Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пикът на политическата нестабилност предстои

„Краят на властта“ на д-р Мойзес Наим - пожелание или предупреждение?

В „Краят на властта“ Мойзес Наим се стреми да докаже тезата, че упражняването на реална власт в световен мащаб днес е затруднено. Политическият контрол, управлението и налагането на решения са далеч по-лесни за постигане в сравнение с миналото, но ефективността им е намаляла.  - Пикът на политическата нестабилност предстои

В „Краят на властта“ Мойзес Наим се стреми да докаже тезата, че упражняването на реална власт в световен мащаб днес е затруднено. Политическият контрол, управлението и налагането на решения са далеч по-лесни за постигане в сравнение с миналото, но ефективността им е намаляла.

Издателство „Изток-запад“ отново вади на българския пазар едно от най-актуалните и сериозни заглавия в полето на обществените науки. Авторът и книгата, за които ще стане дума тук, са впечатляващи и изненадващи. Икономиката и политиката рядко са успявали да звучат по-достъпно и едновременно с това да наложат настойчивите си въпроси в умовете на повече читатели.

kraiat na vlastta-a

„Краят на властта. Защо властта не е това, което беше: от управителните съвети до бойните полета, от църквите до държавите“на д-р Мойзес Наим (превод Юлия Гешакова) е още един опит на „Изток-запад“ да държат българската публика информирана за важните тенденции в световната политическа и икономическа мисъл. Това е едно от най-амбициозните им издания, заедно със „Стратегическа дълбочина“ на турския министър-председател Ахмет Давутоглу.

„Краят на властта“ може да изглежда изненадваща за нас. Книгата застъпва и се стреми да докаже тезата, че упражняването на реална власт в световен мащаб днес е затруднено. Политическият контрол, управлението и налагането на решения са далеч по-лесни за постигане в сравнение с миналото, но ефективността им е намаляла, а задържането на съответните позиции е несигурно. Това, според автора, е видима разлика между състоянието на света дори в относително скорошни времена (например 50-те и 60-те години на ХХ в.) и днес.

Според Мойзес Наим политическата, религиозната, военната и дори икономическата власт са поставени пред много повече от предизвикателства. Насреща им стоят не само високите технологии, които застрашават властовия монопол върху бързата информираност за текущи събития, но и обща световна тенденция за по-голяма достъпност на образованието и общо увеличаване на жизнения стандарт, което автоматично води до поява на нови елити и амбиции. Накъсо казано, това противоречи на всички наши интуиции, но всъщност светът може би се демократизира. Авторът прилага суха статистика: броят на диктаторските режими обективно е намалял. Повече хора днес живеят под (поне формално) демократични правителства, в страни с редовно провеждани избори, при многопартийна система.

Нека българският читател не избързва да отхвърля това като незначително! Авторът никъде не твърди, че демократизацията означава автоматично щастие. Той просто изследва видими тенденции в сферата на самата власт. И се опитва да го прави от гледната точка на фрустрираните управляващи, които в исторически план не са били изправяни пред такива спънки пред способността си да налагат решения. Книгата е достъпна, но и читателят все пак трябва да е способен на сух, рационален прочит, без излишно емоционални реакции. Такива предупреждения, за съжаление, са необходими у нас.

Факт е, че България е винаги малко встрани от първите повеи на световните явления в икономиката и политиката. При нас и кризите, и възстановяването от тях идват по-бавно, отколкото в центровете на днешната цивилизация. Процесии, засягащи първо Токио, Париж или Ню Йорк, се проявяват в София с няколко години забавяне, за добро, но понякога и за зло; такава е съдбата на провинциалните нации. Но въпреки забавянето, тези процеси имат не по-малко значение за нас.

Властта в България преживя своя период на институционална стабилност с три правителства, които завършиха мандатите си в периода 1997-2009. В последните шест години обаче това, за което Наим говори в книгата си, наблюдаваме и у нас: управлява ни четвърти кабинет от 2009 г. насам. Имахме една краткотрайна служебна администрация без парламент. Сегашното крехко мнозинство не само е принудено постоянно да говори за „стабилност“ (което означава, че я няма), но и вече виждаме първите линии на разлома или промяната му. Да не говорим за това, че на чисто битово равнище върховенството на писания закон отдавна е фикция у нас. Това всеки български гражданин е изпитвал под една или друга форма, въпреки че законодателните текстове се множат всеки ден.

Макротенденцията, за която Наим говори, може би всъщност вече е достигнала страната ни. Властта у нас все още е желана (понякога), все още е привлекателна и носи възможности за обогатяване, но е изгубила способността да влияе трайно и позитивно върху обществото ни. Решенията й могат да бъдат отменяни – което неведнъж сме виждали в последните три години. Тази власт най-вече не е стабилна. Това има своите предимства, но крие и рискове, разбира се. Във всеки случай, това прави „Краят на властта“ особено интересна за прочит и обмисляне, включително от читатели, близки до управлението.

Книгата е написана през 2013-а след дълги наблюдения. У нас излиза относително навреме, в 2015-а. Макротенденцията може би още не е достигнала световния си пик, ако приемем, че Наим ни е убедил в правотата си. Това означава, че с известно закъснение пикът на политическата нестабилност предстои и в българското бъдеще. Впрочем, нестабилността е функция и на многото войни, водени на планетата. Читателят би могъл да долови по-ясно как световните процеси все повече засягат и нас.

Д-р Мойзес Наим е един от бившите министри във венецуелското правителство от 1989-1990, с ресор в търговията и индустрията. Икономист по образование, той е заемал директорски пост в Световната банка, бил е главен редактор на „Форин полиси“ (които и до днес си заслужават редовно четене). Според Института „Готлиб Дутвайлер“ той е един от стоте най-влиятелни мислители на нашето време – и то точно заради книгата си „Краят на властта“. Редовен колумнист на испанския вестник „Паис“, Наим е и носител на наградата „Ортега-и-Гасет“ за принос в испаноезичната журналистика.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС