Писателят към актьора: Твоят Визерис беше по-добър от моя

ВНИМАНИЕ, текстът разкрива сюжета на епизод 8 от „Домът на Дракона“!

Видят ли вечеря или сватба в света на „Игра на тронове“, зрителите знаят – бурята тепърва предстои. Затишието никога не е било наситено с толкова очакване, както след последния епизод на „Домът на Дракона“, в който Таргариени и приближени опитаха за последно да потърсят път едни към други преди да хвърлят кралството в кървава борба за трона. „Господарят на приливите“ удовлетвори зрителите (9,5/10) и изтъкна неочакван герой – уви, както се случва и с героите в реалността, качествата на крал Визерис бяха оценени едва след неговата смърт.

За всеки читател на Мартиновата „Огън и кръв“ (а вече може би и за останалите), е ясно какво следва. Визерис, описан от автора на „Песен за огън и лед“ като слаб и нерешителен крал – пълна противоположност на брат си Демън, всъщност носеше мир за всичките си роднини и поданици. След смъртта на персонажа актьорът в ролята – Пади Консидайн, мигновено се превърна в един от любимците на зрителите, в десетки публикации в социалните мрежи бе изтъкната силната му актьорска игра във финалните фази на краля. Консидайн заслужава „Еми“, твърдят феновете – но дали ще бъде удостоен с най-престижната награда, ще стане ясно чак в следващия награден сезон през 2023 г.

Майсторското изпълнение на Консидайн бе признато и от самия Джордж Мартин, който изпратил следното съобщение на актьора след епизод 8:

„Твоят Визерис беше по-добър от моя“.

Разбира се, говори се за награди и за останалите актьори, най-вече за Мат Смит, който въплъщава принц Демън Таргариен. Между двамата екранни братя има удивителна химия, която ярко надгражда сценария – сцената от осмия епизод, в която короната на Визерис пада и брат му е този, който най-сетне застава до него и отново я полага на главата му, всъщност не е описана в сценария, а импровизирана. В постпродукцията екипът е единодушен, че няма как да бъде изрязана.

„Визерис си отива благородно – коментира Консидайн в интервю за „Холивуд Рипортър“. – Той търпи силни болки от някаква форма на проказа, която бавно си проправя път през тялото му. Смъртта настъпва ужасяващо, тялото му спира да работи, органите отказват. В края изглежда като старец, а не е! Той е млад, само с няколко години по-възрастен от брат си Демън, но болестта го е съсипала. Това е метафора за ефекта на властта върху хората, дори когато не я използваш. Визерис не е опиянен от властта, той постъпва отговорно. Но дългът на краля взима своето. Той просто се опитва да постъпи добре. Благодарен съм, че успя да каже няколко думи, преди да си отиде.“

Дългът, за който говори Консидайн, даде повод за много теории – още в първите епизоди, когато болестта на краля бе показана за пръв път, зрителите припомниха често повтаряна фраза във фолклора на Вестерос: Железният трон, изкован от мечовете на всички, опълчили се на Егон Завоевателя, решава дали седналият на него е достоен. Усети ли слабост, поразява владетеля.

Тъкмо това поверие даде ход на друга теория, разпространявана във фен страници – Дж. Р. Р. Мартин често е споменавал, че творчеството му е вдъхновено от „Властелинът на пръстените“ и Толкин като цяло. С това на ум, някои предположиха, че Железният трон има „поведение“ като на Единствения пръстен и съзнателно избира притежателите си. Пръстенът опорочава и завладява всички, които целенасочено търсят силите му. Веднъж, щом го получат в ръцете си, не могат да се откажат от него с лека ръка. Тронът също обладава онези, които копнеят за него и води до падението им по един или друг начин – за пример могат да бъдат посочени Робърт Баратеон и Денерис.

Визерис обаче не е отгледан като наследник на трона и не го е желал на всяка цена. Той просто приема съдбата, която му отрежда решението на лордовете на Вестерос и моралът му не е засегнат от силите на Трона. Въпреки това Тронът го отхвърля по подобие на Ам-гъл от „Властелина“, който дълго време притежава Пръстена, превръщайки се в сянка на миналото си аз, но Единственият сам решава, че повече не иска да е в неговите ръце.

Вероятно шоурънърите на сериала са търсили и визуална прилика със Смеагол, предполагат фенове – в последните сцени от живота си Визерис е ходещ скелет, от сребристата му коса, символ на дома Таргариен, са останали да висят няколко сухи клечки, досущ като тези на Ам-гъл. И Ам-гъл, и Визерис се оказват физически унищожени от властта.

На въпрос какво счита за най-голямата грешка на персонажа си, Консидайн отговаря:

„Единствената грешка, която прави, е да стане крал. Трябваше да каже: „Не, дайте трона на Ренис. Аз не го искам. Ще летя на дракони, ще си прекарвам добре с момичета в различни краища на столицата“.

След известно време размисъл прибавя и втората грешка: „Да бъде лош баща за второто си семейство“.

„Визерис не мрази децата си, просто не ги обича по начина, който обича Ренира. Майка ѝ Ема е голямата му любов. Отчасти той се чувства отговорен за смъртта ѝ заради стремежа си да има мъжки наследник. Това е и една от причините да избере Ренира за свой наследник, усеща се чувството му на вина в това решение.“

Добър крал или не, смъртта на Визерис е повратен момент – без неговата балансираща сила, зелените и черните (както се разделят по-късно последователите съответно на Алисент и Ренира) ще затанцуват Танца още в следващия епизод, както става ясно от трейлъра.