Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пир за окото, терор за ухото, ребус за мозъка

„Блейд Рънър 2049“ е красив и объркан философски разказ с повече въпроси, отколкото отговори

Визуалното великолепие на „Блейд Рънър 2049“ може да оправдае прекалено проточеното темпо.   - Пир за окото, терор за ухото, ребус за мозъка

Визуалното великолепие на „Блейд Рънър 2049“ може да оправдае прекалено проточеното темпо.

Първото гледане на „Блейд Рънър 2049“ – може би най-очаквания филм на годината – изправя зрителя пред естетическо великолепие, но и някои сериозни изпитания. Денис Вилньов е един от най-интересните съвременни режисьори, но дори и Спилбърг невинаги успява да е на нивото на Спилбърг. Сигурно е само, че филмът ще има много зрители, въпреки че още отсега вече има поляризирани мнения. Кой е прав, ще покаже бъдещето.

Като начало искам да си призная, че в битката между хора и репликанти (андроиди, роботи) винаги съм  страната на човеците, а не на машините (устройствата, механизмите). Защото колкото и „умни“ да станат, те в крайна сметка си остават вещи. Ако разбера, че у дома пералнята и микровълновата ми печка подготвят бунт по идея на смартфона ми, мога не само да им спра тока, а и да направя с тях каквото си искам. Надявам се, че никой нормален човек няма да ме обвини в безчовечност. Дори последният модел на iPhone не заслужава човешко отношение, ако бъде заподозрян, например, в издаване на лична информация за търговски цели.

Сигурно е само, че филмът ще има много зрители.

Съвременният либерализъм с пълно право заклейми робството, дискриминацията по полов и религиозен признак, шамарите, коланите и дряновите пръчки като възпитателно средство за жени и деца, включително  насилието над животни – но трябва да спрем дотук, преди някой да започне да настоява за повече хуманност в отношенията ни с вещите. Можем да допуснем известни изключения само за произведения на изкуството, (защото не е добре да се горят книги и взривяват скулптури), но дотам.

Единственият проблем в тази позиция (от който се е възползвал навремето писателят Филип Дик, а сега и канадският режисьор Дени Вилньов в „Блейд Рънър 2049“) е, че е малко трудно да кажем със сигурност дали наличието на интелект води до поява на емоции и къде в такъв случай е границата между човека и машината. Това е главният въпрос, с който се занимава „Блейд Рънър 2049“ (не римейк, а по-скоро продължение на класическия „Блейд Рънър“ от 1982 г.), но не очаквайте да ви даде ясен отговор.

Харисън Форд се завръща и в новия „Блейд Рънър“.

Блейд рънърът (или Ходещият по острието) е професионалистът, който има трудната задача да определя кой не е човек и да го пенсионира (евфемизъм за ликвидация), ако установи, че е репликант. Както става ясно още в началото, в тази професия под строг контрол вече работят и репликанти. Още в първата сцена главният герой К (Райън Гослинг) долита в някаква ферма за личинки насред пустинята, а на една сградите е написано на български или на руски (зависи къде ще сложите ударението) ЦЕЛИНА. Това е само едно от нещата през 2049-а, за които няма обяснение. Друг подобен знак е, че спинърът (летящият автомобил) на К е „Пежо“ – веднага става ясно, че през последните 30 години положението в Калифорния рязко се влошило.

Без да се впускам в особени сюжетни подробности, ще кажа само че дневният свят през 2049-а е значително по-мрачно място от нощния през 2019-а във филма на Ридли Скот. И в този свят К има задачата да издири един човек, който ще му помогне да унищожи друг, или пък ще го доведе до изненадващи (и след това още по-изненадващи) открития – а зрителите ще трябва сами да намерят отговорите на повечето от най-важните въпроси.

Хубавото е, че на визуално ниво Дени Вилньов и операторът Роджър Дийкинс създават великолепна среда от прах, неон, мъгла и мръсотия. Не толкова хубаво е, че често звукът на филма е толкова силен, че трудно се издържа (наложи се да използвам слушалките си като антифони).

Хубаво е, че няколкото екшън сцени бяха добре изпипани, но още по-хубава беше единствената секс сцена в иначе платоничната любов на К – най-нежната и хладна любовна тройка, за която се сещам в киното – може би защото в нея май не участваха никакви хора. А най-хубава беше сцена в казиното, когато героите на Гослинг и Харисън Форд си разменяха реплики и юмручни удари в присъствието на Елвис и Мерилин Монро.

Не очаквайте много отговори от „Блейд Рънър 2049“.

Най-голям минус при първото гледане ми се стори мудното, приспивно темпо на филма (добре, че му противостоеше гръмкият звук) и влачещата се на моменти пълзешком напред, назад и странично история. Така, вместо да стигне до финала за час и половина, тя се проточи 2 часа и 45 минути.

Финалното ми заключение (засега) е, че „Блейд Рънър 2049“ е 163-минутен пир за окото, терор за ухото, пъзел за мозъка – и почти нищо за сърцето. Но преди 30 години и първият филм не бе приет възторжено, а днес е всепризната класика. Нищо чудно след още няколко гледания (с тапи за уши) да открия в „Блейд Рънър 2049“ скрития зад красивата външност философски шедьовър.

https://youtu.be/44zVJHA6i08

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90