Пламен Карталов: Ако завали, ще пеем „Борис Годунов“ през нощта

На 27 юни камбаните на храм „Св. Александър Невски“ ще бият за коронацията на Борис Годунов. За първи път в историята най-големият православен храм на Балканите става декор за зрелищно представление. Идеята да реализира шедьовъра на Модест Мусоргски под отблясъците на златните кубета е на директора на Софийската опера Пламен Карталов, който е и режисьор на постановката. 1400-те билета за премиерата са разпродадени, но все още се намират пропуски за следващите дати – 28 и 29 юни и 3, 4 и 5 юли.

– Как вървят репетициите, готови ли сте за премиерата, г-н Карталов?

– Готови сме, предстои ни да напровим технически връзки между отделните компоненти на сцената, тъй като разстоянията на нея са големи. Сцената е 50 метра широка, съобразена с архитектурата на „Александър Невски“. Получава се естествена връзка между музика, пеене, игра и архитектура.

– Акустиката на площада подходяща ли е за подобен спектакъл?

– С тази висока трибуна, изградена за публиката, пространството бе заградено и музиката се чува много добре. Но имаме намерение и да озвучаваме спектакъла, защото хорът е разположен на много широки места в пространството на сцената и около нея.

Сцена от репетицията на операта „Борис Годунов“ на площад „Александър Невски“.

– Щом ще озвучавате, значи софиянци могат да слушат „Борис Годунов“ и извън загражденията?

– Вярно е, че ще се чува и навън, но няма да ехти, както на рокконцертите на стадион „Васил Левски“, които оглушаваха столицата и не ни позволяваха да спим. Тук озвучаването ще бъде дискретно. На много места по света оперните представления на открито се озвучават.

– Защо избрахте да поставите „Борис Годунов“?

– „Борис Годунов“ е операта, която свързва най-силно трима от най-великите ни певци, а и това е коронната роля на Борис Христов, в чиято чест правя спектакъла. С този образ и Николай Гяуров, и Никола Гюзелев царски шестваха по световните сцени. Затова смятам, че това заглавие е най-подходящото да бъде поставено пред „Александър Невски“, още повече, че този храм навремето беше озвучен от гласа на Борис Христов – „Александър Невски“ беше единствената негова сцена в България. От същото място той беше изпратен и към небето, когато почина.

– Двамата млади певци, които изпълняват роята на Борис Годунов, готови ли са да бъдат сравнявани с великите си предшественици Христов, Гяуров и Гюзелев?

– Както Борис Христов не можем да го сравняваме с Шаляпин, което дълги години са правили музикалните критици и много е дразнело Христов, всеки артист е уникален сам за себе си. Нашите млади баси – Светозар Ангелов и Мартин Цонев, нямат за цел да копират гласа на Христов, Гяуров или Гюзелев. Впрочем, нашите критици непрекъснато сравняваха тримата, за да обясняват кой е № 1, № 2 и № 3. Всички са несравними, такова е изкуството.

– В „Александър Невски“ Борис Христов е пял „Многая лета“…

– Не само „Многая лета“, той записа изключителните църковно-славянски песнопения, които и до ден-днешен обикалят цял свят.

– … Как звучат днес тези молитви, изпълнени от Христов, пред бедствията, които сполетяват едно след друго България?

– Това, което се случи във Варна, е голямо нещастие! Хората работят срещу природата. Не знам каква е причината за този потоп, но всички стихии, които ни застигат, са плод на недоразумения, които човекът прави с опита си да подчинява природата и така я обръща срещу себе си.

– Цяла България се моли в момента да не пада повече дъжд. За същото се молите и вие, подготвяйки „Борис Годунов“. Какви са прогнозите за времето за премиерата?

– Ние и в момента се борим всеки ден с дъжда. Но вярваме, че Бог ще бъде с нас и дъжд на 27 юни няма да има. А ако има – отлагаме и изчакваме да премине облакът, публиката ще изчака. На Арена ди Верона са чакали да премине дъждът до 4-5 часа сутринта. Ние ще направим същото.

Молитвите ни са и с хората, които бедстват във Варна. Ето го храмът, в който се молим всеки ден за опрощение на греховете и покаяние на душите ни.

– Потопът във Варна плод на чии грехове е, г-н Карталов?

– Всеки носи своя карма. За потопа във Варна не знам кой носи вина, не съм синоптик, това е природно бедствие. А дали и държавата има грехове в случая – не мога да кажа.

– Вероятно имате обяснение какви са греховете на държавата спрямо културата, в момента тя оцелява с 0,5% от държавния бюджет?

– Според мен това е въпрос на политическа култура или липсата й. Защото винаги най-големите дипломати на българската държава са били артистите, художниците, поетите, оперните певци. Борис Христов е искал да прослави името на България в битка между лъвове и орли на световната сцена. Той се е борел с много силни и големи имена, между които и Шаляпин, който е пял в Миланската Скала и Парижката Гран Опера.

– Вие може би нямате големи основания да се оплачете от държавата, защото единствен сред директорите на културните институти успяхте да вдигнете заплатите на артистите, които ръководите?

– Искам да кажа на колегите от другите оркестри, че нашите артисти работят много. За това някои им се подиграват, но хората си изкарват заплатите с труд, свирене и пеене. Този спектакъл на площад „Александър Невски“ не го правим за собствена кариера и удоволствие, а за обществото. Ние търсим зрителите навсякъде. Стремежът ни е да увеличим публиката, да вкараме операта в интереса на цялото общество. Лоши хора колкото щете, но ние вървим нагоре.

– По какво си прилича борбата за власт на съвременната политическа сцена с битките в „Борис Годунов“?

–  Има общи моменти, да. Борис Годунов царства в едно смутно време, когато държавата е в опасност, има интриги, глад, болести, народът е изоставен, разделен и манипулиран от външни врагове, които искат да завземат царската корона. Тази пропаст между хората и властта днес е пагубна. Тъжно е. Но изкуството обединява. Виждам по лицата на младите хора, които влизат в операта, как забравят ежедневието, проблемите, бита. Политиците трябва да ходят повече на културни събития.

– Вие бихте ли управлявал Министерството на културата, ако ви предложат?

– Аз управлявам партитурата. А Министерството на културата… – не съм за тази работа. Не искам да съм част от политическия театър.