука и без да пита“, дали ще му сипят една голяма ракия, както се полага на герой? Или ще го изритат по стълбите? Но пък внушаваните „ценности“ са добре формулирани и звучно огласени – „най-правилен“ е оня, който не се съобразява с нищо, с никого, за нищо на света. И влиза в МОЛ-а с въстаническо знаме.

Видеоилюстрацията на клипа също е патетична – имаме събрани олимпийски шампиони, шахматисти и протестиращи. От онзи протест, на който нито един от хората на Слави не се появи. Е, поне са снимали ефектни кадри за бунтовни песни. И за да не остане някой необлъчен от чалгата в парчето, включен е и жестомимичен превод. Чалга за глухи.

Нищо не са научили Слави и неговите хора през последните 20 години. Нищо не са променили нито в себе си, нито в публичния си образ. Опияняват се и внушават на други опиянението от някакво безцелно непокорство, което няма друга база, освен наднормено и балонесто его. Привидно това парче, израз на цялата им идеология, е обединително, такава е крехката му повърхностна опаковка – аз СЪМ, сигурно има и други като мен. Всъщност е нахъсване на хора срещу хора, сепариране на база ценности. Нищо от нормалното възпитание и човешка емпатия не може да оцелее там, където някой изпитва гордост от факта, че е зъл и безпощаден. Особено когато обектът на тази безпощадност е неясен, нефокусиран. Този, който чуе песента, може да насочи яростта, събудена от нея, към всяко нещо, което „сам си прецени“. Защото няма градивност в тръна без роза. Неговият смисъл е да пази розата.

Е, поне вече сме наясно, те си го казаха сами – Слави и ония покрай него не са цвете за мирисане.

ПП: Поради естеството на „Площад Славейков“ няма да приложим видеото на песента.