Пешеходната пътека е нашата планина

Празниците идат. Набелязахте ли подаръците? Един познат е харесал за жена си новия парфюм на „Гучи“. А една приятелка е решила да бъде Снежанка в Новогодишната нощ. А вие какво, планирате някоя Виена ли? Предколеден Лондон май не е чак такова клише. Ще има ли нещо пò така в празничното ви меню?

Скъпи читатели, докато вие правите планове как да си изкарате хубаво, стотици семейства ще вечерят тъга, поднесена от Живота, този неумолим оберкелнер, който тегли чертата в сметката.

Деси и дъщеря ѝ за първи път ще посрещнат Коледа и Нова година без Златко. Тяхното момче загина на пешеходна пътека, на път за вкъщи. Беше неделя, 18 ноември. На 22 ноември беше поклонението.

„В планината се разбира какъв човек си. В града всеки е много готин, точен, ларж. Обаче дали наистина си такъв, се вижда в планината. При часове преход. Веднъж бяхме голяма компания, пет часа вървяхме в снега, беше зверско. Едно от момичетата не издържа на ходенето, носехме я с един приятел – единият я беше хванал за краката, другият за ръцете. А Деси вървеше сама, не измрънка нито веднъж.”

Спомних си този разказ на Златко отпреди много години, докато го гледах – с широката му усмивка и целунатото от слънцето чело, миналата седмица в църквата. Снимката му беше точно срещу мен и облъчваше щастие и сливане с природата сред синева от небе, планини и море. Наоколо – народ и молитви за упокой на душата му. Златко загина в разцвета на своите 42 години.

Деси стои до ковчега му. Не плаче. Лицето ѝ е толкова красиво от мекота и достойнство, че те заболява сърцето. До нея са родителите на Златко…

На 18 ноември – беше неделя, един джип не спря на пешеходна пътека и остави една жена без съпруг, двама родители без дете, а едно момиченце вече няма на кого да каже: „Тате, виж какво мога!“. Само майка ѝ ще стиска палци на поредното състезание, на поредния изпит, двете ще украсяват елхата за Коледа, ще посрещат всяка следваща година без него.

Да, всеки човек е смъртен, но е ужасяващо да си внезапно смъртен на пешеходна пътека, защото друг не е спазил правилата! Статистиката за периода 2013-2017 г. сочи, че загиналите пешеходци на пешеходни пътеки са 76, което прави по 15,2 души средно на година. Що се отнася до сегашната ни 2018 г. – само сега, през септември, загинаха 13.

Деси няма да позволи мъжът ѝ да остане просто статистика и поредния случай на злощастен инцидент на пътя. Утре, сряда – 28 ноември, тя прави бдение в памет на Златко Първанов от 18,30 ч. на пешеходната пътека на бул. „Петко Ю. Тодоров“ до Южния парк в отсечката между ул. „Нишава“ и пресечката на бул. „Гоце Делчев“ и „Петко Ю. Тодоров“.

Елате! Защото сме общество от човеци. Бдението утре е нашата планина. За да няма повече внезапно смъртни на пешеходна пътека във време, когато човечеството пътува към Марс.