Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Петко Дурмана: Заради президента над мен бе упражнен тормоз

Никога не бих поканил държавния глава на моя изложба, ще помоля охраната да го изведе навън, както постъпиха с мен

"Президентът като толкова много иска да ходи на събития - нека не ги разтурва! Ако присъствието му притеснява обикновените посетители, да си стои в президентството! Да си му ходят на крака, да си му правят изложби там, както и в личния му дом", твърди Петко Дурмана. - Петко Дурмана: Заради президента над мен бе упражнен тормоз

"Президентът като толкова много иска да ходи на събития - нека не ги разтурва! Ако присъствието му притеснява обикновените посетители, да си стои в президентството! Да си му ходят на крака, да си му правят изложби там, както и в личния му дом", твърди Петко Дурмана.

Художникът Петко Дурмана бе арестуван и отведен с белезници от изложба, защото влязъл в охраняемия периметър на президента Росен Плевнелиев, който също присъствал на културното събитие. Унизителната ситуация се разигра в сряда следобед в Музея за история на София, където Роберт Баръмов откри експозиция с текстилни произведения, чието заглавие в случая звучи двусмислено – „Балкански приказен реализъм“. Дурмана бил допуснат на събитието, но мнозина от поканените останали зад скенера за оръжие, тъй като гардовете на държавния глава отказали да приемат повече гости. Петко Дурмана си навлякъл неприятности, защото поискал на висок глас от пиарите на изложбата информация кой е организаторът. Отговорът бил „събитието е на президента“.

– Пърформанс ли беше проявата с ареста ви, г-н Дурмана, или реалност?

– В никакъв случай не беше пърформанс. Това беше събитие на мой колега и приятел, за което ми беше изпратил покана.  За мен цялата случка е свързана с недоразуменията около интереса на президента към изкуството. Вече няколко събития, в които участва и той, са със странна организация. За мен беше логично да попитам кой е организаторът на тази изложба, защото хората на входа не знаеха кои са поканените и не ги допускаха. Авторът Роберт Баръмов беше разпратил покани до определени хора чрез фейсбук. 16 ч. е суперстранен час да поканиш гости на подобно събитие – помислете колко усилия коства да си организираш деня, за да отидеш в този час. Не всички са на свободна практика като мен.

– Изплашихте ли се, когато ви притиснаха?

Америка за България

– Честно казано – не. Защото нищо лошо не съм направил. Как ще ми хрумне да правя провокация на подобно място, там има охрана на НСО! Могат да ме застрелят и после никой няма да им търси отговорност!

– Заплашвал ли сте президента?

– Пак ви казвам – абсурдно е. Ако нападна президента, НСО ще ме застрелят. Охраната дойде, казаха ми да изляза и аз напуснах сградата.

– Как се стигна до момента с ареста?

ДНК

– Като влязох във фоайето, ме попитаха за покана. Обясних, че поканата ми е електронна чрез фейсбук. Тръгнах да търся телефона на Баръмов, но се усетих, че е неудобно да го занимавам с пропуска ми по време на откриването на изложбата. Зад скенера имаше три жени, едната ме позна и ме пусна. Зад мен видях още хора, които имаха проблем да влязат. Видях човек с костюм на стълбите и го попитах кой е организаторът на изложбата. Отговори – американска фондация. Съобразих, че е „Америка за България“. Той каза нещо и ме остави. След това слязох долу и попитах едната от жените на входа – после разбрах, че е Ива Екимова – кой е организаторът на събитието, за да се обърна към него. Тя ми каза – ами много са. Два пъти ми го повтори. Започнах да настоявам да ми дадат отговор, няма ли брошура, плакат, където е изписан организаторът. Какво е това чудо? Абсурдно е. Пиарките на входа бяха нещо като фейс контрол, защото нямаха списък с поканените.

След това дойде един от НСО със зелен шлифер, изглеждаше като случаен гражданин. Каза ми, че трябва да напусна. Той обаче отказа да се легитимира. Отвърнах му, че съм поканен на събитието, как ще напускам. Какво толкова правя, че да напускам? Ето тук се афектирах. Излязох навън. Извадих телефона и започнах да снимам, защото когато документирам ситуацията, те няма да тръгнат физически да се разправят с мен. Тогава човекът с шлифера извика полицаите и ме затиснаха в ъгъла. Опипаха ме за оръжие. Поискаха ми личната карта. После си тръгнах, но единият полицай ми подхвърли нещо обидно зад гърба, не мога да се сетя точно за думата, нещо от рода на „мушмурок“. Ядосах се и се върнах, казах му как така ще се държат с мен. Тогава единият от полицаите каза: „Айде, всичко беше дотук“.

– На висок глас ли беше разправията?

– Да, на висок глас беше разговорът.

– Вие казахте ли, че сте художник и сте дошъл на изложба на ваш колега?

– Казах, да. Питаха ме какъв съм, че съм там. Единият полицай ми погледна името на картата и каза: „А, това име не го знам“. Държаха се унизително.

1 2Следваща страница

Bookshop 728×90