Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пет лева за бедния художник

В СГХГ се открива мащабна изложба на Иван Милев, твореца със златокована ръка

Иван Милев, „Отчаяние“, 1923 - Пет лева за бедния художник

Иван Милев, „Отчаяние“, 1923

Той е майстор на кавалетната и стенна живопис, рисунката, илюстрацията и сценографията; вплита в творчеството си народностни и приказни елементи; задълбочава се в религиозната тема, мистицизма и фатализма, за да постигне върхове в сецесиона и кратката история на българския модернизъм, въпреки че жизненият му път приключва много рано, още преди да е навършил 30. Две кръгли годишнини са поводът Софийска градска художествена галерия да организира и покаже мащабна изложба на едно от най-оригиналните естетически явления в българските визуални изкуства от 20-те години на ХХ век, а и изобщо – Иван Милев.

Днес абсолютно всеки българин познава образа му (дори и да не знае, че това е той), защото неговото изображение – млад, рус и къдрокос като херувим – стои върху лицевата страна на банкнотата от 5 лева. А на гърба ѝ са показани мотиви от негови произведения. Каква ирония има в това точно художникът, който гладува през целия си кратък живот, да бъде изобразен на банкнота! За съжаление, 120 години след рождението му и 90 от смъртта му, едва ли можем да кажем, че познаваме, ценим и обичаме изящното и многобагрено творчество на Иван Милев толкова, колкото заслужава – не само у нас, но и в чужбина.

С експозицията „Посоки“, която ще бъде открита в СГХГ на 16 юни, петък, галерията прави опит ако не да илюстрира, то поне да очертае с конкретни творби някои от основните жанрови и тематични зони в оцелялата част от пластическата продукция на Иван Милев. Включени са и негови непознати досега или непоказвани повече от десетилетия произведения.

„Безсъница“, 1920

Според различни източници, Иван Милев е роден или в с. Шипка, или в овчарска колиба край селото, на 19 февруари 1897 г. в семейството на Милю Лалев. Там в края на XIX век, разбира се, няма художествени галерии, откъдето малкият Иван да попие любовта към изобразителното изкуство. Но тъканите черги, везаните престилки и покривки, писаните великденски яйца на майка му – неука, но талантлива и чувствителна за красотата жена – отварят очите му за цветовите хармонии и ритми.

Милев учи в педагогическото училище в Казанлък, където отрано впечатлява учители и съученици със самобитните си рисунки. Но през есента на 1916-а, преди да се е дипломирал, е мобилизиран и изпратен на фронта като военен художник. През 1919 г., след като си взима дипломата, започва работа като учител – мечтата му е да събере пари и да замине за София, за да се запише в Художествената академия. Преподава в началното училище в село Горски извор (Кору чешме) три години, където сред легендите, поверията и приказките, които слуша от местните хора, натрупва сюжети за картините си.

През 1920 г. се записва в Академията и пет години по-късно завършва декоративния отдел. Междувременно успява да посети със студентска екскурзия Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и да надникне в постиженията на световната живопис. Завършва Академията с отличен за дипломната си композиция „Париж“.

Детството и младежките години на Иван Милев преминават в крайна бедност и лишения, а до зрелостта той така и не доживява. За да спести пари за учението си в София, докато е учител, той не си купувал дори обувки, а ходел с налъми. Две свидетелства от негови състуденти дават ясна представа за мизерията, която го е съпътствала и като студент. Иван Мирчев си спомня:

В София Милев бе взел под наем една ръчна двуколка и продаваше зарзават из крайните улици на града. Помня, че главната му храна беше хляб и чай. И това всеки ден. Беше се превърнал в живи мощи. Трябва на всяка цена да стана художник, ако ще да загина от глад – говореше той глухо като на себе си“.

„Гурбетчия“, 1922

Карикатуристът Илия Бешков пък пише следното:

Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше „сандък“. Той беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност. Живеехме заедно. На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не зная защо – плачех от умиление пред неговите работи“.

Още преди да е завършил, Иван Милев пръв дава образ и плът на страстния, но неясен дотогава стремеж в цялото българско изкуство за завръщане към първичните сили на земята и народа ни, за сродяване с вековните традиции на българските майстори, вместо жалкото, безлично третиране на селски сюжети в духа на салонен етнографски натурализъм – обяснява значението и мисията на художника Димитър Аврамов.

Да се опива от нашето национално изкуство, да живее с народната песен – това е цел, смисъл и основна стихия в психиката и художественото дело на художника“, пише изкуствоведът.

В годината, в която завършва, (1925), Иван Милев получава Държавна награда за изкуство за творбата си „Крали Марко“. Заминава за Виена, за да лекува крехкото си здраве, след завръщането си се жени за младата и даровита оперна певица Катя Наумова и на следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария. На 25 януари 1927 г., още ненавършил 30, художникът внезапно умира от инфлуенца.

През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни прадеди – пише по повод смъртта на художника Сирак Скитник. – Девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на Коралово море и едно неспокойно сърце…

„Арапин отвлича бяло момиче“, 1923

В изложбата „Посоки“ са включени произведения от Националната галерия и музеи в Русе, Габрово, Сливен, Стара Загора, Националната академия, Софийска градска художествена галерия, Национален литературен музей, частни колекции. Експозицията се реализира в партньорство с Художествената галерия в Казанлък, където днес се съхранява най-голямата част от творческото наследство на Иван Милев. През есента изложбата ще бъде представена и в Казанлък, родния град на художника.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg