Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Писателят все повече шоумен

Обнадеждаващи и съкрушаващи съжителства в Топ 30 на най-продаваните книги на български автори

Някои от най-продаваните автори в годишната класация на Книжен център „Гринуич“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков, „Ентусиаст“, стопкадър от видео - Писателят все повече шоумен

Някои от най-продаваните автори в годишната класация на Книжен център „Гринуич“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков, „Ентусиаст“, стопкадър от видео

„В шоубизнеса писателите са малко под клоуните и малко над цирковите тюлени.“
Джон Стайнбек

Преди малко повече от десетилетие за българската съвременна литература се говореше със свян. Ако някой случайно подхванеше за четене жив български автор, се чувстваше длъжен да се извини пред свидетелите. Деветдесетте години оставиха усещането, че родното слово е затворено завинаги в произведенията на класиците или копае дъното във вулгарни романи.

Тези времена отминаха. Българската литература е в началото на нов възход, който се случва между две поколения със съвършено разнопосочна парадигма за света. Днес на ход са родените след 10 ноември. Тези, които нямат спомени за ограничения и за които социализмът е част от чужда история. Но недостигът на изява за техните родители, които понесоха прехода на раменете си, отлага преминаването от едното разбиране за света към другото.

Подобен род сблъсъци обикновено са в основата на тектонични, грандиозни промени. Планини се създават и рухват сред толкова интензивно напрежение. Все още е рано обаче да преценим дали създаваната днес литература е планина или едва забележим хълм насред пустиня. Твърде отблизо я гледаме.

Затова годишната класация на Книжен център „Гринуич“ за 30-те най-купувани български книги през последната година е толкова еклектична. И като чиста метафора е показателна – на първо място е „Хавра“, книга, която обединява в себе си миналото и настоящето по един едновременно драматичен и неразделим, но и дистанциран и граничен начин. Второто и третото място са заети от историческата проза на Милен Русков – в потвърждение на онази специфика на националното самосъзнание, заради която миналото винаги изглежда по-чисто, по-героично и по-смислено от настоящето.

Вижте още: ТОП 30 НА НАЙ-ПРОДАВАНИТЕ КНИГИ НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ

Струва ми се някак знаменателен фактът, че само двама от авторите на 30-те най-продавани български книги вече не са сред живите – Георги Божинов и Виктор Пасков. А те не са класици в най-чистия смисъл на тази дума. Георги Божинов, преоткрит от Деян Енев преди няколко години, завладя аудиторията със специфичен поглед към патриотично възпята историческа епоха. Виктор Пасков пък отговаря на профила на бунтаря-съвременник, който търси мястото си в света, не просто в България. Всъщност, това е отражение на същото противопоставяне, за което стана дума в началото – ние, българите, и светът; ние, българите, срещу света; минало срещу бъдеще.

Еклектиката на тази класация е едновременно обнадеждаваща и съкрушаваща. Истински добра литература съжителства с литературно-масови ерзаци. Утвърдени имена редом до случайни. Набива се в очи липсата на други (като Момчил Николов и Здравка Евтимова, например), които са много обсъждани и очевидно четени според читателските групи във Фейсбук.

Отсъства и Розмари де Мео, което е изненада на фона на целогодишното ѝ присъствие в седмичните класации на „Гринуич“. Надеждата ми е, че вълната, свързана със „Стопанката на Господ“ е отминала и скоро съвсем ще затихне, доказвайки преходността на всяка фалшива ценност.

Опроверган е и още един упорито разпространяван мит – че разказите не се харесват на българския читател. Сред книгите в годишната класация има няколко блестящи сборника с разкази, включително и дебютни. Йорданка Белева с „Кедер“, Веселина Седларска с „България за начинаещи“, както и „Силата на думите“ от Иван Димитров връщат надеждата, че читателят цени повече съдържанието, отколкото формата, и красивото слово повече от сложния сюжет.

Сред 30-те най-продавани български книги за последната година има и две стихосбирки. „Зелда“ на Елин Рахнев и „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ от Константин Трендафилов са много различни, но еднакво модерни. Това е новата поезия, на новото поколение автори, които излизат вече извън ограниченията на добре формулираните литературни течения и създават нови.

Константин Трендафилов е попаднал в този списък и с другата си книга – романа „Затворисърце“. Явно е, че образът му на разностранен артист, от който писателството е само една част, работи добре във всички творчески посоки. Папи Ханс пее, а Трендафилов говори. И това в никакъв случай не е творческа шизофрения, а чисто нова тенденция – авторът се връща на сцената, след като постмодернистите се опитаха да го „убият“.

Тъкмо това е тайната на популярността на съвременната литература – писането отдавна не е професия на самотници, писателите са все по-близо до публиката си. Всички книги в тази класация са имали сериозни премиери, заживели са интензивен живот извън страниците си, обсъждани са в социалните мрежи, дори много повече, отколкото в традиционните медии.

Другият отличителен фактор в класацията е, че много от книгите в нея са носители на национални и международни награди. Бих предпочела да тълкувам това като благоприятна тенденция на единство между читателски интерес и литературни критерии. Но по-скоро е демонстрация на баланс между крайностите – „Възвишение“ съжителства с „Дневник от панелните блокове“.

Прави впечатление и присъствието на много и различни издателства. Обръщането към българската литература не е само читателски феномен. Издателствата надушиха тенденцията навреме и ѝ помогнаха да се развие.

Всеки може да намери нещо за себе си в Топ 30 на най-продаваните книги на български автори. Да не забравяме, че това е най-честната класация – вотът се сумира не чрез бюлетини, а чрез банкноти. Разностилна, противоречива, несъвършена, непораснала, колеблива, но най-вече талантлива – това е българската литература, намерила мястото си в домашните библиотеки.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90