Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пиано и цигулка екстраваганца

Людмил Ангелов и Веско Ешкенази - дует, който не се превръща в дуел

Людмил Ангелов и Веско Ешкенази отбелязаха 20-годишнината на своя дует с концерт във Военния клуб. - Пиано и цигулка екстраваганца

Людмил Ангелов и Веско Ешкенази отбелязаха 20-годишнината на своя дует с концерт във Военния клуб.

20 години не са малко за брак, а за съжителство на сцената действително е рядко явление. Борбата за надмощие е съсипала десетки успешни начинания в музиката, включително и у нас. Затова концертът за 20-годишнината на дуета Людмил Ангелов-Веско Пантелеев-Ешкенази на 5 октомври във Военния клуб беше повече от рожден ден. 

Според Ангелов тайна за дълголетието на дуета му с Ешкенази няма, дори никога не е поставяно под въпрос, защото в основата му стои доброто им приятелство. Близостта между творческите им индивидуалности прави съвместните им начинания ползотворни и лесни – през годините дуетът им никога не се е превръщал в дуел, никога не е имало сблъсък в подхода към изпълнението на творбите, двамата бързо и естествено са намирали общ език за интерпретацията им. Същината на камерната музика е именно такава – да се изоставят личностните различия в името на общата цел.

Концертът на дуета в понеделник вечерта бе в рамките на петото издание на фестивала, организиран от Людмил Ангелов – „Пиано Екстраваганца“. Своеобразното на форума е стремежът да бъдат предлагани недотам често срещани творби. Част от концерта на Веско и Людмил не беше точно екстравагантен, а изцяло в логиката на симфоничната музика – двамата изпълниха по една соната от Моцарт и Брамс. Но втората част представи двамата класически музиканти в различна светлина – с джаз и танго, с творби на Пиацола, Гардел и Гершуин.

„Фестивалът „Пиано Екстраваганца“ е част от една важна мисия – сподели Людмил Ангелов пред „Площад Славейков“, –  да покажем на публиката, че има много друга музика, много забравена музика, но не поради факта, че тя не е стойностна. Съществуват прекрасни произведения, които са събирали прах по рафтовете на библиотеки, понякога дори манускрипти. Истината е, че я търся и представям с огромно удоволствие. Никога не ми е тежало, винаги ми е интересно, защото съм откривал немалко ценни моменти в подобни произведения.“

Ангелов не крие радостта си от развоя на създадения от него фестивал – ако в началото публиката им не е била много, то сега имат концерти, които са разпродадени до последното място в салона и дори има правостоящи.

„Комерсиалното днес е във всички сфери – дори вече нас, класическите музиканти, ни водят за част от шоубизнеса. Паралелно с това обаче ние не трябва да отстъпваме от нашата дълбочина и сериозност. Но така, че по-младата аудитория, заливана с всичко останало в медиите, да бъде привлечена, да види, че тази музика не е скучна и демоде, а жива и с прекрасни идеи. Ако те имат възможност да се докосват често до нея – тя няма да им се струва така отегчителна“, смята Ангелов.

Музикантът разкрива искреното си съжаление, че държавната политика у нас не стимулира класиката:

„Делегираните бюджети в сценичните изкуства подклаждат друг вкус – за да може да се напълни залата, да се продадат билетите и да влязат пари в касите на музикалните институции. Очевидно е, че схемата е много погрешна. По-важното обаче е, когато хора като мен организират събития и имат възможност да подбират това, което предлагат на публиката, да го правят с нужната доза добър вкус и с ясната представа, че и те са част от системата. Но колкото и да дължим на този вкус и на качеството – ние също трябва да продаваме билети. Балансът между двете неща е важен и не е лесно постижим.“

А дали би могъл Людмил Ангелов да представи нещо още по-екстравагантно в „Пиано Екстраваганца“ – комерсиална музика, аранжирани за камерни или дори за големи симфонични оркестри? Проект, подобен на „Постмодърн джубокс“.

„Всичко е възможно. Но трябва да се прави с някаква прогресия – трудно е с една крачка да постигнем един такъв резултат. Все пак има възможности в тази посока – доказва го съществуването на подобни проекти. Разбира се, „Пиано Екстраваганца“ е малък фестивал с ограничен бюджет и да правим по-мащабни събития с оркестри засега е само мечта. Надявам, че ще се стигне до нещо подобно в един момент“, казва пианистът.

Людмил Ангелов завършва с максимата, че няма комерсиална музика и некомерсиална – има добре направена и зле направена музика. За него във всички жанрове има хора, които се открояват значително. Личностният фактор и талантът на отделните артисти могат да направят така, че тяхната музика да надскочи собствената си сфера, влияние и значимост.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах