Пламен Карталов: Мога да поканя най-скъпия певец, но инвестирам в българските творци

Юли ще бъде месецът на Вагнер в София. От 8 до 30 този месец предстои най-мащабният проект на Софийската опера за 2023 г. – първият Вагнеров фестивал в България – Sofia Opera Wagner Festival. Седем заглавия от Рихард Вагнер от репертоара на театъра ще бъдат представени – новата постановка на „Пръстенът на нибелунга“ („Рейнско злато“ – 8 юли, „Валкюра“ – 9 юли, „Зигфрид“ – 11 юли, „Залезът на боговете“ – 13 юли), „Тристан и Изолда“ (23 юли), „Парсифал“ (25 юли) и „Летящият холандец“ (29 и 30 юли). Така националниятт оперен театър на България се включва в международните празници за 210-та годишнина от рождението на композитора.

За фестивала в България пристигат музикални критици от престижни чужди издания за оперно изкуство, журналисти от европейски медии, както и отдадени почитатели на Вагнер, които следят форумите с негова музика по цял свят.

Режисьор на новия прочит на „Пръстенът на нибелунга“ е Пламен Карталов, ще дирижира Константин Тринкс, сценографията е на Ханс Кудлих, костюмите на Християна Михалева. Сред изпълнителите на главните роли са Костадин Андреев, Цветана Бандаловска, Мартин Илиев, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Йорданка Дерилова, както и гостите Томас Хол и Кристиян Чер. Константин Тринкс ще дирижира и спектаклите на „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“, а за „Летящият холандец“ от Виена ще дойде Росен Гергов.

Пламен Карталов започва тетралогията на Вагнер през 2010 г. с премиерата на първата част „Рейнско злато“. В следващите три години прави и „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“.

„Това си беше истинска дързост, защото стана само с български оперни артисти“, казва Пламен Карталов.

През 2012 г. Софийската опера представи „Зигфрид“ в Минск, с „Пръстенът на нибелунга“ през 2015 г. гостува в историческия град Фюсен, Германия, а през 2018 г. в Болшой театър в Москва.

На 1 и 2 октомври Софийската опера заминава на гастрол в Германия с „Валкюра“, малко по-рано – на 28 септември, ще имат и симфоничен концерт в Германия. Същия месец им предстои гостуване и в Корея – с „Електра“ от Рихард Щраус, за две представления на оперния фестивал в Тегу. На 8 и 11 ноември ще гостуват в Анкара и в Истанбул с „Тоска“ от Пучини, по повод 100-годишнината на Република Турция.

Поканихме акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, за да разговаряме за Вагнеровия фестивал, за кенсъл културата и как се менажира национален оперен театър по време на 2 години служебни правителства.

– Започвате Вагнеров фестивал, в който ще покажете в София всички опери на Рихард Вагнер. Каква е мотивацията ви да се заемете с толкова мащабна инициатива?

– Софийската опера и балет получи втора покана за гостуване в Германия и това ни даде стимул, вдъхновение и мотивация да подготвим второ издание на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, тъй като в град Фюсен през 2015 г. гостувахме с цялата тетралогия, представихме я няколко пъти в София, а след това и в Болшой театър, в Москва, на историческата сцена. Заради поканата ние решихме, като направим нови постановки на „Пръстенът на нибелунга“, към тях да прибавим и тези представления, които са в репертоара ни вече 10 години – „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“ (чиято премиера бе миналата година на езерото в Панчарево). Така че за месец юли ние композирахме заглавията в поредица от Вагнерови опери, които показват способността и мощта на Софийската опера да ги реализира отново.

В Германия не можем да отидем със старата постановка на „Валкюра“, тъй като там публиката вече я е гледала. А сега към нашия състав имаме и чужди солисти, които фестивалът като продуцент настоява да бъдат включени в гастрола.

Знаете ли защо посегнах към тези творби на Вагнер? „Пръстенът на нибелунга“ е най-трудното в творчеството му, това са четири опери – „Рейнско злато“,  „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, тетралогия, която е с продължение 15 часа. Причината е, че ние имаме уникални солисти – Мартин Илиев, Костадин Андреев, Мариана Цветкова, Радостина Николаева, Йорданка Дерилова, Гергана Русекова, Петър Бучков, Ангел Христов, Красимир Динев, Бисер Георгиев… всичките ни първи солисти са главните изпълнители в тази тетралогия, както и в „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“. Самият Курт Ридъл – един от най-големите баси на нашето време – пожела да участва в „Летящият холандец“. Кажете ми кой оперен театър може да направи „Пръстенът на нибелуннга“ само със собствени артисти? Това показва, че Софийската опера има своя идентичност.

– Две години държавата се управлява служебно, как намерихте подкрепа за този фестивал и въобще за вашата оперна дейност?

– Благодарение на дългосрочното ни планиране и много ясното внимание към приходната част на театъра, не само към разходите, и разчитайки на субсидия от Министерството на културата, към днешна дата ние не сме имали никакви проблеми.

– Въпреки факта, че не бе приет държавният бюджет?

– Министерството беше коректно и финансира нашата дейност. Това не е достатъчно, както при някои други институции, особено при стандарта, който обидно ни беше поставен преди няколко години – вие знаете, че в продължение на 6 години Софийската опера и балет получаваше по-нисък стандарт за субсидия от Софийската филхармония, Музикалния театър, Ансамбъл „Филип Кутев“ – все национални институти; по-малко дори от извънстоличните театри.

– Това беше коригирано все пак, нали така?

– Беше коригирано в последния ден на по-по-предишното правителство. Изравниха ни с колегите, които получаваха повече от нас. Беше не само обидно, но и унизително, защото Софийската опера е национален институт с международно значение. Справихме се, защото имахме много добра политика за работа с публика – от най-малките зрители до публика в голямата зала.

– Какъв процент от зрителите ви са чужденци?

– Нямаме статистика процентно, но в нашата зала редовно може да чуете чуждоезична реч. Много ни помагат и български, и чужди туристически агенции; често публиката сама намира пътя към Софийската опера. Помня една вагнерианка на 97 г., която в София гледа 76-ото си представление, сама дошла в София, сама си намерила хотел… беше много мило да имаме вагнерианци от тази генерация. Но важното е да привличаме и нова публика, затова правим лекции в Софийския университет, в НБУ…

– Идеите в оперите на Вагнер намират ли отражение в нашето време? Путин например?

– Не правя такива аналогии. Не мога да припозная днешни персонажи в космоса Вагнер. Защо да ги натрапваме на вниманието на публиката, фокусирайки вредителствени рефлексии върху негативни хора и общества, когато публиката иска да види в залата фантазното и магично оперно действо.

– Държите операта да си остане бягство от действителността?

– Точно така. Знаете ли, аз не съм привърженик на режисьорския театър. А има колеги, които са казвали: „Мен не ме интересува композиторът, аз ще реша драматургията така, както ми харесва“. За мен композиторът е най-важният сегмент в една музикална драматургия – далеч от егото на режисьора, далеч от префърцунени идеи.

– Неотдавна Вагнер се появи в новините в съвсем друг контекст. Защо една частна армия избира името на един от най-големите композитори?

– Дали на композитора Рихард Вагнер е кръстена тази армия? Бих ви посъветвал да се пита този криминален елемент откъде е взето името на тази т.нар. армия. Защото не съм чул да пеят „Марша на пилигримите“ от операта „Танхойзер“ или да летят с хеликоптери на фона на „Полетът на валкириите“ като в „Апокалипсис сега“ на Копола… Тези хора едва ли са чували за Рихард Вагнер. Но е интересно откъде им хрумнало да се кръстят „Вагнер“. Може би трябва да отидат на опера.

– Подозирам, че ще изпитат нещо непознато, наричано „културен шок“.

– Изкуството има силата да облагородява, има лечебна сила и тези хора може да оставят оръжията.

– Като споменахте „Апокалипсис сега“, вие като фен на Вагнер бихте ли казали къде извън оперната сцена сте усетили най-въздействащо използването на неговата музика?

– Не съм фен на Вагнер, аз съм професионален режисьор, който обича всички композитори. Аз правя опера, фенове може да бъдат зрителите, които я гледат и слушат.

– Как приемате кенсъл културата, на която са подложени немалко от големите руски музикални творци, които поддържат Путин?

– Едва ли има нормален човек, който би одобрявал политиката на Путин и тази агресия, която се извършва в Украйна. Абсурдно е. Но не смятам за нормално също и да се зачеркват композитори като Чайковски, Прокофиев, Мусоргски, както направиха опити да махнат премиерата на Ла Скала с „Борис Годунов“. Така че кенсъл културата може да бъде само една перверзия, обидно отношение към ценности на световното музикално наследство.

– Едно е кенсъл културата спрямо композиторите, приемате ли я спрямо изпълнители като Валери Гергиев и Анна Нетребко, които подкрепят Путин?

– Това в никакъв случай не може да бъде оправдано. Не може такива именити артисти да се толерират, въпреки всичките им качества и слава – и не случайно те бяха наказани.

– Софийската операта е най-успешният, най-печелившият културен институт в България през 2022 г. – това е неофициално, неясно защо Министерството на културата не съобщава вече подобна статистика. Дойде ли моментът да си позволите спектакъл за един сезон със звезда като Йонас Кауфман, например?

– Г-жо Димитрова, благодаря ви за признанието за Софийската опера, което научавам от вас! Защото такова нещо от Министерството на културата не съм чувал. Ако го бях чул от тях, щях да ги попитам защо в продължение на шест години ние имахме най-ниският стандарт за субсидия. Едни ще ги закриват, а ние се оказахме най-успешните… Това с цената на какво се постига? С цената на 350 спектакъла, на приходи, на една добра ценова политика и на мотивация нашите артисти, музиканти, балетисти, техници да бъдат оценявани най-високо с пълни зали и с достойна оценка на техния труд. Така че аз благодаря за това признание!

– При тези успехи може ли да си позволите артист като Кауфман?

– Операта е ансамблов театър. Концерт със солист и диригент може лесно да се направи в един симфоничен оркестър. Достъпно е, дори без отстъпка в хонорарите. Моята политика за Софийската опера е друга – да дадем път и място за израстване на младите таланти, да привличаме нови дарования, те да влязат в репертоара… Ако една балерина не започне веднага да танцува след Балетното училище, как ще израства? При певците има отлив на оперни гласове, защото няма кадри, хоровете нямат кадри. Във висшите учебни заведения липсват желаещи да учат, дефицит са валдхорнистите, тромпетистите… Аз лесно мога да поканя най-скъпия певец, най-големия диригент. Но по-важна е инвестиционната политика. Вместо да дам пари за хонорар на една звезда, аз предпочитам да инвестирам в музикални инструменти, осветителна и озвучителна техника, поддръжка на огромна сграда, складове за декори, организация и продуциране на спектакли и летни сцени за четири фестивала. Софийската опера има 27 дка складова база, с декори за милиони. Къде по-напред да се дадат парите? Дали за някоя голяма звезда, или да се разпределят така, че да стигнат за нашите битови нужди?

И ние каним звезди, но те няма така лесно да бъдат забелязани, защото имаме и други звезди – българските. В една филхармония е лесно да бъде забелязан солистът, защото излиза сам отпред. Ако липсва на българската публика, че тук няма някое светило, може да отиде да го слуша в съседната къща. В момента българите ходят на опера до Виена, в Милано… наскоро една банка прати свои клиенти българи с частен самолет на опера във Верона. И това не е единственият случай. Може да е малко от парвенющина, от суета. Защото едно е да кажеш, че идваш на опера в България, друго – в Италия.

Майсторлъкът е не ние да се разхождаме на опера в чужбина, а ние да докарваме публика от чужбина на опера в България. Това е моята стратегия.