Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Петко Р. Славейков, който постави финала на Възраждането

Видният възрожденец е роден на днешния ден преди 194 години

Петко Рачев Славейков (1827 - 1895) - Петко Р. Славейков, който постави финала на Възраждането

Петко Рачев Славейков (1827 - 1895)

Първият цялостен превод на Библията – Новия и Стария завет – на български, е дело на видния ни възрожденец Петко Рачов Славейков, роден на днешния ден, 17 ноември, през 1827 година. 

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия (пълно оригинално название Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ), е отпечатана в Цариград през 1871 г. В основата на тази тежка и родолюбива задача стои българският поет Петко Славейков, чийто цариградски период започва през 1864 г. точно със задачата да преведе и редактира Библията на родния си език – дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка.

В средата на ХІХ век говоримият сред народа език се е отдалечил много от църковнославянския, а гръцкият масово е неразбираем за хората в черквите. Това е периодът на Възраждането, когато осъзнаването на националната принадлежност е особено силно. Прието е да се смята, че Цариградската Библия е своеобразен завършек на Възраждането и има ценен принос за формирането на българската нация. Като средство за самоопределяне на българския народ, този акт е заявка и за църковна и политическа независимост.

Преводът и първото издание на Библията на народен български език са станали факт с подкрепата – международна, финансова, академическа и във всяко едно отношение – на американските мисионери в Османската империя. През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. той посещава Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията и започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов завет. Същата година вторият том на Стария завет е издаден на български. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик – Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски). В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело.

След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. 36 хиляди екземпляра от превода на пълната Библия на български са издадени в Цариград в книгопечатницата на А. Х. Бояджиян, като книжното тяло е с твърди корици, в 1055 страници и с тегло 1750 грама.

Първото копие на българската Библия е получено от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора. Поради големия интерес цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни тиража.

По случай 150-годишнината от издаването на Славейковата Библия издателство „Нитон“ пусна на пазара пълно фототипно издание на безценния труд. Към Библията е приложено пособие-притурка, чийто автор е богословът д-р Петър Граматиков. В него е направен преглед на важни акценти от историческия момент на епохалното дело и се цитират редки източници, свързани с работата на Славейков и други български възрожденци.

Изданието на „Нитон“ е първото луксозно фототипно издание на Славейковата Библия 150 години след нейната поява. Снимка: Площад Славейков

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС