Пианистът Димо Димов: Защо свободата върви с толкова скъп ток?!

Двама Димо-димовци има на българската музикална сцена – единият е прочутият цигулар от Квартет „Димов”, а другият е един от най-известните по света български пианисти, преподавател в Музикалната академия. Във вторник професорът ще излезе в Зала „България” в дует с новата звезда в родната камерна музика – цигуларят Иван Пенчев, основател на Квартет „Кварто“. Заедно ще изпълнят романтичните сонати за цигулка и пиано на Роберт Шуман.

Поканихме проф. Димов да разговаряме за изкуство, той обаче ни хвърли в политиката, за да постави въпроса за свободата по начин, какъвто не сме очаквали…

– Проф. Димов, как ще коментирате признанието на вашия съименник – цигуларя Димо Димов, че заплатата му като изпълнител в световнизвестния Квартет „Димов” е 243 лв., но го е срам да протестира?

– Как, това е ужас! За да започне едно общество като нашето да се развива духовно, е нужно първо да се повиши жизненият стандарт на хората. У човек, който е гладен и мисли само за това как ще оцелее, няма да се появи потребност да дойде на концерт. Затова ми се иска политиците да престанат да лъжат народа, че сме щели да се оправим след 20, след 50 години…, бавно щяло да стане, да имаме търпение. Не, нужно е незабавно да бъдат вдигнати доходите на хората.

– Да бъдат вдигнати доходите на народа или на изпълнителите?

– На всички. Не може да искаме първо на нас, пък после на останалите, да кажем – ние сме по-важни, а другите – по-малко. Нещата са свързани. Артистът, разбира се, не трябва да бъде гладен, но и този, който го слуша също. Класическата музика не е за гладна публика, а и въобще животът не е за гладни хора.

– Защо 24 години след началото на промените обсъждаме подобна тема с вас, музиканта, вместо да дискутираме проблеми от арт естество?

– Защото преди 24 години бяхме излъгани от Запада. Излъгаха ни, че ще станем част от тях. Социализмът имаше много недостатъци – нямаше свобода на словото, но имаше неща, които бяха хубави – сигурност, работа… След това се оказа, че промените у нас са били използвани от Запада да завладее нови територии, нови пазари. Ние бяхме индустриална държава, сега индустрия нямаме. Имахме селско стопанство, сега всичките ни продукти идват от чужбина. Българите вече са наясно с това и няма защо да чакаме помощ от запад. Този, който поназнайва историята ни, най-малкото ще знае, че Западът винаги е гледал негативно на България. Със страните на изток от нас, с Русия, сме по-близки, защо е това насаждане на нечовешка омраза към нея?!

– Може би, защото и Русия се възползва максимално от нас – например ни продава горива на изключително завишени цени?

– Най-малко за Русия можем да кажем, че ни изпомпва. Западът ни източва много повече. Абсолютна грешка беше членството ни и в НАТО, и в Европейския съюз. От кого ни пази НАТО, от Турция и Гърция ли? Ами те и двете са натовски държави, а се биха за Кипър! Парите, които плащаме, за да сме в този военен съюз, са излишни, не виждам смисъл да присъстваме в този блок, след като няма и Варшавски договор, няма вече противопоставяне между Русия и Запада. Членството ни и в Европейския съюз е идиотизъм, защото си плащаме, за да изнасяме на техните пазари, а всъщност основно внасяме.

– Вие като музикант не се ли чувствате по-комфортно като гражданин на Европа, защото често се налага да пътувате и нямате проблеми с това?

– Аз не мога да се чувствам добре, когато виждам фалшивия морал на Европа. Това са демагози, лъжци! От 9 кладенеца вода вадиха, за да обясняват как Косово сме длъжни да го отделим от Сърбия, а Косово исторически е неделима част от нея. Сега със същия темперамент, от същите кладенци събират вода, за да докажат, че трябва да се запази целостта на Украйна! Виждате двойния стандарт. Когато ми говорят за европейски ценности, трябва да се знае, че единствената европейска ценност е изкуството. Защото Европа го е създала. За какви други ценности извън това може да говорим? За никакви. Европа е потънала в нечистотии, колониализъм… И непрекъснато ни намират грешки, корят ни, че не живеем според техните правила.

– Защо промените през 1989 г. се отразиха толкова зле на изпълнителите у нас, г-н Димов?

– Изкуството не се влияе от системата. Даже когато епохата е най-тиранична, тогава са се раждали най-големите гении. Талантът не зависи много от нацията. Атанас Далчев има една много хубава мисъл: „Характерът е по-рядко явление от таланта”. В България ние имаме много таланти, процентно са дори повече от Русия, казвали са ми го хора от Московската музикална академия. Но ни липсва характер – да се борим, да отстояваваме, да не се продаваме лесно… Впрочем, скоро ще чуете един от моите ученици, сравняван от западната критика с Глен Гулд. Казва се Христо Казаков, живее от 20-ина години в Базел, Швейцария. Скоро ще има концерт в България с Квартет „Кварто“. Той е от онези музиканти, за които може да се каже, че е голяма чест да бъдеш техен учител!

– Как оценявате борбата на Квартет „Кварто” да съществува и да се развива на камерната сцена в България, където публиката както стана ясно е твърде гладна, за да ходи по концерти?

– Дай Боже да има повече от хора като „Кварто”, защото те се занимават само с музика, тя е животът им! Колкото до заплащането – аз смятам, че музикантът не бива да бъде много богат, не върви някак си. Ако е истински, той не може да бъде търговец.

– Да разбирам ли, че приемате положението, в което са изпаднали изпълнителите на симфонична музика в България?

– Аз не се оплаквам, защото имам място в Музикалната академия, откъдето взимам заплата. Не мога да кажа, че съм беден, защото съм професор. Но като казвам, че не е нужно музикантите ни да бъдат богати, не означава, че съм съгласен да получават 200 лв. или 400 лв. Българският изпълнител трябва да взема колкото един европейски. Ние сме в Европейския съюз, но аз нямам заплатата на един професор по пиано в Европа. Щом те имат изисквания да работим по техните правила, защо ние да нямаме тяхното заплащане?! Кои изисквания са по-важни от жизнения стандарт?! Това да не се пуши по заведенията ли? Това ли са европейските им стандарти? За да бъдем равни с европейците, ние сме длъжни най-малкото да се доближим до тях по стандарт. А не да ни мерят по външни белези, да ни поучават с някакви високопарни думи, че трябва да бъдем духовни…

– По времето на социализма властта като че ли имаше изисквания към нас, подобни на тези от Евросъюза – да не обръщаме внимание на бита, а да бъдем морални и духовно верни… в онзи момент на партията?

– Това са двете лица на една и съща монета. Не виждам особено голяма разлика между положението на българина преди и след 1989 г., с тази разлика, че сега живеем много по-унизително. Преди хората можеха поне вътре в себе си да емигрират, в компании говорехме против комунистите, с намигане можеше да се мине. А сега всеки живее сам за себе си.

– Може би изпитвате носталгия по времето на социализма?

– Да, изпитвам носталгия. Защо да лъжа? Смешно е, да. Но обяснете ми – защо свободата на словото върви с толкова скъпо парно и ток? Какво е общото между тях? Защото по времето на Тодор Живков аз не си спомням някога да е имало проблем с отоплението. Не мога да си обясня защо трябва да стоя на студено, за да мога да говоря свободно? Каква е логиката? Свобода ли е да умираш от студ? Не е свобода, унижение е.