Писарите в Древен Египет боледували като днешните офис служители

Древноегипетските писари са страдали от проблеми със ставите и костите заради продължителна работа с превит гръб, гласят резултатите от изследване, публикувано в научното списание „Scientific Reports“.

Писарите в Древен Египет били високопоставени личности. Те принадлежали към ограничения един процент от населението, който умеел да чете и пише. Това обаче водело до физическо натоварване, което ги разболявало от остеоартрит и други сериозни заболявания.

Учените са анализирали останките на 69 възрастни мъже от Древен Египет, 30 от които са били професионални писари. Останките са намерени в некропола Абусир в Северен Египет, датиран към 2700-2180 г. пр. н.е. Анализът е показал, че при писарите има по-явни дегенеративни промени в ставите в сравнение с останалите мъже.

Писарите са започвали кариерата си още като тийнейджъри и работата им е продължавала десетки години. Те често сядали със скръстени крака или на едно коляно, което създавало постоянно натоварване върху гръбнака и ставите. Освен това накланяли главата си напред, което променяло центъра на тежестта и допълнително изтощавало гръбнака. В течение на времето тази поза водела до промени в шийния участък на гръбначния стълб.

Изследователите са открили изменения и в областта на свързване на слепоочието с долната челюст, за които предполагат, че са предизвикани от навика (или нуждата) на писарите да дъвчат принадлежностите за писане.

Налице са още остеоартрит в ръцете, свързан с използването на писарската четка, както и в бедрата, коленете и глезените, което се обяснява със специфичната поза на сядане.

Учените открили много прилики в болестните изменения на опорно-двигателната система при древноегипетските писари и днешните служители в офиси, въпреки наличието на ергономични удобства днес.