Петър Вълчанов: Така е в България – радваме се и на 15 човека в салона

– В писмото настоявате субсидията за Националния филмов център се обвърже като процент от бюджета на Министерството на културата – 15%. Може би знаете, че театрите получават около 70%. 15% не е ли малко?

– Големият проблем, според мен, е не толкова в размера на субсидията, колкото в разпределението ѝ и най-вече във философията на настоящия закон за кино, който толерира направата на по-малко филми с повече пари. А ние се борим точно за обратното – да се правят колкото се може повече филми. Става дума за поне 20 игрални филма на година, поне! И това е въпрос от национално значение, ако щете. Защото какво значение има дали ще се създават по 3-4 български филма на година с бюджет от милион и половина лева, ако никой не ги гледа и за които никой никъде не е чувал? Не е ли по-добре да се създават минимум, подчертавам – минимум, 20 филма на година с по-нисък бюджет? Със сигурност поне 5-6 от тези 20 филма ще бъдат успешни на големите фестивали и ще донесат престиж на България. И това не са моите безпочвени надежди и предположения, а самата действителност. Току-що филмът на Илият Метев „3/4“ , който е именно нискобюджетен спечели още един „Златен леопард” за България. „Посоки” на Стефан Командарев – също нискобюджетен, беше в Кан, нашият „Слава” също е нискобюджетен. И това се случва само за някакви си 2 години. Представете си какво ще стане, ако това се превърне в политика!

– Настоявате да се промени начинът, по който се съставят художествените комисии в НФЦ, както и критериите, по които те оценяват. Как по-конкретно?

– Целта ни е да се премахме лобисткият принцип и реденето на комисиите. А също и да натоварим с повече лична отговорност членовете на комисията, които избират проектите.

Целта ни е да се премахме лобисткият принцип и реденето на комисиите, казва Вълчанов.

– А не е ли проблемът в това, че в тази общност всички се познават и никой не иска да си разваля отношенията с никого?

– Точно така е. Истината е, че нямаме истинска кинообщност, а имаме отделни групи. Едни от тях се подкрепят в чисто творчески план, а други в това как да се контролират субсидиите, трети пък се делят на млади и стари…

– Виждате ли някакъв изход от това положение?

– Според мен изходът е ясен – да се правят много повече филми. Когато „Слава“ спечели, а това стана на една нискобюджетна сесия, случила се донякъде инцидентно, пари получиха 8 проекта и 5 или 6 от тях са вече готови. Това като че ли намали напрежението в гилдията. Защото напрежението идва и от това, че има много автори и екипи, а се подкрепят твърде малко проекти.

– На всички български режисьори и продуценти ли предложихте за подпис Откритото писмо? Защото някои от най-известните имена не са го подписали…

– Да, на всички. Някои от тези, които не са го подписали, казват, че иначе ни подкрепят. Не съм убеден, че е точно така. Но идеята на писмото е да провокира дискусия и всеки да каже какво смята, че трябва да се направи.

– Къде виждате тази дискусия?

– Правени са опити за организиране на дискусии в Дома на киното, но ми се струва, че в медиите могат да се включат повече хора.

– В „Площад Славейков“ вече излязоха мнения в подкрепа на писмото – например текстът на проф. Божидар Манов, но засега не сме получили по-различни мнения…

– Доколкото знам, сега предстоят промени в Закона за кино. Нашата идея е не да се правят частични подобрения на дребно, а генерално да се регламентира начинът на субсидиране, разпределението, изборът на художествените комисии…

– Защо за вас е важно да получавате пари от НФЦ? Вече има примери на режисьори и продуценти (като например Максим Генчев, Ники Илиев, Влади Въргала), които сами си намират средства и правят филми, които, ако не друго, то поне събират много зрители. Какво мислите за тях?

– И на нас ни се е случвало сами да намираме средства за филма си, „Урок“ е точно такъв пример. Такъв е и „Източни пиеси“ на Камен Калев. И двата филма бяха изключително високо оценени на едни от най-престижните международни фестивали, достигнаха до огромно количество чуждестранни зрители и спечелиха много. И двата филма бяха номинирина за наградата „Лукс“ на Европейския парламент. Това е голямо признание за българската култура. А НФЦ ни е нужно, за да се правят повече такива филми. Филми, които издигат България на световно ниво в културен и духовен план.

– Накрая ще ни разкажете ли нещо за новия си проект?

– В момента работим по сценария на третия филм от трилогията, започнала с „Урок“ и „Слава“, и се надяваме да сме говори с първи вариант до края на годината. Той ще е малко по-сложен постановъчно, защото действието се случва в зората на демокрацията.

Но първо, още тази есен, живот и здраве започваме снимките на филм, който е извън трилогията – една комедия с работно заглавие „Бащата“. Това е история за баща и син, които се отправят на едно много шантаво пътуване, а накрая, разбира се, откриват не друго, а самите себе си. В главните роли са Иван Савов и Иван Бърнев. Октомври започваме снимките, парите са осигурени, пак от сесия, която предлагаше нискобюджетно субсидиране.