Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Петиция за запазването на клуба, събрал Дейвид Гилмор и Сид Барет

„Летящото прасе“ в Кеймбридж е изключително важно за феновете на „Пинк Флойд“

По времето, когато Барет и Гилмор са се виждали в клуба, той носел името „Короната“. Днес се казва „Летящото прасе“. - Петиция за запазването на клуба, събрал Дейвид Гилмор и Сид Барет

По времето, когато Барет и Гилмор са се виждали в клуба, той носел името „Короната“. Днес се казва „Летящото прасе“.

Над 12 хил. души са оставили подписите си под петиция да не бъде съборен клуб в Кеймбридж, свързван със създаването на „Пинк Флойд“. Сид Барет, един от основателите на рок групата, е посещавал често заведението „Летящото прасе“, което по онова време се е казвало „Короната“. Смята се, че именно това е клубът, в който се срещат за първи път Барет и Дейвид Гилмор, отбелязва Би Би Си.

Събарянето на клуба е предложено като част от плановете да се приложи „схема за споделено ползване“ и на мястото вероятно ще бъде изградена сграда с офиси. Собственичката на клуба Джъстин Хетфийлд определи подкрепата за клуба като „изумителна“.

Този клуб е всичко, това е нашият свят. Разбираме, че предприемачът върши това, което предприемачите по принцип вършат, но е много трудно [да се разделим с него]“, казва Хетфийлд, която поддържа клуба заедно със съпруга си в последните 21 години.

Заведението съществува още от 1840 г. и е познато на местните музиканти и меломани. Смята се, че в него през 1957-а Гилмор среща Барет, за да заеме по-късно мястото му в групата, след като проблемите на Барет с наркотиците се задълбочават.

Плановете клубът да се превърне в нещо друго са в процес на публично обсъждане. Джони Винсънт, изпълнителен директор на компанията „Pace Investments“, предлага ново бъдеще за мястото. Казва обаче, че преди да вземе крайното решение, иска да чуе общественото мнение.

Винсънт не изключва варианта клубът да бъде съборен, но допълва, че макар и в нова сграда, „Летящото прасе“ ще продължи да съществува по същия начин.

„Летящото прасе“ е иконична институция в Кеймбридж – посочва един от подписалите се под петицията. – Дава възможност на хиляди хора да се срещнат и да се порадват на местните музиканти. Освен това е сборен пункт за местното общество и забележителна къща в Кеймбридж.

Уникален исторически пъб – смята друг потребител, подкрепил инициативата. – В района вече има прекалено много нови сгради и офиси, но не и местна история.

Годината, в която Барет среща Гилмор 

1957-а е забележителна година за световната история на рокмузиката. В Америка начело на класациите са Литъл Ричард, братята Евърли, Джери Лий Луис, Бъди Холи и, разбира се, Елвис – с нови парчета, които по-късно ще бъдат признати за класики.

В Обединеното кралство е значително по-тихо, но това е затишие пред буря. Десетки хиляди 12-13-14-годишни английски момчета слушат в захлас новата американска музика, учат се да свирят на китара и дори са опитват да пишат песни – но едва ли някой подозира, че малко по-късно някои от тях ще превземат Америка и ще изпратят в историята дългогодишното ѝ тотално превъзходство в забавния жанр.

През 1957 г. в Ливърпул се срещат за първи път Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън, а в Кеймбридж – Сид Барет, Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс. Барет и Гилмор са връстници и учат в едно училище. Уотърс е малко по-голям, но живее наблизо и тримата споделят общ интерес към новата американска музика и свиренето на китара. Следващите няколко години тримата често се срещат, за да обсъждат любимата си музика и едно местата, където го правят, е един пъб в Кеймбридж.

През 1964 г., вече в Лондон (и в разгара на бийтълманията), Уотърс, който заедно с още двама студенти – Рик Райт и Ник Мейсън, е направил група, кани Сид Барет за фронтмен. Освен солокитарист и вокалист, той бързо заема и позицията на главен автор в новата формация, наречена „Пинк Флойд”.

По това време третото момче от Кеймбридж, Дейвид Гилмор, обикаля Испания и Франция с двама приятели и свирят кавъри на „Бийтълс” и други актуални групи, но без особен финансов успех. Сменя и други професии, в един момент е асистент на моден дизайнер, в друг е студиен вокалист в записите на музиката за френски филм с Бриджит Бардо. През 1967-а по време на кратко завръщане в Лондон Гилмор гледа на живо „Пинк Флойд” и шокиран открива, че Барет (чиито психически проблеми вече са очевидни) не го разпознава.

В края на същата година барабанистът на „Флойд” Ник Мейсън се свързва с Гилмор и го пита дали би искал да свири с групата и да покрива все по-неадекватния по време на концертите Барет. Гилмор приема, като първоначалната идея е Барет да не участва в концертите, а да остане само като композитор. Но съвсем скоро и това се оказва невъзможно и Барет – най-ярката фигура в групата – се оттегля изцяло.

С Гилмор като основен вокалист, соло китарист и съавтор, и Уотърс в новооткритата си роля на автор на песни и също певец, „Пинк Флойд” навлизат в нов период, в който ще станат една от най-популярните и влиятелни групи на планетата.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg