Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Петият елемент на цигулката

Октобас, теремин и още някои от най-странните струнни музикални инструменти, на които са изпълнявани шедьоври - от Бах до „Лед Цепелин“

Двуструнната пиезоелектрична цигулка е измислена от  двама архитекти. След броени дни тя ще бъде представена в нюйоркския „Джавиц сентър“. - Петият елемент на цигулката

Двуструнната пиезоелектрична цигулка е измислена от двама архитекти. След броени дни тя ще бъде представена в нюйоркския „Джавиц сентър“.

Следващият месец посетителите на конференцията „3D принтингът отвътре“ в нюйоркския „Джавиц сентър“ щe имат шанса да видят и чуят един от най-радикалните музикални инструменти, произвеждани някога, разказва за Би Би Си Клемънси Бъртън-Хил. Но, може би по-точно ще е да кажем „принтирани“?

Двуструнната пиезоелектрична цигулка е измислена от двама архитекти – Ерик Голдъмбърг и Вероника Залцбърг от студиото MONAD в Маями, в сътрудничество с мултиинструменталиста Скот Ф. Хол, който фабрикува екзотични инструменти още от 90-те години.

„Нашето желание да създаваме необичайни инструменти се появи, когато осъзнахме, че естетическите и технически проблеми, които решаваме като архитекти, не са много по-различни от тези на музикантите и композиторите”, казва Голдъмбърг.

Той и Залцбърг проявили интерес да разработят „нова концепция с фунционалността на цигулка“. Инструментът, който ще бъде представен заедно с други любопитни произвеждащи звуци образци – като версията им за чело „hornucopia“ и „monobaribasitar“ на Хол – е резултат от „интензивни проучвания върху дизайна и изчисления, довели до директни ангажименти с музиканти, лютиери, композитори и различни интерактивни артисти“.

Питам го дали в основата си двуструнната цигулка е все още цигулка. Може ли някой да свири на на нея?

Да, катергоричен е той:

„Във всеки от нашите оригинални инструменти е съхранена определена функционалност и ергономична структура – затова ние наричаме нашата цигулка „цигулка“, нашето чело – „чело“ и т.н. При комплектуването има определени физически стандарти, които трябва да бъдат спазени”.

А как ще звучат те?

„Доста близо до очакваното – казва Голдъмбърг. – Повече и по-малко като класическите струнни инструменти. От друга страна, те имат собствен характер, като резултат от материалите и методите, по които са направени. В сравнение класическата китара с електрическата китара Les Paul – в определен смисъл те звучат сходно, и все пак доста различно.“

Звученето на страна, но със своя „агресивно фантастичен вид“ пиезоелекричната цигулка изглежда по-подходяща за някоя далечна галактика, отколкото за концертна зала. Но това е част от дългата традиция необичайни инструменти, които разширяват границите на инженерството, науката, музиката и магията.

„Вероника, Скот и аз се стараем да не забравяме историята на цигулката и останалите инструменти, когато проектираме нов дизайн – казва Голдъмбърг. – Новаторството в дизайна на музикални инструменти е баланс между почит към историята и традицията и смел поглед в бъдещето”.

Ето някои от най-интригуващите предшественици на пиезоелектричната цигулка…

Стъклена хармоника

Ако ви се е случвало да оближете пръста си и да го плъзнете по ръба на чаша, вие сте запознат със звуковия феномен, което е бил използван за създаване на музика още през XII век в Китай. Ефектът е бил наблюдаван от Галилей през Ренесанса и през 40-те години на VIII век, комплекти настроени с вода чаши са били популяризирани от ирландеца Ричард Покрич, по името „ангелски орган“. През 1745 г. композиторът Кристоф Вилибалд Глук удивлявал европейската публика със сходен комплект чаши, който той наричал „verrillon“.

През 1761 г. Бенджамин Франклин чул един от ангелските органи на Покрич слушал по време на концерт в Лондон. Очарован, той се заел да изобрети истински инструмент, базиран на тези принципи. Бързо установил, че ако всяка чаша или купа има специфичен размер и дебелина, тя може да издава желания тон и без да се пълни с вода. Франклин наел професионален духач на стъкло за създаването на комплект чаши, които могат да влизат една в друга и да се монтират на вал, който се задвижва крачно, като шевна машина. Така се ражда стъклената хармоника, известна още като bowl organ (орган от купи) или хидрокристалофан.

Тридесет години по-късно Моцарт чува сензационната сляпа изпълнителка Мариане Кирхгеснер (1769-1808) на концерт и е толкова вдъхновен, че написва „Адажио в До“ за соло стъклена хармоника и квинтет с флейта, обой, виола и чело. Бетовен също е сред големите композитори, писали за стъклена хармоника. Тя започва да мигрира от малките интимни салони, кристалната деликатност на звука обаче се оказва слаба за по-големите зали и модата й преминава.

Октобас

Ектор Берлиоз бил запален почитател на тези масивни, 3-струнни, китоподобни инструменти, и ги споменава в своя прочут „Трактат за оркестрацията“. С дължина почти 3,5 метра, октобасът, изобретен в средата на XIX век от Жан-Батист Вийом, е всъщност гигантски контрабас (който с дължината си от два метра е благородният гигант на симфоничния оркестър). Регистърът му е пълна октава по-ниско, струните са доста по-дебели, което налага да се свири със специално конструирани педали (ръцете на обикновените смъртни са твърде слаби за него).

„Да свириш на октобас е сюрреалистично изживяване: чувствах се като Алиса в Страната на чудесата“, казва изпълнители на двоен бас Нико Абондоло.

Теремин

Изобретен в съветска химическа лаборатория в процеса на работа по електрическо устройство, което да измерва плътността на газовете, този инструмент е кръстен на своя изобретател Леон Теремин, който го патентова в САЩ през 1928 г. Първоначално известен като „етерфон“, тереминът е сред музикалните инструменти – пионери в използването на електроника. Той е и вероятно единственият инструмент, на който се свири без физически контакт с него. Състои се от стъклени тръби с осцилатори и две метални антени, които „улавят“ електромагнитните полета. С приближаване и отдалечаване на дясната си ръка до вертикалната антена изпълнителят контролира височината на тона, а с дясната – силата на звука.

Тереминистът „трябва да свири не само нотите, но и останалото“, както отбелязва звездата на инструмента Клара Рокмор. И за разлика от всички останали инструменти, тук не може просто да спреш да свириш.

Сред класическите композитори, привличани от теремина, са Дмийтрий Шостакович и Пърси Грейнджър -неговото призрачно звучене се оказало особено неустоимо за филмовите композитори. Миклош Рожа го използва с незабравим ефект в „Омагьосаният“ на Хичкок и в „Изгубеният уикенд“ на Били Уайлдър; музиката на теремина е чута от милиони и благодарение на тематичната мелодия от британския тв сериал „Убийства в Мидсъмър.

Рокмузиката също се възползва от инструмента – „Бийч бойс“ го включват в може би най-големия си хит Good Vibrations. Големият пионер на електронната музика Робърт Муг е бил ученик в гимназията през 50-те, когато започва сам да си прави теремини. По-късно твърди, че това, което е научил от този инструмент, го е отвело директно до създаването на синтезатора.

Звукът на теремин може да се чуе и в Echoes на „Пинк Флойд“. Ерик Голдъмбърг също е фен:

„Един от музикантите, вдъхновил най-силно нашата работя в MONAD, е Джими Пейдж и неговото използване на теремина. Въпросът за напрежението между творбата, музикантът и пространството остава отворен”.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg