Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пищна носталгия за българския цирк

Изложба и книга ще отбележат 125-годишнината на българския цирк

Плакат с Тодор Козаров-Тошко и дългогодишния му партньор Христо Янакиев –Фери. Снимка:  Колекция „Драгомир Драганов“ - Пищна носталгия за българския цирк

Плакат с Тодор Козаров-Тошко и дългогодишния му партньор Христо Янакиев –Фери. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

Богата колекция от пъстри български циркови плакати оформят ретроспекция на 125-годишната история на родното цирково изкуство в галерия „Райко Алексиев“. Поводът за изложбата е първото представление на първата българска професионална циркова трупа „Българско знаме” с ръководител Петър Панайотов, състояло се навръх Великден на традиционния панаир в София, който по онова време се е провеждал на поляната зад днешния „Майчин дом”. Това е било преди точно 125 години – през 1897 г. Значимият юбилей за българския цирк ще бъде отбелязан с изложбата, организирана от частния колекционер Драгомир Драганов и неговия „Виртуален музей на българското цирково изкуство”, и Съюза на българските художници. В галерия „Райко Алексиев” между 20 април и 8 май ще бъдат представени 125 български циркови плаката.

Плакатите обхващат период от 30-те години на миналия век до наши дни. Сред авторите им изпъкват имената на едни от най-ярките български художници и плакатисти като Енчо Пиронков, Димитър Тасев, Божидар Икономов, Асен Старейшински, Людмил Чехларов, Атанас Михалчев, Яни Янев и много други. Хронологично подредени, те на практика разказват историята на две изкуства – цирковото и полиграфическото. Това е първата в България плакатна изложба, посветена само на цирковото изкуство. Досега циркови плакати са били скромна част от общи плакатни изложби и индивидуални експозиции на автори, работили за популяризирането на всички изкуства.

Тошко и Фери на манежа. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

Заедно с това ще бъде публикувано и юбилейно издание на историческия труд на Йордан Демирев, посветен на създаването и развитието на българското цирково изкуство, част от книгата му „Циркът през вековете”, която не е преиздавана от 1988 г. В книгата, отпечатана с лични средства на Драгомир Драганов, има добавени 300 невиждани досега снимки, включително и непознати кадри с изгорелия през 1983 г. Софийски цирк. Изданието ще се раздава безплатно на хората, посетили изложбата.

Плакат на Асен Старейшински. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

Предлагаме ви откъс от книгата на Йордан Демирев, предоставен от издателство „Книгомания”.

През 1965 година София станала средище на международен цирков форум. От 12 до 19 декември под купола на новия цирк се състоял Първият фестивал на европейския цирков хумор. Той предоставил възможност на столичани да станат свидетели на оспорвана борба между клоуни и ексцентрици от различни страни, да видят представители на различни циркови школи и разнообразен клоунски репертоар.

Фестивалът дал възможност на българските клоуни да премерят сили с видни чуждестранни майстори като Цандарика от Румъния, Щефи от Унгария, Дженито и Патата от Италия. Представянето им като цяло било добро, играта им се отличавала с повишено майсторство, била изчистена от груби похвати, от анахронични трикове и самоцелни ефекти, каквито все още ползвали някои от чуждестранните участници. Фестивалът дава повод да им отделим повече внимание.

Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

По това време нашите клоуни имали значителни постижения. Убедително се представял със сатиричен репертоар като клоун и клоун куплетист Димитър Седой. Куплетите, които пишел сам, изпълнявал раздвижено: танцувал, служел си с жестове, търсел директна връзка с публиката, общувал директно с нея. През 60-те години се откроила ярко клоунската двойка Мишката и Станой, Михаил Тодоров – Мишката бил клоун на жеста и мимиката, затова се налагал по-убедително в пантомимните репризи. Страхил Халанджов – Станой поемал върху себе си словото и умело си служел с цяла гама от интонации. Убедително било участието му и в пантомимните репризи. По амплоа Мишката и Станой се доближавали до Август и контра-Август, но с осъвременена маска, с богато образно поведение, винаги мотивирано и ярко разкривано. В хода на действието те си разпределяли „пораженията“ и „победите“.

Ще споменем и Ненко Ненков, който вплитал в играта си танцови елементи и еквилибристични трикове, и Емил – Емануил Митев, който правел впечатление с актьорската си култура, със склонността си към деформация и ексцентричност на манежното поведение и психофизическата мотивировка.

Плакат на Енчо Пиронков. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

За успеха на клоунадата допринасял много и инспекторът на манежа, едно от задълженията на когото е партнирането в репризите. В това отношение трябва да посочим като пример Каличка Петрова. Тя се наложила като желана партньорка и на чуждестранните клоуни, заради умението си да влиза в играта, без да се превръща в клоунеса, заради умението да вниква в жанровата особеност на репризите и заради способността да извежда клоуна на преден план.

Плакат на Димитър Тасев. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

През 1965 година на Световния фестивал на жонгльорите в Бергамо – Италия, жонгльорът върху свободен тел Ангел Божилов бил удостоен с голямата награда „Растели“ в борба с изтъкнати жонгльори от Италия, Франция, САЩ и други страни. По този повод италианският печат го обявил за най-добър жонгльор на годината.

Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

През 1966 година пак в Италия, но този път в Кампионе, Тодор Козаров – Тошко, получил на Международния фестивал на клоуните „Сребърната маска на Грок“, пропускайки пред себе си само видния френски клоун Ашил Завата.

Тодор Козаров е син на Васил Козаров. Още като дете участвал в еквилибристичния номер на семейната трупа: изпълнявал стойка на ръце върху главата на баща си. При успех изпращал въздушни целувки на публиката, при неуспех повтарял трика, а после, сврян някъде в цирка, горчиво плачел.

Тодор Козаров запазил своята чувствителност и способност да гледа на света с очите на дете и това му помогнало, когато се насочил към клоунадата. Началото било трудно. Плащайки данък на остаряла традиция, той започнал с маската на Чаплин. По-късно трябвало да преодолява подражанието на любими съветски клоуни. Първото високо признание – бронзов медал и лауреатско звание на Първия международен фестивал на цирковото изкуство през 1956 година във Варшава, било не само стимул, но и повод за анализ и поврат в творческите търсения на артиста. На следващата година на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва се появил за първи път неговият Тошко – нашенско момче и по външен облик, и по характер, и по дух: недодялано, но любопитно; палаво, но хитро; умно, но лукаво. Златният медал е доказателство, че пътят е намерен.

Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

Така започва интензивното творческо развитие на клоуна Тодор Козаров. Той постепенно обогатява своя герой с едни или други черти, без да променя неговата същност. С годините неговият Тошко става все по-изобретателен, по-проницателен, даже хаплив.

Така наред с игровите репризи, в които преобладавали шегата и закачката, в репертоара му се появяват и репризи със сатирично звучене. Неговият Тошко ставал речовит, когато се налагало. И находчив. А наградите се умножили: „Сребърният Грок“ и Голямата награда от Първия фестивал на европейския цирков хумор в София.

Дългогодишен партньор на Тодор Козаров бе Христо Янакиев –Фери. С грубовата външност, но подвижен, пластичен, с приятен глас и богата речева култура, Фери се оказал и етичен партньор.

Притежавайки естествена органичност и характерни външни данни, той би могъл да стане водещ или поне да опита. Вместо това Фери останал втори, но такъв втори клоун, без когото трудно можем да си представим първия. И наистина, най-добрите изяви на Тодор Козаров на манежа са свързани с партньорството на Фери. Удивително бе умението на Фери да долавя мигновено всяка промяна в хода на манежното действие, да се приспособява към нея и съобразно новата ситуация да реагира без забавяне. Затова клоунската двойка Тошко–Фери ще се помни дълго, а с най-добрите си изпълнения ще остане завинаги в историята на българския цирк.

Плакат на Людмил Чехларов. Снимка: Колекция „Драгомир Драганов“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90