Писмо до Георги Марков от Тома Марков

Вашето писмо до поета Любомир Левчев ще живее тук дълго. Защото тук, както и навсякъде, е страната на убитите поети

Тома Марков - Писмо до Георги Марков от Тома Марков

Тома Марков

Овчарят не дава съвети на месаря. Телето не е измислило рецептата за „Бьоф Строганов“. Дори човекът не бива да дава съвети на хората, ако не може да разбере, че на света съществуват прекалено много хора, в които няма човек.

Няма в световната история на литературата значимо писмо до поет от не поет. Няма и да има. Защото светът, както и най-истинският човек, знае, че e изменчив. А истинският човек може да пише до поета за всичко (нобелистът Чеслав Милош бе обнародвал писмо до себе си от 6 годишно момиченце, в което писмо, момиченцето му благодири за три стихотворения, които обичало като трите си малки котенца), но не могат да се пишат писма до поет, чиито писма да го учат на човешкото. Понеже поетът не го касае човешкото. Поетът го касае единствено Звука, който хората чуват, за да могат чрез него да се разбират, проумейте го това, господин Георги Марков, вие и всички останали, които вместо да говорят – приказват!

Уви, от есента на 1978-а вие сте мъртъв, господин Марков, жалко, иначе бихме могли да поговорим като мъже. За щастие, големите поети, дори и живи – винаги са били мъртви, господин Марков! Вашето писмо до поета Любомир Левчев ще живее тук дълго, нали господин Марков? Защото тук, както и навсякъде, е страната на убитите поети. Защото България, която вие, напуснахте – нито обича, нито презира поетите си – България дори не ги забелязва. Нали, господин Марков? Така съжалявам, че чадърът, който всъщност ви направи известен, не бе използван за предпазване от дъжд, за да можем наистина да се посрамуваме взаимно – вие за писмото си до поета, а аз за писмото си до вас, господин Марков.

Някога вие показахте, че сте талантлива личност. След като написахте своят роман „Мъже“, вие веднага получихте картата си за писателския съюз. Освен вас, само един български писател го направи и това бе – Небесна Му Памет – Виктор Пасков. Бяхте координатор на сценариите на „На всеки килоеметър“, размирисахте сиренето с една слаба пиеса, написахте „Жените на Варшава“ слабо, бяхте добре, карахте сребриста западна кола, май BMW, играхте карти със залози, далеч по-високи от „три пъти пода”, така ли е, господин Марков? Ако изобщо сте чели нещичко извън собствените си редове, би трябвало да знаете, че Вийон е бил крадец, а Рембо е станал търговец на роби. Но те, господин Марков, са били господари, короновани от поезията. А не съмнителни документалисти, а след това и неудоволетворени апаратчици, по-долу в това писмо ще се опитам да ви кажа защо, господин Марков.

Америка за България

Защото човекът, когато не е поет, е ненаситен. Нали, господин Марков? Поетът може да заяви, че предпочита удобния диван пред красивия залез и ще му повярват, а на прозаика – няма, той трябва да слугува и за двете. Усетили сте го, зная, господин Марков.

Защото, господин Марков, в България вие вече имате всичко и не сте поет, а искате – по-добре е да сте втори в Рим отколкото първи в Селото – обаче не сте поет, ужасно, нали? Направили сте столът на високата маса на социалистическия реализъм, карате BMW, играете карти, живеете…, но живеете как? Нали, господин Марков? Отивате при един поет, имате вкус, отивате при добър поет, предлагате му да научите заедно италиански. Защо италиански, много е оперно, поне за вас. И с италианския, след Югославия, Австрия – избирате свободата. Но свободата не е „на всеки километър“, господин Марков. Освен, ако не сте поет, а Вие не сте.

Но нищо. Поетът ви отказва да избяга с вас, защо искахте другар. Все едно. Вие Поемате. Озовавате се в Свободния свят. И как можаха да Ви го причинят – там никой (тогава, а и сега) дори не подозира за вас. Не сте Бродски, нали? Обаче навикът си е навик – той е като карти с високи залози, като BMW сред волги, нали господин Марков? И, понеже само поетите могат да не ядат – дали ядат, дали не – все едно им е, зная го, а вие господин Марков, ненаучили дори италиански, без да знаете английски, се оказвате в Лондон. Където преди на масата да сложат хайвера и ликьорите, и плодовете след сиренето, преди кафето и десерта – първо искат да видят стоката, която е страници в случая. Прави са хората – глаголът е действие, а прилагателното е бездарие.

Но, господин Марков, вие не научихте дори италиански, който е по-сложен от английския и предпочетохте българския език, нали господин Марков? И избрахте леснината, отидохте в едно радио, където решихте да кажете истината за предишния си живот. Живот, в който не сте участвали като човек, участвали сте като скъпоплатен лакей с ливрея от хонорари и сребристи BNW еполети – отречете го. По чудесен начин сте се опитали да живеете като Марков, вие сте талантлива персона. Но нещо… Как да ви кажа, защо да коментирам? Когато ви виждам с ръка от карти в ръката ви и ми е много тъжно, че всичките аса в Лондон до едно дори не са били чифтове – нали господин Марков?

Colibri april 2017

Няма давност за смъртта. Особено за тези, които поради таланта си са били достатъчно тщеславни и глуповати да оставят белег върху лист. Нали господин Марков? О, колко лошо… Господин Увалиев веднъж спомена за вас, вие знаете какво е споменал за вас – способен писач е, а способните писачи умеят способно да се червят от истината, която малцина освен тях знаят, нали господин Марков?

Преди да ви поздравя за край, ще ви успокоя – в България винаги ще бъдете четен, България никога няма да умре, поне от глад, за сурогати. България – тя е магаре със зелени очила и яде талаш. Почивайте в нейния мир!

Тома МАРКОВ, поет

Още по темата

Bookshop 728×90