Едно от най-големите имена в съвременната архитектура, Заха Хадид, си отиде на 65 години. Кое я прави онова величие, което е? Обикновен човек ли е? Разбира се. Тя е изключителна, но е обикновено човешко същество, със своите успехи и падения. Самата Заха описва тайната си с „упорита работа“. През годините преживява критични времена; пада и става; губи и печели. И всички тези въпроси будят големия въпрос – кои са най-важните дни в живота ѝ?
Денят на абсолютното решение
Нейната мания да е архитект расте по време на юношеството; майка ѝ ѝ позволява да преустрои интериора в стаята за гости и да избере специален дизайн на собствената си стая. Настояването ѝ да учи архитектура е поставено под въпрос в семейството ѝ:
„Ние имаме по-добра идея за Заха… Може да е първият иракски астронавт!“, закача я един от братята ѝ.

Заха Хадид – детето
Така или иначе, тя учи математика в Американския университет в Бейрут. Веднага след като завършва, пътува за Лондон и се присъединява към прочутото учебно заведение Асоциацията на архитектурата през 1972-а.
Денят на дипломирането
По време на първите три години от следването си, Заха не се открива в архитектурата, тя е изгубена и отегчена и действа като редови студент. В четвъртата година решава да промени стабилното архитектурно движение по това време.
„Беше същински анти-дизайн. Беше почти движение на анти-архитектурата – казва Заха в свое интервю за Би Би Си години по-късно. – Щом предишните творци не работеха, нека ние имаме алтернативен живот.“
Нейните учители, Рем Куулхас и Ели Зенгелис, забелязват дарбата ѝ. Според тях още от първия момент е било очевидно, че тя ще бъде име в историята на архитектурата.
Проектите на Заха са вдъхновени от движението на супрематизма, особено от картините на руския художник Казимир Малевич. Това ясно се вижда от дипломния ѝ проект през 1977-а. Тя използва абстрактни и фрагментарни техники, произлизащи от един от моделите на Малевич. Тази работа е първата ѝ стъпка към успеха. След дипломирането, тя е назначена като асистент в Асоциацията. Две години по-късно решава да открие свое собствено студио.
Денят с Peak
В началото на 80-те години, Заха работи упорито; тя преподава през деня и работи в студиото си вечер. През 1982-а участва в международната надпревара Peak в Хонг Конг за проект на развлекателен клуб. Победата ѝ е неочаквана и е онази критична точка, която променя живота ѝ. Методът на презентацията ѝ е основната причина за победата; необичайните ѝ рисунки привличат вниманието на журито с ясния си супрематичен стил.
Въпреки че дизайнът така и не е приложен, той е архитектурен шедьовър, който по-късно се изучава в британските архитектурни учебни заведения. Студентите са вдъхновени от нейната креативност и започват да прииждат към студиото ѝ в търсене на възможност за стаж. Един от тези студенти е Патрик Шумахер – който години по-късно ще стане партньор на Заха Хадид.

Проектът Peak на Заха Хадид
Надпреварата окуражава Заха да надскочи собствените си граници. Тя се отдава на поредица от архитектурни конкурси през 80-те. Вярва, че това е единственият начин да изразява своята линия и да разпространява свободно идеите си. Този период от живота ѝ е глава на себедоказването. Заха преминава през огън и жупел, среща тежки критики заради двусмислия в работата ѝ. Наричат я Хартиения архитект. Нещо повече – през 1988-а е поставена в графата на деконструктивистите, след като излага Peak в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
„Деконструктивизъм е просто дума, която някой някъде е излюпил“, казва самата тя.
Денят на отхвърлянето
След десет години труд и безсънни нощи Заха печели конкурс за проектиране на пожарна станция в Германия през 1990-а. Нейният дизайн е изчистен бетонен блок с ръбове, сякаш изтеглени към определена точка.

Пожарната станция във Витра, Германия
„Трябваше да е бетонна и стабилна, но и свободна и светла – казва в описание на сградата Елен Бине, фотографът на дизайна. – И така, беше страхотно. Заха създаде изключителен подпис. Бетонът стана нещо друго, струва ми се, след нея.“
Впоследствие дизайнът ѝ за Операта в Кардиф през 1994 г. печели първа награда. Отличието предизвиква съществено противоречие – Заха е критикувана под предлог, че проектът ѝ е непострояем.
„Отнасяха се с нас много зле. Не ни искаха – коментира архитектката по-късно. – Не зная какво искаха всъщност… Много хора смятаха, че рисунките ни са неясни и трудни за разбиране. Но ние правим скици от всякакъв тип. Секциите на площад не са като тези на нормална сграда. Това не е квадратна сграда. Или правоъгълна. Проектът можеше да бъде лесно реализиран.“

Операта в Кардиф, по проект на Заха Хадид
Тази нагласа срещу Заха причинява у нея дълбока тъга и депресия, заради които тя решава да напусне професията. Партньорът ѝ Патрик обаче успява да я мотивира и да я върне обратно на работа. Заха смята случаят с Кардиф за проклятието, което запраща студиото ѝ в тежка криза през 90-те и я принуждава да работи дори още по-усилено, за да си стъпи на краката.
Денят на славата
Бляскавите дни на Заха започват с началото на новия век, особено след като тя получава наградата „Прицкер“ през 2004-а. Тази чест е признание от архитектурния свят за нейните превъзходство и съвършенство. Тя е първата жена с отличието и името ѝ влиза в историята. Оттогава Заха е икона в архитектурата.
Вижте още: ЖЕНА СТРОИ ГРАДОВЕТЕ НА БЪДЕЩЕТО
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение