Плагиатствани книга и филм са най-продавани в Русия в първите дни на годината

Най-купуваната детска книга и най-гледаният филм в Русия в първите дни на 2025 г. са „Вълшебникът от Изумрудения град“, става ясно от публикация в ТАСС. „Вълшебникът от Изумрудения град“ е приказна повест, подписана от Александър Волков през 1939 г., изцяло изградена върху „Магьосникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, написана през 1900 г.

Руска филмова версия на „Вълшебникът от Изумрудения град“ стана най-гледания филм в Руската федерация с приход от 2, 6 млрд. рубли (26 млн. евро) само за 5 дни в боксофиса. Изданието на едноименната книга с филмова корица, публикувано малко преди Нова година, е купено от 27 хиляди души, съобщава ТАСС.

Нито във филма, нито в руското издание на книгата се споменава авторството на Л. Ф. Баум. Това всъщност е стара традиция в Русия и СССР. Много от най-известните руски детски книги всъщност имат западен оригинал.

Освен „Вълшебникът от Изумрудения град“, в този списък влизат „Доктор Охболи“, подписана от Корней Чуковски, чийто истински автор е Хю Лофтинг, а оригиналното заглавие е „Доктор Дулитъл“. Чуковски „пренаписва“ оригинала през 1924, само 4 години след публикуването му в САЩ.

Известна е и историята с Буратино от „Златното ключе“ на Алексей Толстой, базиран върху Пинокио на Карло Колоди. Италианският оригинал, датиран от 1883 г., за последен път излиза с оригиналното си название в СССР през 1924. След това руските деца никога не виждат книги за Пинокио, а „Златното ключе“ с Буратино е преиздавана многократно.

По-малко известно е, че любимият на българските деца от социалистическите години Незнайко също е изплагиатстван, при това два пъти. През 1881 г. американо-канадският писател Палмър Кокс издава комикс за „браунита“, малки горски човечета. През 1887 г. руската писателка Анна Хволсон пише руски текст към комикса. Тя дава и нови руски имена на човечетата на Кокс – Мурзилка и Незнайко. В началото на 50-те години носителят на Сталинска награда за литература Николай Носов пише своите повести за Незнайко, като се опира на творчеството на Хволсон, отдавна недостъпно в СССР заради аристократичния ú произход.

Краден е и герой, известен у нас основно от детския филм – „Старецът Хотабич“. Той е преписан от книгата „Медното гърне“ („The Brass bottle“) на Ф. Ансти (псевдоним на писателя Томас Антри Гътри). Оригиналът е излязъл на бял свят през 1900 г., а руснакът Лазар Лагин го преписва през 1938 г. Филмът е заснет през 1956 г.