Петолъчка пред сградата, където Тодор Живков работел като главен инспектор в милицията

Доброволци отбелязаха Девети септември с поход на паметта по местата на терора в София (снимки)

Във всеки от стикерите с петолъчки е вграден QR код, който чрез сайта „Памет за утре” дава повече информация за всяка от сградите. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Петолъчка пред сградата, където Тодор Живков работел като главен инспектор в милицията

Във всеки от стикерите с петолъчки е вграден QR код, който чрез сайта „Памет за утре” дава повече информация за всяка от сградите. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Будапеща, Прага, Варшава и Берлин имат своите музеи на комунизма. България уж също трябваше да има, но в последния момента се оказа, че вместо на комунизма Вежди Рашидов е направил музей на социалистическото изкуство (от което и той беше част). Унищожаването на паметта на няколко поколения е едно от най-тежките престъпления на комунистическите режими навсякъде по света, а у нас то продължи и през следващите 30 години.

Днес, по повод 75-годишнината от събитията на 9 септември 1944 г., една малка част от тази липсваща памет беше възстановена, благодарение на инициативния комитет „Памет за утре”, в който влизат историци, общественици и журналисти. Те организираха историческа обиколка на емблематични за тоталитарния режим сгради – бившия Партиен дом, бившия Държавен съвет, бившия Отечествен фронт, бившия Комсомол, арестантските килии на Държавна сигурност на ул. „Московска“ 5, първия щаб на Народната милиция в хотел „Славянска беседа“, катедралния храм „Света Неделя“.

На всяко от деветте места бяха залепени големи бели стикери 100/100 см с изображение на пропукана червена звезда, а за сградите и историята им разказваха историци като д-р Светослав Живков, доц. Михаил Груев, доц. Валери Колев, ст. н. с. Ангел Златков. Във всеки от стикерите е вграден QR код, който чрез сайта „Памет за утре” дава повече информация за всяка от сградите.

Участниците в похода се събраха в градинката „Кристал“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Обиколката започна от сградата на ул. „Славянска” 3, днес хотел „Славянска беседа”, а непосредствено след 9 септември 1944 г. – Щаб на народната милиция. Членовете му, бивши партизани и криминални престъпници, се изживяват като „гвардейци на революцията“. Основна задача на новосформирания извънреден орган е издирването и предаването на „отявлени врагове“. В един от коридорите на хотела са преградени решетки-килии. В тази сграда Тодор Живков е главен инспектор в отдел Униформена милиция на Народната милиция от 1 октомври до 1 декември 1944 г.

Звездата на „Славянска беседа“ – сградата, служила за Щаб на народната милиция след Девети. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Следващата спирка бе площадката, на която се намираше мавзолеят на Георги Димитров, построен през юли 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на първия комунистически диктатор на България по съветско-азиатски образец. През август 1990 г., формално по желание на осиновения му син, тялото на вожда е извадено, кремирано и погребано в Централните софийски гробища. През 2018 г. има планове подземията да се използват за арт галерия, но те все още не са осъществени.

Десетки граждани посетиха площадката на мавзолея в делничния ден. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

От мавзолея продължихме към „Московска” 5, в която сега се помещава Държавна агенция „Архиви“, а през 1947 г. комунистите национализират сградата и настаняват в нея Софийското управление на МВР. „По съвместителство“ Комитетът за държавна сигурност (КДС) прави в подземията ѝ свой арест. Сградата се сдобива със зловеща слава – от килиите на „Московска“ разпитват, измъчват и „насочват“ към Белене, Ловеч, и др. концлагери инакомислещите.

Цветан Груев, шеф на архивите разказа за сградата на „Московска“ 5, бивш арест на ДС. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пред сградата на бившия Партиен дом, сега част от Народното събрание, в което някои бивши комунисти отново имат кабинети, двама полицаи не позволиха стикера с Петолъчката да бъда залепен на тротоара пред служебния вход, защото това била „Зона за сигурност“. В крайна сметка стикерът беше залепен пред централния вход на бившия Партиен дом, където вероятно е „зона за несигурност”.

Двама полицаи не позволиха на движение „Памет за утре“ да постави звездата пред служебния вход на бившия Партиен дом. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Затова те залепиха петолъчката пред централния вход на сградата. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Много интересен беше и разказът на доцент Валери Колев за един от най-големите и смъртоносни атентати в световната история от 16 април 1925 г. Участниците в похода научихме и че в сградата на Президентството се е намирал Държавният съвет, чийто председател беше Тодор Живков – едновременно изпълнителен и законодателен орган, нарушаващ принципа на разделението на властите и на практика обезличаващ напълно ролята на парламента.

Доза Щастие

Доц. Валери Колев пред „Св. Неделя“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Преди да приключи, походът мина край сградата на Отечествения фронт, на ЦК на Комсомола и завърши пред Мемориала на жертвите на комунизма до НДК.

30 години след края на тоталитаризма и почти 20 години след признаването на комунистическия режим за престъпен, у все още се спори за този период, в центъра на София стърчи паметник на Съветската армия, а пред нито една от гореизброените сгради няма дори паметна плоча за зловещата роля, която е играла. В този смисъл „Походът на паметта” беше едно добро начало по пътя към изваждането на 9 септември от политиката и превръщането на тази дата в територия на паметта.

Bookshop 728×90