Пингвините произхождали от Австралия и Нова Зеландия

Пингвините обикновено са свързвани със студените води и ледената пустош на Южния полюс. Оказва се обаче, че произхождат не от Антарктика, а от далеч по-топли земи – Австралия и Нова Зеландия, сочи ново проучване на Калифорнийския университет в Бъркли, публикувано в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“.

Изследването се провежда съвместно с музеи и университети по цял свят, проучвайки кръвни проби и животинска тъкан от 18 вида пингвини. От събраната генетична информация се проследява еволюцията на тези птици и миграцията им през хилядолетията.

Резултатите сочат, че първите пингвини са се появили през миоцена (първата геоложка епоха, датирана между 23,3 и 5,3 млн. години) в Австралия и Нова Зеландия, се казва в проучването. Първоначално са обитавали места с много по-мек климат и чак години по-късно започва изселването им към Южния полюс.

Първите представители на вида се появяват преди 22 млн. години, предполага проучването. Предшественици на днешните кралски и императорски пингвини са се разделили и са се приспособили към водите на Антарктика, може би заради неизчарпаемите източници на храна. Откритието хвърля светлина и върху теория, според която кралските и императорските пингвини погрешно са поставени в семейството на другите видове.

Придвижването на вида към по-студения климат се улеснява от събитие от преди 12 млн. години. Протокът Дрейк, разделящ Антарктика и южния връх на Южна Америка, напълно се отваря, което позволява на пингвините да доплуват до Южния ледовит океан и да се разпространят на островите край ледения континент, както и да достигнат до по-топлите брегове на Южна Америка и Африка.

Днес плуващите птици все още могат да се открият на територията на Австралия и Нова Зеландия, срещат се още на Южния полюс, в Южна Америка, Южноатлантическия океан, островите в Индийския океан и субтропичните райони и живеят във води, където температурата варира между 26 градуса и минусови градуси край Антарктика.

По време на изследването учените случайно попадат и на нов род пингвини, който тепърва предстои да бъде изследван.

Проучването показва, че пингвините са много устойчиви на климатични промени, но това не означава, че настоящата климатична криза не им се отразява, отбелязват експертите. Разпространението им на толкова различни като климат места се простира в милиони години еволюция на вида, а с темповете, с които океанската вода днес се затопля, пингвините едва ли ще успеят да се адаптират достатъчно бързо, за да се аклиматизират.

Доказателства за това вече се наблюдават в бързо топящите се колонии. Втората най-голяма колония на императорски пингвини днес е почти в историята – през 2016 г. бури връхлетяха Антарктика и унищожиха големи площи лед, а с него и хиляди птици. Същото се повтори през 2017-а и 2018 г., когато почти всички новоизлюпени пингвини загинаха. В последните 50 години някои колонии са се смалили със 75%.

Но не само на Антарктика броят им драстично намалява. На Галапагоските острови и в Африка птиците се борят със затоплянето на водите, които обитават.