Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Писмо от Германия

Ако ислямистите стигат до насилие в ралигиозен амок, какво потиска нашите „терористи“, че са способни да грабят и влачат с кървави следи?

През 80-те години на миналия век, в годините на мрачния соц, имах шанс да уча в Германия. Никога, и в най-тревожните си кошмари, не съм допускала, че този Пантеон на културните традиции може да експлодира... - Писмо от Германия

През 80-те години на миналия век, в годините на мрачния соц, имах шанс да уча в Германия. Никога, и в най-тревожните си кошмари, не съм допускала, че този Пантеон на културните традиции може да експлодира...

Днес получих писмо от Германия. „Ние сме живи“, пишат приятели оттам.

„Аз съм германец!“, изкрещял младежът на случаен съсед, малко преди да започне стрелбата по случайни минувачи в търговския център в най-безопасния град Мюнхен, в най-дисциплинираната страна в Европа, Германия. Всичко изглежда символично – млад човек изпълнен с непреодолимо отчаяние, гневен ангел раздава „правосъдие” в търговски център. Дали зад това стои религиозен фанатизъм или социален гняв, няма как да разберем, защото „отмъстителят” се е самозастрелял. Колко разочарован от живота трябва да си, за да извършиш това?!

***

Германия за мен беше повече от добре уредена европейска страна. През 80-те години на миналия век, в годините на мрачния соц, имах шанс да уча, да се квалифицирам професионално на собствени разноски в двете Германии – Източна и Западна. По това време в Дрезден се рахождаха руски войници, в Кьолн – американски. Но немският дух се усещаше в детайлите на реда, организираността и гарантираното спокойствие. Разходките из Цвингера и Кьолнската катедрала допълваха усещането за мощна културна традиция, която по-късно през годините продължих да опознавам през Вагнер, Ницше, Пина Пауш.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Германия стоеше в съзнанието ми като крепост на сигурността, пазител на културните ценности и дълбото разбиране на битието, които придаваха смисъл не само на моя живот, а на живота въобще. Никога, и в най-тревожните си кошмари, не съм допускала, че този Пантеон на културните традиции може да експлодира… Каквото и да ставаше, присъствието на немската воля за култура даваше на мислите ми стабилност и спокойствие. Сега това усещане е взривено – немският замък на вътрешното ми упование е застрашен и поставен под наблюдение. Под наблюдение е изобщо схващането ми за цивилизования свят.

***

Възпитана съм да вярвам в смисъла на всяка подробност. След пъвосигналния ужас, отчитайки, че над главата ми не падат бомби, осъзнах, че всичко, което се случва и акселерира, не само е закономерно, но е и естествено пренареждане на един свят с нарушен баланс. Не знам и не искам да знам кой стои зад, пред, встрани или над всичко това. Но ще трябва да ни стане ясно, че не е нормално в един и същ свят да съществуват хора, които преяждат от богатство и други, които умират от глад – хора, които имат всичко, и други, които нямат нищо; хора, за които човешкият живот е нищо, и хора, които дават живота си за другите. И докато това не стане, ще плащаме с лихвите, ще плащаме с нерви, с мозък и с живота си неразбирането на ценността на живота.

Това, което ни предстои, е среща със стореното от нас.

Ще се смени не само калейдоскопичнта картина – ще трябва да сменим тръбата през която гледаме реалността.

***

Врагът, кой е врагът – питаме и не забелязваме как той наднича през очите ни и говори през устите ни, изпълнен с недоумение пред собствения си образ.

За ислямистите човешкият живот нямал стойност и затова те така фриволно, с лека ръка го премахвали.
Можем да се запитаме обаче каква е стойността на човешкия живот за нас – тук, където кметове газят деца и самодоволно заявяват, че детето се е блъснало в колата само. И ако ислямистите се намират отвъд прага на отчаянието – отчаяние, което избива в религиозен амок – нашите „терористи“ от какво толкова са потиснати, че се намират отвъд прага на всеки вид хуманизъм и процедират като някакъв мутирал андрогенен вид, способен само да граби и влачи – независимо какво, оставяйки кървави следи. Тези кървави диаграми са по-сложни за разчитане. Да не се правим на по-цивилизовани, отколкото сме, защото Моцарт ще ни се смее силно реквиемно.

***

И редом с всичко това се появяват Покемоните, след които се втурва лишената от смисъл маса. Масата и класата, която не знае какво да прави със свободното си време и със свободата си по принцип. Но да кажем, че това е друга тема и не е признак за социално отчаяние.


Всичко от Мила Искренова в „Площад Славейков“

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах