„Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот“, смята Умберто Еко. В един от трудовете си от 70-те години той създава незаменим за всеки писател наръчник със съвети и препоръки – от прекомерната употреба на препинателни знаци до необходимостта от това да се пише с кратки изречения.
През 1977 г. Еко публикува книгата си „Как се пише дипломна работа“ – която въпреки че е предназначена за академична помощ към студенти, обучаващи се в литературните науки, всъщност е жив и изключително мощен набор от съвети за всички писатели, резюмира сайтът „Брейн Пикингс“.
Книгата се занимава с цялата екосистема на процеса на писане – от избора на тема и планирането на изследването и редакциите. В една от частите Еко предлага директен съвет за писането само по себе си. След като прави оценка на стойността на пренаписването, той дава поредица от специални насоки:
„Вие не сте Пруст. Не пишете дълги изречения. Ако те са ви влезли в главата, напишете ги, но след това ги разбийте. Стойте далеч от твърде многото местоимения и подчинени изречения.“
„Не сте е. е. къмингс. Къмингс е американски поет авангардист, известен с това, че се подписва с малки букви. Той използва запетаите и точките с впечатляваща пестеливост, накъсва редовете си на малки парчета и накратко – прави всички неща, които един авангардист поет може и трябва да прави. Но вие не сте такъв, ако ще и дипломната ви работа да е върху авангардистката поезия.“
„Псевдопоетът, който пише трудовете си в поетична форма, е жалък писател (и най-вероятно лош поет). От Данте до Елиът и от Елиът до Сангвинети, когато авангардистите искат да говорят за творчеството си, пишат в чиста проза.“
И с прочутата си пряма мъдрост Еко добавя:
„Вие сте поет? Тогава не преследвайте университетска степен.“
Въпреки строгата си забележка срещу разбиването на стиха в стила на поетите от авангарда, Еко призовава писателите да разделят прозата си в смилаеми сегменти.
„Започвайте често нови параграфи. Правете го логично и когато ритъмът на текста го изисква, но колкото по-често се случва – толкова по-добре.“
В друга част, която лесно би могъл да нарече „Не сте Хемингуей“, Еко окуражава студентите да търсят обратна връзка от менторите и преподавателите си.
„Не го играйте самотния гений.“
И продължава:
„Не използвайте многоточия и удивителни знаци и не обяснявайте кога си служите с ирония. Възможно е да използвате език с препратки или метафори, но те трябва да са разпознаваеми, в тях всичко трябва да се назовава с най-разпространеното си име и да не се допускат недоразумения.“
„Или използваме реторически фигури ефективно, или не ги използваме въобще. Ако си служим с тях, то е защото имаме презумпцията, че нашият читател ще е способен да ги разбере и защото вярваме, че текстът ни става по-решителен и убедителен. В този случай не трябва да се срамуваме от тях и не трябва да ги обясняваме. Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот.“
„Избягвайте удивителните знаци, за да подчертавате твърденията си. Това не е подходящо в критическо есе… Допустимо е веднъж или два пъти, но ако целта е да накараш читателя да подскочи в креслото си и яростно да си каже: „Обърни внимание, никога не прави тази грешка“. При всяко положение е добро правило да говориш меко. Ефектът ще е по-силен, ако кажеш важните неща просто.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение