Писател твърди: Оцелели сме като нация заради турското робство

Втора теза в противоречие с общоприетата представа за Турското робство възникна в публичното пространство в навечерието на Деня на Независимостта 22 септември. Оперната прима Райна Кабаиванска постави в интервю за „Монитор“ въпроса „Имало ли е турско робство, щом сме си останали християни?“. А писателят Стоян Динков – лидер на партия „Зелена България” и син на поета Иван Динков, обяснява в „Новинар“, че „Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период“.

Позицията на Динков е изложена в новата му книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” („Сиела”), в която той изследва общата история на България и Турция. Според автора управлението на османските султани е по-толерантно от това на редица европейски владетели. Той твърди, че българите и турците имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Според Стоян Динков е изключително важно днес България да поддържа добри отношения с тюркската общност, защото смята, че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз.

„Трябва да знаем, че България и била част от една огромна държава. Още 52 съвременни страни са били в рамките на Османската империя, – казва пред „Новинар“ Динков. – Всички те днес са суверенни съвременни държави. Били са част от нея между 400 и 600 години и са запазили своята вяра, бит, традиции. В рамките на Османската империя няма асимилиран народ. Не е имало народ, който да е попаднал в империята и да е изчезнал заради нея.

Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ, защото по това време страната ни е била в много тежко състояние. През 14-и век тя е била много малка, слаба и разделена на три части. Към така наречената Видинска България е проявявала интереси Унгария, която по това време е изключително силна държава, велика сила. Към България е имало интереси и от страна на унгарските васали Сърбия и Влашко.

Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България. Видинското царство щеше да стане част от Унгария. Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник. Какво би останало от нас – на практика нищо. Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници. Добруджа, Търново и Видин, отново стават едно.

По това време българите са били около милион и половина. А българският етнос през 60-те години на 19-и век наброява около 7 милиона, като се включат българите в Северна Гърция, както и тези около Скопие.“