Заглавието на драмата „Към пропаст” идва от Иван Вазов и може да се използва като израз на състоянието, в което изпадна отново Съюза на българските писатели след поредното общо събрание. Промяната не се състоя, кризата се задълбочава. Нищо от моралните завети на Първооснователя не остана в духа и действията на хората, назначени от предишния председател.
Но кои са хората, които постигнаха целта си да замитат следите на умопомрачителната корупция в СБП? Един от тях викаше от митингите на СДС в родния си край: „Комунистите до стената за разстрел”, а днес развява червеното знаме. Друг пък неуморим мераклия за знаменосец получи годишната награда на СБП, след като Управителният съвет прие решението на журито, в което неговото име не фигурираше.
Тези хора:
– оставиха без отчет събраните средства чрез лични дарения от отделни писатели, от благотворителния търг и други инициативи след пожара на покрива на сградата на СБП на ул. „6 септември”. Малко или много, дарените безкористно пари изчезнаха. Остана горчивият вкус на измамата;
– затвориха си очите, когато започнаха да изчезват едно по едно от канцелариите, почивните станции, редакциите и салоните на СБП произведения на изкуството – живописни платна, малки пластики, папки с графични коллекции и др. от български и чуждестранни автори – по инвентарен списък 320 на брой;
– скриха документацията за неизвършения ремонт на почивната база в Хисаря и отчета за изплатени почти 400 000 лв. на приятелска фирма;
– не оповестиха размера на сумите, които са превеждани за период на управление на предишния председател от Агенция „София прес“ на СБП, както и информацията за движението им и отчет за използването им;
– скриха договорите за наеми на имотите на СБП в София, Варна, Сандански, Созопол и другаде.
Това са същите хора, които заявиха, че „Антон Дончев е среден, но привилегирован автор, който правел факирски номера, за да му издават книгите. Романът “Време разделно” далеч не заслужава славата, която по инерция продължава да му се приписва… Не е ли време вече да се каже истината за “Време разделно”, за евтината му слава и за антибългарската му същност!”.
И така, за първи път в своята стогодишна история СБП изпадна в тежка материална и парична криза, причините за която са посочвани многократно и публично.
Все пак въпросите за състоянието на организацията бяха зададени. В момента може би това е най-важното.
Статията е публикувана в „Преса“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение