Писатели искат мир от Румен, Росен и Гълъб

България да остане „неутрален остров“ по отношение на „военната конфронтация в Европа“ поиска Съюзът на българските писатели в декларация, адресирана до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Росен Желязков и премиера Гълъб Донев. Повече от 400 дни след началото на войната на Русия срещу Украйна една от най-казионните творчески организации у нас надигна глас „за мир“. Декларацията е подписана от името на целия съюз, без имена, така че с тази позиция са ангажирани над 1500 души, членове на СБП.

СБП смята, че притежава авторските права върху движението за мир и го заявява в публичната си декларация:

„Съюзът на българските писатели е основател на движението за мир чрез провеждането на Международните писателски срещи от 1977 до 1986 г., чието мото беше „Мирът – надежда на планетата“.

Няма как да не изпаднем в умиление, когато ни се дава за пример социалистическата писателска пропаганда от времето на Студената война, в която България участваше активно. Вероятно ръководството на СБП, здраво привързано към идеалите на социализма (все пак почти цялото ръководство е обвързано с БСП), си представя мира както са си го представяли съветските ръководители преди петдесетина години. А и смело си присвоява една идея, много по-висока и много по-сложна от представите на ръководството на писателския съюз.

„Традициите от историческото минало, когато България не се включи с активни военни действия на страната на Германия във Втората световна война и спаси от гибел своите евреи, трябва да бъде продължена в ХХІ век чрез призив за прекратяване на военната конфронтация между Русия и Украйна“, казват писателите от творческата организация, без да уточнят кой трябва да бъде призован и на каква цена може да бъде постигнато това.

Цялата декларация е в стил „да плеснем с ръце и да се прегърнем“ под бомбите, с които Русия унищожава украински градове.

„Ние сме в приятелски отношения и с руските, и с украинските писатели“, казват от СБП и цитират изказването на Ърскин Колдуел от Петата международна среща в София (1984): „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите – никога приятели!“

„Нека се обединим в опит да бъде прекратена тази война в сърцето на Стария континент“, призовават от Съюза на писателите. Не е ясно кой с кого ще се обединява, но това звучи като инфантилен опит да се защити и дори оправдае Русия като агресор.

Декларацията на писателите, освен закъсняла, е продължение и допълнение на „походите за неутралитет”, организирани от проруски леви активисти в няколко български града. Публикувана е точно преди да се проведат шествията „за мир“ – на 21 април – и демонстрира единствено страх, а не морална позиция.

И за пореден път става ясно, че в Съюза на писателите политиката е повече от писането, а ръководството му живее в една отминала епоха. Когато писателите на една страна, призвани да бъдат нейни духовни лидери, не смеят да заемат позицията на морални водачи, а се крият зад безадресни „мир и неутралитет“, без да отбелязват зверствата на агресора и без да осъдят действията му, явно има огромен проблем с националните ценности.