Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пламен Джуров за музикалните състави в БНР: С охота си убиваме културата

Властта рискува да остане в историята с унищожаването на нещо, създадено от бащите на симфоничната музика в България

„Хората в държавното управление се сменят, но за разрухата на българското музикално изкуство почти няма невинни“, казва проф. Пламен Джуров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Пламен Джуров за музикалните състави в БНР: С охота си убиваме културата

„Хората в държавното управление се сменят, но за разрухата на българското музикално изкуство почти няма невинни“, казва проф. Пламен Джуров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Драматична седмица преживя българската култура, когато музикалните състави на Българското национално радио предприеха ефективна стачка с искания за увеличаване на заплатите им. Оркестрантите и хористите от Радиото получиха отрицателен отговор от властта – не само за конкретния си въпрос. Държавните ни мъже им дадоха безцеремонно обяснение за необходимостта от съществуването на тези състави и изразиха равнодушие към приноса им към историята на българската култура. С изказването си премиерът Бойко Борисов ги отписа, председателят на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов реши да ги „оптимизира“ и като цяло музикантите от БНР бяха портретирани пред обществото като лентяи и храненици на държавата.

Гласовете на силните на деня влязоха в рязък контраст с широката подкрепа, която получиха съставите от Радиото. Оперната прима Александрина Пендачанска заяви с горчивина, че „тези, които прославят България, зависят от онези, които я срамят“. А от Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ припомниха думите на Стефан Цвайг, че „Европа свършва там, където не слушат класическа музика“.

И докато в БНР умуват за бъдещето на своите музиканти и хористи – дали да им увеличат заплатите, дали да съкратят някой от съставите или да прехвърлят проблема на Министерството на културата, като нов техен принципал, решихме да обсъдим вариантите с Пламен Джуров, диригент на „Софийски солисти“ и професор по дирижиране в Националната музикална академия.

– Правилно ли постъпиха музикантите от БНР, излизайки на уличен протест, или трябваше да уредят въпроса с ниските си заплати чрез преговори, г-н Джуров?

– Това ще се разбере след време. Ако резултатът е плачевен, значи протестът е бил груба грешка. Ако е позитивен – значи музикантите са били прави. Всъщност, протестиращите от Радиото са абсолютно прави, познавам почти всичките, сред тях има звездни изпълнители – хора, които могат да бъдат част от най-големите европейски оркестри, навсякъде и ще се справят чудесно. Прави са, защото Симфоничният оркестър на БНР е един от най-добрите оркестри на Балканите, разпознаваем в Европа, с много традиции и принос в българската култура. И никой не може така лековато да се отнася към тяхното желание за по-високи заплати – което не беше грубо демонстрирано, според мен. То беше в рамките на добрия тон, който поддържа тяхната синдикална организация. Всички музиканти в България са единодушни, че заплатите им не могат да останат такива.

– И все пак не е ли избран неподходящ момент за този протест – може би трябваше да бъде направен преди да бъде гласуван държавният бюджет?

– Това би бил по-практичният подход, така е. Но не съм сигурен, че и тогава би могло да има така леко постижими резултати. По принцип не е добре да се променя бюджетът в рамките на финансовата година, въпреки че непрекъснато се прави. Това обаче все пак е столичен оркестър – заплатите им са ниски, но са много по-високи от тези на съставите в страната, които работят на минимална работна заплата. И ако някой се чуди защо музикантите от БНР днес получават такава подкрепа, това не е само заради самите музиканти от радиооркестъра, а защото се обезкръвява това, което имаме като традиции и постижения в музикалното изкуство.

– Говорите за един от четирите състава на Радиото – симфоничния. Премиерът Борисов се възмути, че БНР има твърде много музикални състави. Много ли са, според вас? 

– Навремето зададох подобен въпрос на Добрин Петков – дали не са твърде много музикалните състави в България, а той ми отговори така:

„Аз знам, че голямо дърво расте от голям корен. Ние направихме това, което трябва, вие, ако искате, сечете“.

От тогава доста посякохме, още през 80-те години на миналия век.

– Какво остана днес от този голям корен?

– От десет хиляди щатни музиканти от всички жанрове в системата на Държавно обединение „Музика“, днес към Министерство на културата държавните музиканти са по-малко от три хиляди. Което веднага поставя въпроса за възпроизводството на млади музиканти, за тези, които завършват и нямат реализация в България, защото няма места. Дори да отидат в провинцията, там също не е възможно да живеят нормално при заплати от 500 до 600 лв. максимум – да плащаш наем, да се издържаш, ако трябва да пътуваш някъде… Музикалната гилдия осиротява, тя не се възпроизвежда. Над 75% от завършващите музиканти търсят реализация в чужбина.

– Повече от 20 години преподавате в Музикалната академия, има ли статистика с какъв процент намаляват кандидатите?

– При мен не са намалели много, но се отслаби качеството. Навремето подборът беше сред повече инструменталисти, които после търсят допълнителна специалност, а сега идват и хора от обикновени училища. Но като цяло кандидатите рязко намаляха. Ректорът казва, че само преди години, за да прослуша цигуларите на първи тур, са му трябвали два дни. Което означава, че са се явявали най-малко 30-40 човека. Сега се явяват трима, петима, шестима… Преди България имаше сериозен авторитет като страна на музикални таланти, а днес вече изпада от пистата за конкуренция. Остават единици опрени певци, както и някои инструменталисти, които са концертмайстори на световни оркестри – като Веско Ешкенази, Васко Василев, има и още десетки такива, но това не е принос към българската култура. Там има принос на българската държава към тяхното развитие.

– След последните коментари, направени от силните на деня за протеста на музикантите от Радиото, излиза, че властта е безразлична и към Вашите проблеми. Това изненада ли Ви?

– Аз отдавна подозирам това нещо. Властта какво е? Това са едни дребни хора, които за определен период от време са в държавното управление. Те се сменят, но за разрухата на българското музикално изкуство почти няма невинни. Защото това бяха три поредни съкращения с по 10%, първа реформа с обединение на филхармонии и опери, след това филхармониите въобще изчезнаха, останаха малки симфониети и оркестри, които станаха оперни оркестри. Навремето Пловдивската филхармония на Добрин Петков беше търговска марка. Знаеха я във Франция и Испания, многократно ходеха там. Но „Пловдивска филхармония“ изчезна като понятие. Какво е характерно за българина – киселото мляко, гроздовата ракия… Пловдивската филхармония беше като тях. Загубихме една марка и никой не се интересува от този факт.

– Сега сме напът да изгубим и музикалните оркестри на Радиото.

– Властта не знае какво губи, те не знаят например корена на тези радиосъстави, че не са рожба на социализма. Съставите тръгват още от назначаването на Сирак Скитник. Вярно, че с по-малки формации, но се започва с класическа музика, с фолклорни групи. Това са почти 90 години история на Радиото, в които се записва, възпроизвежда, изпълнява – повече, отколкото във всички създадени административни структури. Това е логиката оркестрите да са в Радиото. А в момента позицията на властимащите може да се изрази така: „Културата ми е разход, трябва да намалим разходите, да останат повече пари и да събираме пари от тях“. Нонсенс.

„Властта не знае какво губи, те не знаят например корена на тези радиосъстави, че не са рожба на социализма.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

А умеят ли в Радиото да менажират оркестрите си и да „събират пари от тях“?

– Това е големият проблем. Оркестрите биха могли да носят пари – такъв пример е гостувалият тук Валери Гергиев с оркестъра на Мариинския театър, както и „Концертгебау“, които ще дойдат в края на юни. Защото тези структури съществуваха в българската карта, но бяха зачеркнати – без на тяхно място да изникне нещо. Това хаотично, непрактично, нестратегическо мислене, живеене от ден за ден няма да доведе до резултати в бъдеще. Неслучайно хората се тревожат – педагози, изпълнители, ръководители на музикални институти… В страната вече им е трудно да набират хора за съставите.

– Властта пък се тревожи, че протестът на музикантите от Радиото получи толкова широка подкрепа дори извън музикалната гилдия, че се наложи някои театрални директори да опровергават, че не е чак така масов…

– О, това е много хубаво, изключително полезно е за властта!

– Полезно? Как по-точно?

– Нека да обърнат внимание на следното: те заседават горе и до нас чрез медиите достигат новините: „В сектора на културата ще стане еди какво си, а в сектора на образованието – еди какво си“… Между тези два сектора няма ли пряка връзка, някаква нишка, асансьор, тунел?! Нека погледнат има ли връзка между това, което правят в общообразователната система, и онова, което се прави в специализираната система – Филхармония, Опера, Музикално училище, Академия… Имаме една нация и в нея поредица дейности: музикална, театрална, икономическа… В тази музикална дейност всичко е общо, това е система от скачени съдове. Когато нарушиш едно, то се отразява веднага на друго. Според мен логиката на едно управление не е да дели страната на сектори по министерства, а по поминък, занимание на хората, по географските им признаци.

София е претоварена с музика и театър, но другите части на страната са бели петна. Там все едно никога не е имало нищо! Какво се случва примерно в Кърджали в областта на европейската култура?

Казват, че сме прекалено чувствителни. Чувствителни сме, защото учителите на моите учители са хора от Европа и смисълът на техния живот е да вкарат в България европейските ценности, образование и поведение. Част от тези ценности се наричат музика, театър, изобразително изкуство, литература, поезия, архитектура, ние сме възпитани в този дух. Това е основният смисъл на нашия живот – да доведем хората до музиката, тя да стане част от техния бит, част от нещата, които им харесват. Иначе какво остава?

– Директорът на БНР е разпоредил да се провери каква е ефективността на музикалните състави в Радиото – може би за да прецени дали да прекрати съществуването на някой от тях или всичките. Ако пренесем това в държавата, не е ли резонно например да плащаме на полицията според нейната ефективност? Впрочем, след протеста на полицаите им дадоха още 100 млн. лв. за увеличение на заплатите, но държавата няма желание да даде 1 млн. лв. за увеличението на заплатите на музикантите…

– Това е много рационално предложение за обмисляне. Защото дори средностатистическият българин ще се затрудни да изброи колко държавни агенции съществуват и какъв е предметът на тяхната дейност. Ако обърнем този принцип, да видим какво социално благо предоставят на потребителите тези агенции?

Властта не осъзнава, че проблемите, които нейната политика създава, се омекотяват от изкуството. Защото то е празник, публиката се изправя, аплодира, без да мисли за сметките за парно, за вноските по кредита… Нашата работа е да правим празниците, делниците ги правят политиците. От тази гледна точка трябва да се гледат пазарите, абсурдно е да се говорят празни фрази – „пазарна икономика“, например, я има и в Европа.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

1 2Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90