Писателите, които Русия не чете

Поканени да назоват най-великите писатели в ново проучване, руснаците се придържат към класиците. Изследване на центъра „Левада“, проведено сред 1600 души, сочи, че на върха в класацията, доста предсказуемо, стоят Толстой, Достоевски, Чехов и Пушкин. Дотук добре. Българските анкети, а и допитванията в почти цял свят, са сравнително подобни в „старомодността“ си.

Ако се разгледа челната десетка, отново без изненада се вижда – всички са мъже. И няма нито един жив писател.

Топ 10 на най-великите автори
(според руските читатели)

1. Лев Толстой

2. Фьодр Достоевски

3. Антон Чехов

4. Александър Пушкин

5. Николай Гогол

6. Михаил Шолохов

7. Михаил Булгаков

8. Иван Тургенев

9. Максим Горки

10. Михаил Лермонтов

Но дали това е най-доброто от руската литература, пита се Фийби Таплин от „Гардиън“. И дали живите автори или жените не си струват четенето? Категорично не; има легиони от изключително оригинални, провокиращи мисълта, съвременни дами писателки, като Людмила Улицкая (на позорното предпоследно място в списъка – 54-о, редом до останалите автори с под 1%) или Марина Степнова.

Лиза Хейдън, създателка на популярен блог за книги и специалист по постсъветска руска художествена литература, твърди, че проучването не прави никак добра услуга на който и да е „нов“ автор, предвид че очаква от хората да назоват „изключителен“ или „изтъкнат“ писател. Разбира се, с такъв критерий хората си мислят първо за Толстой и Чехов, а не непременно за Михаил Шишкин, Владимир Сорокин или Олег Павлов.

Но пък има толкова много съвременни руски автори, които си струват, отбелязва Таплин и дава за пример Борис Акунин, познат с трилърите си – той всъщност е сред писателите, пробили си път в класацията. Сред другите живи творци, проникнали в списъка, е и майсторът на спекулативната фантастика Виктор Пелевин.

Изненадващо е попадането на Дария Донцова, създателка на детективски бестселъри, на 15-о място. Резултатът ѝ навярно е отражение на това, което хората наистина четат – автор, чието име могат да назоват. Идеята, че е можело да има правилен и грешен отговор, отговаря на въпроса защо цели 12% от респондентите очевидно не са могли (или не са поискали) да назоват нито един прочут писател.

Откритията от изследването подсказват тенденцията да се играе на сигурно и човек да се основава на официално спуснатите мнения. Например, не е изненада, че Пушкин се представя силно. Известен критик от XIX век нарича поета „наше все“ и тази фраза все още е често срещана в руските училища („Повтаряме я като хипнотизирани“, казва издателката Ксения Папазова.) Влиянието на руската образователна система е очевидно, когато се прегледа списъкът, наситен с одобрени съветски класики, обобщава Таплин.

Ана Гунин, наскоро превеждала новата нобелова лауреатка Светлана Алексиевич, посочва, че присъствието на любимеца на властта Максим Горки далеч пред дисидентски писатели като Платонов, Бунин и Довлатов предполага „продължаващото съветско влияние върху обществените нагласи“. От първите десет писатели, единствено Булгаков не е бил приет от властта в Съветската ера; както Гунин казва:

„В това можем да прочетем, че руската публика се оглежда към политически непротиворечиво изкуство в днешно време“.

Стряскаща е липсата в класацията на Михаил Шишкин, единственият писател печелил и трите водещи литературни награди в Русия. През 2013-а той отказа участие в официална държавна делегация с мотива, че не желае да представлява „страна, където властта е завзета от корумпиран, криминален режим“. Оттогава и редица книжарници, досега възхвалявали работата му и излагали я редовно на преден план, го оставят в покрайнините на стоките си, неизбежно повлиявайки и на потенциала му да се превърне в любим писател на днешна Русия.

Съвременните автори в Русия често са мрачни и предизвикателни, завършва Таплин в британското издание. Постмодерната литературна бъркотия, гъстите наръчи от изображения или жестоки, забулените сатири – макар да впечатляват някои литературни критици, е малко вероятно да спечелят световната публика. Но има и други фактори в Русия. Тази анкета предполага консерватизъм отвъд носталгията на обикновения читател, която се проявява във всяка литературна статистика. В ерата на Путин, читателите, които приемат нови и предизвикателни наративи, трябва да бъдат смели, както и любопитни.