Даниел Острецов: Оцелях по чудо, Господ ме спаси!

Оперният певец Даниел Острецов оцеля по чудо след падане в оркестрината от 1,80 м височина. Това се случи в сряда вечерта по време на генералната репетиция на спектакъла „Борис Годунов“ на площада пред църквата „Св. Александър Невски“.

41-годишният тенор полежа на дървения подиум под сцената, след което стана и без чужда помощ се отправи към линейката край загражденията.

Тази вечер е втората генерална репетиция преди премиерата на представлението в петък вечерта. Не е за вярване, но Острецов се кани да излезе на сцената.

Вижте разговора със солиста на Софийска опера часове след инцидента.

– Здравейте, г-н Острецов, добре ли сте?

– Да, всичко е наред.

– Какво точно се случи по време на представлението в сряда, разкажете?

– Прожекторът ме заслепи… Имаше един мизансцен, който трябваше да направим, и като блесна прожекторът, не можах да видя добре края на сцената. Какво да правим, случва се. И Чарли Чаплин падна веднъж в оркестрината.

– Какво ви мина през ума, пропадайки?

– Абсолютно нищо не ми мина през ума, всичко стана за секунда. В един момент се оказах на земята и си казах: „Е, това не го бях мислил за тази сцена“.

– Изплашихте ли се за живота си?

– Не. Когато е на сцената, човек си мисли за съвсем други работи, съсредоточен е как да си изпълни ролята. Не мисли за живота си. Но – минало-заминало! Слава Богу, главата ми е здрава!

– Паднахте на главата си, такъв удар може да е фатален!

– Всъщност първо паднах на гърба си и след това си ударих главата. Според мен костюмът и перуката омекотиха удара, слава Богу.

– Някой от колегите ли ви посъветва да не ставате след падането?

– Не, лежах, защото знам, че при такива ситуации не е добре да се става. Аз се чувствах добре, но хората наоколо като че ли се изплашиха много повече от самия мен. Видяха, че някакъв човек пада в оркестрината и настана паника. Притесниха се дали всичко с мен е наред, защото все пак височината е 1,80 м!

– Защо решихте да станете в един момент, да не изчакате носилка?

– Защото се чувствах добре. А и дойдоха две медицински лица, които ми измериха кръвното, пипаха ми краката, таза, гърба, дали имам някакви болки, защото има симптоми, които показват дали се е случило нещо. Но аз не чувствах нищо такова, не изпитвах никаква болка. Казах им, че не е проблем да стана. Колкото повече лежах, толкова повече хора се трупаха и се паникьосваха.

– Как си обяснявате факта, че ви се размина най-лошото?

– Това е чудо, Божа работа! И храмът „Александър Невски“ – мястото, на което играхме спектакъла, според мен оказа влияние. Господ ми помогна. Все пак това са 1,80 м! Чочо Попйорданов падна от 2-метрова стена и загуби живота си, лека му пръст. Преди години се запознахме с него, говорили сме няколко пъти…

– Какво се случи по-късно?

– По настояване на директора Пламен Карталов и на лекарите от Бърза помощ, отидох във Военно-медицинска академия, където ми направиха пълен преглед, снимки… Да си удариш главата е доста рисковано, случи се на мой колега преди две години и се оказа, че има комоцио, което е най-опасно.

– Какъв беше резултатът от прегледите?

– Имам малка цицина на главата и ме наболяваше днес сутринта, но вчера тялото ми беше загряло и не усещах нищо. За падане от 1,80 м се чувствам перфектно. Довечера ще отида да пея на репетиция, да си поема ролята.

– Готов сте да излезете на сцена след подобно падане?

– Да, разбира се!

– Роднините и близките ви как посрещнаха новината за инцидента?

–  Сутринта още не знаеха. Но като се събудих, на телефона имах 35 неприети разговора, във фейсбук всички питаха какво става… Хората се притесняват, което ме ласкае.