Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Песните, с които понасяме по-леко живота

От Голдберг вариациите на Бах до Hallelujah на Ленард Коен

Джеф Бъкли записа най-прочутата версия на Hallelujah  на Ленард Коен. - Песните, с които понасяме по-леко живота

Джеф Бъкли записа най-прочутата версия на Hallelujah на Ленард Коен.

През 2004 г. 6 Music (дигитална радиостанция към Би Би Си) кани своите слушатели да изберат песните, които ги „разплакват, карат ги да крещят и просто да се чувстват много по-добре“. Класацията, която се опитва да изследва влиянието на мелодиите върху нашето настроение и връзката между психичното здраве и музиката, съдържа много интересни примери, които ни карат да се чудим – какво в определена песен резонира така дълбоко в толкова много хора. 

Музикалната поредица на Радио 4 Soul Music навлиза по-дълбоко в детайлите на темата, обяснявайки историята на всяка от песните и чрез въпроси към обикновени хора с какво в живота си свързват вълнуващите мелодии, които можете да чуете по-надолу.

Hallelujah („Алелуя“) от Ленард Коен

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„В Hallelujah има изключително, универсално духовно чувство“, твърди Морийн Кендлър, преподавателка, преди да предложи очарователен анализ на песента на Ленард Коен – с много кавъри и необичаен капацитет да предизвиква сълзи от тъга или радост.

„Когато пея Hallelujah, аз просто влизам вътре в нея – казва кънтри певицата Бранди Карлайл. – Тя не може да бъде изпълнявана като проповед, защото всеки, който я пее, я пее на самия себе си.“ 

Музикалният фен Джеймс Талерико обяснява как версията на Джеф Бъкли е озвучила епизода в живота му, когато преминал от самота към любов, а писателят Джим Куландър си спомня как Hallelujah му е помогнала да понесе по леко мъката от смъртта на жена му:

„Тази песен просто обхваща цялата бъркотия, която представлява любовта. Любовта, която те разбива – и те разкъсва на части – и това не е нещо лошо“.

Don’t Leave Me This Way („Не ме оставяй така“) от Хъф, Гамбъл и Гилбър

Песните, които ни карат да плачем, не винаги са сълзливи. Преподобният Ричард Коулс казва за песента на Хъф, Гамбъл и Гилбър Don’t Leave Me This Way, с която неговата група The Communards прави хит No.1 през 1986:

„Беше нещо, което може да те накара да танцуваш, но звучеше и като химн“.

Тези качества превръщат една в основата си любовна песен, в „сплотяващ повик на борбата за освобождение“. Оригиналът на Харолд Мелвин & „Блу Ноутс“ говори за расовата борба, както и за разбито сърце, а кавърът на The Communards се асоциира с жертвите на СПИН епидемията.

Теди Пендерграс пее версията на Харолд Мелвин & „Блу Ноутс“. Неговата лична битка е свързана с опита му за самоубийство, предотвратен от срещата с д-р Дан Готлиб, който също се превръща в инвалид, след като попада в пътно-транспортно произшествие.

Първа гимнопедия от Ерик Сати

Това е една от най-разпознаваемите класически пиеси, писани някога – проста, кратка песен от френския композитор Ерик Сати, която предизвиква силни и сложни емоции в слушателите.

„Все едно наблюдаваш как водата се къдри по повърхността на езеро и вълничките се връщат обратно“, казва писателката Кати Ейс.

Математикът Иън Стюарт влиза по-дълбоко в строежа и структурата на песента, обяснявайки как нейната форма създава „натрапчиво усещане“, както и защо тази музика ни вълнува така. Той предполага, че ритъмът на тъжната и нежна Първа гимнопедия съвпада с ритъма на нашия мозък – мозъчните вълни.

Пианистът Паскал Роже дава съвършен пример за това колко мощна може да е тази идея, припомняйки историята за болно дете, чийто сърдечен ритъм бил нормализиран, след многократно слушане на тази пиеса. Детето се възстановило напълно.

There Is a Light That Never Goes Out („Има светлина, която никога не излиза навън“) на „Смитс“

https://youtu.be/n-cD4oLk_D0

Спомената по-горе класация на 6 Music бе оглавена от песента на „Смитс“ I Know It’s Over, която е точно толкова спираща дъха, колкото и There Is a Light That Never Goes Out, от същия, трети албум на групата, издаден през 1986 г., The Queen Is Dead.

Професионалният шофьор Анди си спомня как, като тийнейджър, се сближил с баща си благодарение на тази песен. Малко след това татко му починал. Винаги, която чуе песента, Анди се чувства „залят от емоции“.

„Едно от нещата, които обичам в песните на „Смитс“, беше че там вали много дъжд – но не романтичен дъжд – а просто мокър дъжд“, казва журналистът Теди.

Независимо от всичко, There Is a Light That Never Goes Out беше песен на надеждата, защото „даваше енергия и сила“ на една моя позната на име Сюзан, докато малкият ѝ син лежеше сериозно болен.

You’ve Got a Friend („Имаш приятел“) от Карол Кинг 

Джеймс Тейлър направи You’ve Got a Friend прочута песен, но за мнозина от интервюираните в този епизод, утеха в трудни моменти е предложил оригиналът на Карол Кинг. Като много други песни в този списък, в нея има и минорни, и мажорни акорди, създаващи силни емоции – едновременно меланхолични и въодушевяващи. На Марсела тя е донесла успокоение, когато на девет години е била разделена от майка си.

„С тази песен сякаш тя ми протягаше ръка – казва тя и добавя: – Когато я чуя сега, почти винаги ми се доплаква.“

Естел Уилямс, църковна служителка, организирала специална бракоразводна церемония за себе си и съпруга си, когато бракът им се провалил. Всеки от тях трябвало да предложи своя песен и Естер избрала You’ve Got a Friend, защото, казва тя:

„Песента обхващаше всичко, което според мен е най-важно във взаимоотношенията и приятелството“. 

Голдберг вариации от Бах

Пианистката Анджера Хюит разказва в този епизод за Голдберг вариациите на Бах, наречени на – и вероятно написани за – музикант на име Йохан Готлиб Голдберг – с изброяване на многократните случаи, в които е чула колко вълнуващи са нейните записи за най-различни хора.

Ерик, американски невролог, разказва за тази монументална творба от 1741 г.:

„Тя има смайващата способност да те запленява“.

А британец на име Марк споделя феноменална история на своето семейно откритие на Вариациите:

„Много е лесно за повярваш в съществуването на рая, когато чуеш нещо с такава удивителна красота“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах