Пина Бауш и българският „културен“ капитализъм

Снощи попаднах на грандиозен скандал във Фейсбук, който проследих, доколкото можех да издържа, защото името, което се спрягаше основно, беше на Пина Бауш. Доколко и как е известна тази светла личност, е недостойно да обяснявам – но твърденията, които прочетох, ме хвърлиха в тежко съмнение относно „европейщината“ на българските културтрегери, а и на обществото ни като цяло.

Никога на един европеец не би хрумнало да развява името на Пина Бауш като претекст за скандал, дори да е изгубил проект със стойност огромна сума в евро за неин спектакъл.

Никога такъв проект нямаше да бъде отхвърлен без подробно обяснение и дори преговори, а още по-малко с аргументи, засягащи „джендърството“.

Никога в коментари под статии и постове нямаше да се срещнат изречения и умозаключения, които са толкова непосредствено тъпи, че дори не са неуважителни. (След снощи се питам дали умственото състояние на сънародниците ми е ок.)

Никога за една от най-големите фигури на съвременната сцена не би пламнала подобна пазарска разпра, поне от респект към личността ѝ.

Никога за Пина Бауш нямаше да се говори като за „качествен културен продукт“, защото има възприятия и те са културни, които изключват този вид говорене в подобни, а и във всички случаи.

Никога няма да можем да се наречем европейци, ако респектът към високите културни измерения не стане наша същност, а остане на ниво „разпределяне на сфери на влияние и на финансиране“.

При всичко това ми изглежда съвсем закономерно, че сме единствената страна в Европа, в която не е представян спектакъл на Пина Бауш.

Пина Бауш като индулгенция и обвинителен акт – така я възприехме, така я отразихме, така я „употребихме“.

Търговците не само са в храма, а храмът не им говори нищо – приемат го като мандра за сирене или хамбар, който да се разпродаде. Когато духът корумпира, и Господ не може да помогне.

Вижте още: ОТХВЪРЛЕН КАТО „ПРОЕКТ ЗА НЯКОЛКО ДЖЕНДЪРА“? ЗАПИШЕТЕ МЕ ПРИ ТЯХ