Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Писателските съвети на Умберто Еко

Не пишете дълги изречения, не използвайте твърде много местоимения, не го играйте самотния гений

Вие сте поет? Тогава не преследвайте университетска степен, отсича Умберто Еко. - Писателските съвети на Умберто Еко

Вие сте поет? Тогава не преследвайте университетска степен, отсича Умберто Еко.

„Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот“, смята Умберто Еко. В един от трудовете си от 70-те години той създава незаменим за всеки писател наръчник със съвети и препоръки – от прекомерната употреба на препинателни знаци до необходимостта от това да се пише с кратки изречения.

През 1977 г. Еко публикува книгата си „Как се пише дипломна работа“ – която въпреки че е предназначена за академична помощ към студенти, обучаващи се в литературните науки, всъщност е жив и изключително мощен набор от съвети за всички писатели, резюмира сайтът „Брейн Пикингс“.

Книгата се занимава с цялата екосистема на процеса на писане – от избора на тема и планирането на изследването и редакциите. В една от частите Еко предлага директен съвет за писането само по себе си. След като прави оценка на стойността на пренаписването, той дава поредица от специални насоки:

„Вие не сте Пруст. Не пишете дълги изречения. Ако те са ви влезли в главата, напишете ги, но след това ги разбийте. Стойте далеч от твърде многото местоимения и подчинени изречения.“

„Не сте е. е. къмингс. Къмингс е американски поет авангардист, известен с това, че се подписва с малки букви. Той използва запетаите и точките с впечатляваща пестеливост, накъсва редовете си на малки парчета и накратко – прави всички неща, които един авангардист поет може и трябва да прави. Но вие не сте такъв, ако ще и дипломната ви работа да е върху авангардистката поезия.“

„Псевдопоетът, който пише трудовете си в поетична форма, е жалък писател (и най-вероятно лош поет). От Данте до Елиът и от Елиът до Сангвинети, когато авангардистите искат да говорят за творчеството си, пишат в чиста проза.“

И с прочутата си пряма мъдрост Еко добавя:

„Вие сте поет? Тогава не преследвайте университетска степен.“

Въпреки строгата си забележка срещу разбиването на стиха в стила на поетите от авангарда, Еко призовава писателите да разделят прозата си в смилаеми сегменти.

„Започвайте често нови параграфи. Правете го логично и когато ритъмът на текста го изисква, но колкото по-често се случва – толкова по-добре.“

В друга част, която лесно би могъл да нарече „Не сте Хемингуей“, Еко окуражава студентите да търсят обратна връзка от менторите и преподавателите си.

„Не го играйте самотния гений.“

И продължава:

„Не използвайте многоточия и удивителни знаци и не обяснявайте кога си служите с ирония. Възможно е да използвате език с препратки или метафори, но те трябва да са разпознаваеми, в тях всичко трябва да се назовава с най-разпространеното си име и да не се допускат недоразумения.“

„Или използваме реторически фигури ефективно, или не ги използваме въобще. Ако си служим с тях, то е защото имаме презумпцията, че нашият читател ще е способен да ги разбере и защото вярваме, че текстът ни става по-решителен и убедителен. В този случай не трябва да се срамуваме от тях и не трябва да ги обясняваме. Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот.“

„Избягвайте удивителните знаци, за да подчертавате твърденията си. Това не е подходящо в критическо есе… Допустимо е веднъж или два пъти, но ако целта е да накараш читателя да подскочи в креслото си и яростно да си каже: „Обърни внимание, никога не прави тази грешка“. При всяко положение е добро правило да говориш меко. Ефектът ще е по-силен, ако кажеш важните неща просто.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах