Пламен Карталов: Пазарният принцип в културата е абсурден след пандемията

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Снимка: Светослав Николов - Чапи - Пламен Карталов: Пазарният принцип в културата е абсурден след пандемията

Снимка: Светослав Николов - Чапи

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Акад. Пламен Карталов е сред най-активните мениджъри на българската културна сцена. Директорът на Софийската опера и балет не намалява темпото на работа в институцията и в условия на Ковид-ограничения, съобразно мерките на здравното министерство. С опита, който има като организатор на фестивала „Опера на открито“, през лятото на извънредната на 2020 г. той успя да върне публиката с поредица от представления на открито на сцена край Панчаревското езеро, както и в крепостта „Цари Мали град“. По думите му, в държавата липсва политика за икономика на изкуството, акад. Карталов смята, че е необходим икономист по изкуствата в Министерството на финансите.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Във въпроса е и отговорът. Трябва! Хората на изкуството отдавна са завоювали място в авнгарда на дипломацията и международния ѝ престиж, с творчеството си и дейността си и у нас и в чужбина те са истинските посланици в бранда за съвременната културна идентичност на България.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Културата на XXI век отдавна премина от етатизация към самоорганизация. Ролята и мястото на държавните субсидии в този контекст са размити от „приоритети“ на неадекватни, механични и субективни административни решения. Вместо стимулиране на способността и иновативността на визионери, на инициативността и работоспособността, свидетели сме, че се поощрява по-лесното, популисткото и близостта до посредствеността в мисленето, за сметка на професионализма и стремежа към съвършенство. Нека мотивацията с рационални принципи за децентрализацията на културна необходимост, локално и глобално, се доказват с резултати и ясен смисъл.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– Когато има приоритети и закони в една национална културна политика, няма да има подценявани за сметка на фаворизирани приближени ласкатели до властта.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– Пропорциите между стабилните гарантирани държавни субсидии и самоорганизацията за собствени приходи са двата основни стълба в стопанското управление на културните институции. Едно безмилостно орязване на субсидиите ще доведe до криза всеки опит за дългосрочно планиране и устойчива връзка с публиката. Резултатът от затварянето на театрите вече се чувства сериозно с най-главното – посещаемостта. Абсурден ще е пазарният принцип – всички изкуства са засегнати от пандемията. Особено уязвими са хората на духа и творчеството – и те се нуждаят от подкрепа, да не бъдат изоставени, а напротив – да получат мотивация най-скоро да се завърнат към професиите си и своята публика.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– От собствен опит, който е доказван, съпоставян и съизмерим със световния. Но задължително е и разбирането на управляващите стопанския и политически живот за значението на здравословна духовна нация, за традициите в постиженията ни в различните сфери на културата.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Много сложен въпрос. Дали има ясен законов регламент с критериите, привилегиите, селекцията в спецификата за приноса на всеки, за да се определят избраните от недостойните за специално отношение? Тази общност на творци, засегнати от ниски възнаграждения и социална несправедливост през целия си живот, и независимите, както скромни, така и ярки имена, никога няма да са в хармония за най-справедлива оценка и признание. А специално отношение за професионализма и приноса си за културния възход на страната ни и имиджа на държавата ни заслужават всички.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– С всички средства на доверие и стимули за развитие. Мотивацията е най-важната за тях, за да се почувстват полета си окрилени, но и с много работа и безкомпромисна лична подготовка, за да заслужат всичко това.

– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– С приоритетите за инвестиране в марката на българска културна идентичност, с чувството на държавата, че изкуството заслужава подкрепа заради дълг и престиж на държавата.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Не мисля.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Да каже новият министър-председател.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах