План за четене за цял един живот

Има книги, от които научаваш за други книги повече, отколкото от енциклопедии и справочници. Те навързват пътека в литературата, която може да се превърне в страст, в стил, в любов, в „огромна библиотека“. „Година на Маймуната“ от Пати Смит не е от тях. Тя самата е такава огромна библиотека, събрала томовете литература, които Смит чете, за които говори с приятели и с непознати, за които мисли и с които сравнява случки от ежедневието си.

Книгите и авторите, за които четем в нея, са десетки, можеш да съставиш плана си за четене за години напред. Но също да изградиш филмотеката си, музикалната си картотека, да набележиш кои музеи и галерии трябва да посетиш. Смит пише за рок, кънтри, опера, поезия, криминалета, детски книги, картини, гоблени, олтари, сгради… и за хора, хора, с които се сбогува. Защото „Година на Маймуната“ е своеобразно сбогуване, романизиран дневник за този отрязък от живота ѝ, в който „първо умря Мохамед Али, после Санди [Пърлман] и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ“.

„Смъртоносна лудост обзема света“, заявява Антонен Арто още преди да е започнала „годината на Маймуната“ на Пати Смит и този епиграф задава цялостната тема на книгата – Донълд Тръмп е започнал предизборната си кампания току-що и вече сипе заплахи към имигрантите, Пуерто Рико е опустошен, масово се стреля в училищата в САЩ.

„Случиха се много тъжни неща, още по-ужасни неща бяха сторени, имаше го и бъдещето, което дойде и си отиде, и ето ни тук, продължаваме да следим все същия човешки филм, дългата поредица от лишения и загуби, разиграващи се в реално време върху огромни, безкрайни екрани. Несправедливости, от които сърцето се свива, определят новите житейски факти. Годината на Маймуната.“

И насред целия тоя хаос Смит пътува от място на място, запознава се с всякакви хора, хваща коли на стоп, посещава приятелите си, някои в болницата, чете, вглежда се в хоризонта, опитва се да разплита загадки, изнася концерти, чете пред публика, връща се към любими места от миналото – някои от тях са непокътнати, прави планове за бъдещето, готви, търси стари снимки и прави нови. В навечерието на своята седемдесетгодишнина.

Тази книга може се чете по много начини, но тук избираме да я разглеждаме като литературно пътешествие, което започва с:

„Аурелия“ от Жерар дьо Нервал

„Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол

„Парчета от историята на Лос Анджелис“ от Санди Пърлман

„2666“ от Роберто Боланьо

„Пинокио“ Карло Колоди

„Кориолан“ и „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир

„Убийство в Савой“ и „Смеещият се полицай“ от Май Шьовал и Пер Вальо

„Трактат за аритметическия триъгълник“ от Блез Паскал

„Третият райх“ от Роберто Боланьо

„Принцът и просякът“ от Марк Твен

„Майк Хамър“ от Мики Спилейн

„Божествена комедия“ от Данте

„Кантосите“ на Езра Паунд

Евклидовата геометрия

„Към себе си“ от Марк Аврелий

„Колосът“ от Силвия Плат

„Детският кръстоносен поход“ от Ан Паркър

„Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох

„Вой“ от Алан Гинзбърг

Може да продължи с Набоков, Табуки, Бруно Шулц, Роберт Валзер, Джеймс Джойс, Фернандо Песоа, Уилям Блейк, Уолт Уитман, Оскар Уайлд, Робърт Луис Стивънсън и много други.

„Годината на Маймуната“ излиза на български език в превод на Надежда Радулова. Дизайнът на книгата е на Милена Вълнарова. Издание на „Лист“.