Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Плачът на ветерана

Снимката на просълзен войник, който марширува сам, пленява масовото въображение. Кели Гроувър разказва за неостаряващите изображения на тъгата

Ветеранът на парада в Деня на  победата 9 май, 2007 г. на Невски проспект в Санкт Петербург. Снимка: Александър Петросян - Плачът на ветерана

Ветеранът на парада в Деня на победата 9 май, 2007 г. на Невски проспект в Санкт Петербург. Снимка: Александър Петросян

Популярността на някои снимки избухва като епидемия. При други изображения тя е хронична. Те не само се разпространяват бързо като остра инфекция чрез кръвоносната система на социалните медии, а възбуждат отново и отново общественото внимание след месеци или дори години на ремисия. Такъв е случаят със снимката, чиято повтаряща се трогателност се възпламени отново миналата седмица, толкова непредсказуемо, както при появата си преди десет години. Суровото послание на образа е един от архетипите на тъгата: стар ветеран бърше с юмрук сълза от окото си, докато премивана самотен по тъжната улица, като участник в градския парад.

Събрал над милион харесвания във Фейсбук, кадърът на Александър Петросян предизвика глобален отклик, независимо че (или по-скоро – защото) самоличността на мъжа и неговата националност не бяха известни – и може би никога нямаше да бъдат. Предвид предразсъдъците на времето и мястото и влиянието на победата или поражението – изкривеното му от мъка лице се издигна до нивото на вечно появяващ се символ на човешката тъга.

Но дали снимката ще продължи да има тази мощ? От скорошни проучвания на оригинала, стана ясно, че кадърът с ветерана е направен в Санкт Петербург през 2007 г., на парада по повод День Побе́ды, победата над нацистка Германия. Появиха се още снимки на ветерана, приемащ цветя и фотографът си спомни, че неиндентифицираният мъж е „бил разстроен, защото е изостанал зад колоната с другите ветерани и не е успял да ги настигне“.

Дали широкото разпространение на тази подробност ще развали трогателната привлекателност на изображението? Предстои да видим. Но човек се чуди как би изглеждал този образ, ако от него се премахнат всички светски знаци – бойните медали, прикрепени към гърдите му, извивката на логото на Nike от якето му и знамената, закачени на уличната лампа зад него – оставяйки след само незаличимите контури на дълбоко вътрешно страдание?

Тъгуващият старец (пред портите на Вечносття) но Винсент Ван Гог е затрогващ портрет на отчаянието

Тъгуващият старец (пред портите на Вечността) на Винсент ван Гог е затрогващ портрет на отчаянието

Как би изглеждала една такава изолирана тъга? Ще изглежда като затрогващия портрет на Винсент ван Гог „Тъгуващ старец (пред портите на Вечността)“. Още повече, че в сравнение с други забележителни изображения на разплакани хора (от „Св. Петър плаче пред Богородица“ (1647) на Гуерчино до серийно плачещите жени на Пикасо), картината на Ван Гог се съпротивлява срещу тежестта на религиозни и стилистични посегателства.

Изображението на тъгуващ старец, притиснал ръце към лицето си в непоносимо отчаяние, е създадено само два месеца преди смъртта на измъчения художник през юли 1890 г. С тази творба Ван Гог се връща за първи път към рисунка, озаглавена „Извехтял“, която е правил 8 години по-рано. Както снимката, която циркулира отново из социалните медии, така и „Тъгуващият старец“ на Ван Гог улавя онзи беззащитен момент, в който анонимният войник се предава на емоцията (модел на художника е ветеранът от Холандската война Адрианус Зуйдерланд).

Започната докато Ван Гог се намира в приюта, където постъпва, за да се възстанови през пролетта на 1890 г., „Тъгуващият старец“ не е просто автобиографична картина, запечатала измъченото състояние на художника. Тя е и универсален символ на тъгата – самотна мелодия, под чийто ритъм всеки от нас понякога марширува.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Върхът у мен

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах