Популярността на някои снимки избухва като епидемия. При други изображения тя е хронична. Те не само се разпространяват бързо като остра инфекция чрез кръвоносната система на социалните медии, а възбуждат отново и отново общественото внимание след месеци или дори години на ремисия. Такъв е случаят със снимката, чиято повтаряща се трогателност се възпламени отново миналата седмица, толкова непредсказуемо, както при появата си преди десет години. Суровото послание на образа е един от архетипите на тъгата: стар ветеран бърше с юмрук сълза от окото си, докато премивана самотен по тъжната улица, като участник в градския парад.
Събрал над милион харесвания във Фейсбук, кадърът на Александър Петросян предизвика глобален отклик, независимо че (или по-скоро – защото) самоличността на мъжа и неговата националност не бяха известни – и може би никога нямаше да бъдат. Предвид предразсъдъците на времето и мястото и влиянието на победата или поражението – изкривеното му от мъка лице се издигна до нивото на вечно появяващ се символ на човешката тъга.
Но дали снимката ще продължи да има тази мощ? От скорошни проучвания на оригинала, стана ясно, че кадърът с ветерана е направен в Санкт Петербург през 2007 г., на парада по повод День Побе́ды, победата над нацистка Германия. Появиха се още снимки на ветерана, приемащ цветя и фотографът си спомни, че неиндентифицираният мъж е „бил разстроен, защото е изостанал зад колоната с другите ветерани и не е успял да ги настигне“.
Дали широкото разпространение на тази подробност ще развали трогателната привлекателност на изображението? Предстои да видим. Но човек се чуди как би изглеждал този образ, ако от него се премахнат всички светски знаци – бойните медали, прикрепени към гърдите му, извивката на логото на Nike от якето му и знамената, закачени на уличната лампа зад него – оставяйки след само незаличимите контури на дълбоко вътрешно страдание?

Тъгуващият старец (пред портите на Вечността) на Винсент ван Гог е затрогващ портрет на отчаянието
Как би изглеждала една такава изолирана тъга? Ще изглежда като затрогващия портрет на Винсент ван Гог „Тъгуващ старец (пред портите на Вечността)“. Още повече, че в сравнение с други забележителни изображения на разплакани хора (от „Св. Петър плаче пред Богородица“ (1647) на Гуерчино до серийно плачещите жени на Пикасо), картината на Ван Гог се съпротивлява срещу тежестта на религиозни и стилистични посегателства.
Изображението на тъгуващ старец, притиснал ръце към лицето си в непоносимо отчаяние, е създадено само два месеца преди смъртта на измъчения художник през юли 1890 г. С тази творба Ван Гог се връща за първи път към рисунка, озаглавена „Извехтял“, която е правил 8 години по-рано. Както снимката, която циркулира отново из социалните медии, така и „Тъгуващият старец“ на Ван Гог улавя онзи беззащитен момент, в който анонимният войник се предава на емоцията (модел на художника е ветеранът от Холандската война Адрианус Зуйдерланд).
Започната докато Ван Гог се намира в приюта, където постъпва, за да се възстанови през пролетта на 1890 г., „Тъгуващият старец“ не е просто автобиографична картина, запечатала измъченото състояние на художника. Тя е и универсален символ на тъгата – самотна мелодия, под чийто ритъм всеки от нас понякога марширува.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение