Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Петте дни на Заха Хадид

Иконата в архитектурата си отиде на 65 години. Кои са събитията, които я оформиха такава, каквато е

Още като студентка по архитектура в Лондон, за учителите на Заха Хадид е очевидно – тя ще бъде велика. - Петте дни на Заха Хадид

Още като студентка по архитектура в Лондон, за учителите на Заха Хадид е очевидно – тя ще бъде велика.

Едно от най-големите имена в съвременната архитектура, Заха Хадид, си отиде на 65 години. Кое я прави онова величие, което е? Обикновен човек ли е? Разбира се. Тя е изключителна, но е обикновено човешко същество, със своите успехи и падения. Самата Заха описва тайната си с „упорита работа“. През годините преживява критични времена; пада и става; губи и печели. И всички тези въпроси будят големия въпрос – кои са най-важните дни в живота ѝ?

Денят на абсолютното решение

Нейната мания да е архитект расте по време на юношеството; майка ѝ ѝ позволява да преустрои интериора в стаята за гости и да избере специален дизайн на собствената си стая. Настояването ѝ да учи архитектура е поставено под въпрос в семейството ѝ:

„Ние имаме по-добра идея за Заха… Може да е първият иракски астронавт!“, закача я един от братята ѝ.

Заха Хадид – детето

Заха Хадид – детето

Така или иначе, тя учи математика в Американския университет в Бейрут. Веднага след като завършва, пътува за Лондон и се присъединява към прочутото учебно заведение Асоциацията на архитектурата през 1972-а.

Денят на дипломирането

По време на първите три години от следването си, Заха не се открива в архитектурата, тя е изгубена и отегчена и действа като редови студент. В четвъртата година решава да промени стабилното архитектурно движение по това време.

„Беше същински анти-дизайн. Беше почти движение на анти-архитектурата – казва Заха в свое интервю за Би Би Си години по-късно. – Щом предишните творци не работеха, нека ние имаме алтернативен живот.“

Нейните учители, Рем Куулхас и Ели Зенгелис, забелязват дарбата ѝ. Според тях още от първия момент е било очевидно, че тя ще бъде име в историята на архитектурата.

Проектите на Заха са вдъхновени от движението на супрематизма, особено от картините на руския художник Казимир Малевич. Това ясно се вижда от дипломния ѝ проект през 1977-а. Тя използва абстрактни и фрагментарни техники, произлизащи от един от моделите на Малевич. Тази работа е първата ѝ стъпка към успеха. След дипломирането, тя е назначена като асистент в Асоциацията. Две години по-късно решава да открие свое собствено студио.

Денят с Peak

В началото на 80-те години, Заха работи упорито; тя преподава през деня и работи в студиото си вечер. През 1982-а участва в международната надпревара Peak в Хонг Конг за проект на развлекателен клуб. Победата ѝ е неочаквана и е онази критична точка, която променя живота ѝ. Методът на презентацията ѝ е основната причина за победата; необичайните ѝ рисунки привличат вниманието на журито с ясния си супрематичен стил.

Въпреки че дизайнът така и не е приложен, той е архитектурен шедьовър, който по-късно се изучава в британските архитектурни учебни заведения. Студентите са вдъхновени от нейната креативност и започват да прииждат към студиото ѝ в търсене на възможност за стаж. Един от тези студенти е Патрик Шумахер – който години по-късно ще стане партньор на Заха Хадид.

Проектът Peak на Заха Хадид

Проектът Peak на Заха Хадид

Надпреварата окуражава Заха да надскочи собствените си граници. Тя се отдава на поредица от архитектурни конкурси през 80-те. Вярва, че това е единственият начин да изразява своята линия и да разпространява свободно идеите си. Този период от живота ѝ е глава на себедоказването. Заха преминава през огън и жупел, среща тежки критики заради двусмислия в работата ѝ. Наричат я Хартиения архитект. Нещо повече – през 1988-а е поставена в графата на деконструктивистите, след като излага Peak в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

„Деконструктивизъм е просто дума, която някой някъде е излюпил“, казва самата тя.

Денят на отхвърлянето

След десет години труд и безсънни нощи Заха печели конкурс за проектиране на пожарна станция в Германия през 1990-а. Нейният дизайн е изчистен бетонен блок с ръбове, сякаш изтеглени към определена точка.

Пожарната станция във Витра, Германия

Пожарната станция във Витра, Германия

„Трябваше да е бетонна и стабилна, но и свободна и светла – казва в описание на сградата Елен Бине, фотографът на дизайна. – И така, беше страхотно. Заха създаде изключителен подпис. Бетонът стана нещо друго, струва ми се, след нея.“

Впоследствие дизайнът ѝ за Операта в Кардиф през 1994 г. печели първа награда. Отличието предизвиква съществено противоречие – Заха е критикувана под предлог, че проектът ѝ е непострояем.

„Отнасяха се с нас много зле. Не ни искаха – коментира архитектката по-късно. – Не зная какво искаха всъщност… Много хора смятаха, че рисунките ни са неясни и трудни за разбиране. Но ние правим скици от всякакъв тип. Секциите на площад не са като тези на нормална сграда. Това не е квадратна сграда. Или правоъгълна. Проектът можеше да бъде лесно реализиран.“

Операта в Кардиф, по проект на Заха Хадид

Операта в Кардиф, по проект на Заха Хадид

Тази нагласа срещу Заха причинява у нея дълбока тъга и депресия, заради които тя решава да напусне професията. Партньорът ѝ Патрик обаче успява да я мотивира и да я върне обратно на работа. Заха смята случаят с Кардиф за проклятието, което запраща студиото ѝ в тежка криза през 90-те и я принуждава да работи дори още по-усилено, за да си стъпи на краката.

Денят на славата

Бляскавите дни на Заха започват с началото на новия век, особено след като тя получава наградата „Прицкер“ през 2004-а. Тази чест е признание от архитектурния свят за нейните превъзходство и съвършенство. Тя е първата жена с отличието и името ѝ влиза в историята. Оттогава Заха е икона в архитектурата.

Вижте още: ЖЕНА СТРОИ ГРАДОВЕТЕ НА БЪДЕЩЕТО

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах