Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Планина от кубчета лед вдига галерия в Хайд парк

Серпентиновият павилион е открит: пръв поглед към проекта на датския архитект Бярк Ингелс

 „Като планина от кубчета лед“ … Серпентиновия павилион - 2016, проектиран от Бярк Ингълс Груп (BIG). - Планина от кубчета лед вдига галерия в Хайд парк

„Като планина от кубчета лед“ … Серпентиновия павилион - 2016, проектиран от Бярк Ингълс Груп (BIG).

Скромната тухлена стена – най-лондонският от архитектурните елементи, е вдъхновението за тазгодишната изложба в Серпентиновия павилион в лондонския Хайд парк, според проектите, разкрити в сряда. Но от ръцете на датския архитект Бярк Ингелс и неговата фирма BIG няма да излезе просто тухлен зид. А отворена стена, изградена от кухи, извънгабаритни тухли от фибростъкло, наредени така, че да образуват параболоид, една от чиито страни е високо над парка, трансформирайки се плавно от издута пещера до извисяващ се екран през поляната. 

Типично за архитект, който описва своя ненаситен подход като „двуженство“, структурата се опитва да бъде всичко наведнъж и съдържа препратки към някои от 15-те предишни павилиона, забъркани в опияняващ коктейл.

Фòрмата ще бъде свободна и все пак строга – казва Ингелс, – модулна и все пак скулптурна, едновременно прозрачна и непрозрачна, твърда и мека.

Звучи като прищявка, която може да мине през главата на всеки архитект – или като всяка дизайнерска концепция, която накрая сублимира в аморфна купчина.

Идеята е плавно променящото се пространство в павилиона на BIG да създава усещането за „ледена пещера“.

Но купчината може и да се окаже и доста изкусителна. От някои гледни точки стената от кухи стъклени тухли сякаш се превръща в прозрачна мрежа, от други – се явява като планина от кубчета лед. Разтворена, или „със свален цип“, както обича да казва Ингелс, обитаемата стена ще приюти пространства за различни събития в прозирната си структура от фибростъкло, носейки усещането за влизане в ледена пещера.

Със своите анимационни спирали и пикселирани форми, павилионът намеква за редица други проекти на BIG, които се изграждат в момента по света. Работи се по нов дом за „Лего“ в Билунд, под формата на куп свръхголеми тухли. От друга гледна точка, павилионът обезоръжаващо напомня на умален модел на техния проект от Уест 57-ма улица, пирамидален небостъргач в Ню Йорк – което може би не е съвпадение, като се има предвид предстоящата разпродажба на луксозните апартаменти. Какъв по-добър билборд от павилион в Кенсингтънските градини?

Тази година за първи път към поръчката за главния павилион на лондонската галерия „Серпентина“ ще бъдат добавени и четири по-малки летни къщи от други архитекти. Всеки от тях е бил помолен проектът му да кореспондира с „Куийн Карълайнс Темпъл“, класическа лятна къща от камък, малко по на север, построена от Уилям Кент през 1734 г.

„Обърната реплика“ … Дизайнът на NLÉ’s за лятна къща, с „Куийн Карълайнс Темпъл“ в далечината.

Нигерийският архитект Кунлé Адейеми се фокусира върху тежката минерална маса на храма, композирайки структура от блокове от пясъчник, която играе със солидността и празнотата. Описвана като „обърната реплика“ на павилиона на Кент, тя взима пространствата и ги завърта, за да създаде създаде абстрактна стая, прозорец и врата, с парчета камък, пръснати наоколо, които създават впечатление за руини или комплект детски строителни блокчета.

„Рисуванe контур на сляпо“ … лятната къща на Барков Лайбингер на галерия „Серпентина“

Базираният в Берлин Барков Лайбинер е извършил нещо като обратна археология на обекта, откривайки, че втори павилион на Кент някога е стоял върху изкуствено хълмче от пръстта, останала при изкопаването на декоративното езеро. Идеята била павилионът да се върти на 360 градуса, осигурявайки постоянно променяща се гледка. Очевидно проектиран с „рисуване контур на сляпо” – вид скица, при която моливът не се отделя от хартията, докато художникът гледа само в обекта, резултатът прилича на плетеница от гумени ленти, носещи се над няколко пейки.

„Сенки и отражения“ – модел на лятната къща на Асиф Хан

Базираният в Лондон архитект Асиф Хан е проучил историята на храма и е разбрал, че проследявайки пътя на слънцето, Кент го е построил така, че да улавя лъчите на изгрева всяка година на рождения ден на кралица Керълайн. В неговият павилион, който обещава да си играе със светлината, сенките и отраженията, навес от полиран метал е заобиколен от виеща се ограда от дървени пръти, проектирани да хвърлят променящи се сенки върху структурата.

„Пресечни решетки“ – Серпентиновата лятна къща на Йона Фридман

Накрая Йона Фридман, роденият в Унгария френски архитект и теоретик, се отклонява от преките алюзии с храма на Кент, с предложение за пресичаща се решетъчна структура от стоманени пръстени. Рамката от обръчи представлява фрагмент от неговата мечта – концептуален проект за La Ville Spatiale (Пространствения град) – теоретична идея, която започва да разработва през 50-те години. В основата й е многопластов и безкрайно разширяем град, който ще плува над земята, окачен в модулно пространствена рамка. Жалко само, че концепцията за безкрайна мрежа на Фридман вече бе осъществена в много по-убедителна форма в изумителния павилион на Су Фуджимото от 2013 г.

Вижте още: ЛЕТНИ ВЕЧЕРИ В ЦВЕТНИЯ ПАШКУЛ НА ЛОНДОН

За съжаление, подобно чувство за пропуснати възможности виси над цялото начинание. Събрани заедно, тези елегантни структури стоят като разнообразен набор от реакции от група световни архитекти на възраст от 36 до 93 г., но те не обещават нищо повече от малко разнообразие за минаващите през парка – в най-добрия случай могат да се окажат в центъра на някое спонсорско парти. Всеки от тези павилиони създава усещането за набързо направена скица на идея, ограничена от времето, бюджета и отсъствието на каквато и да е реална функция.

Започнала преди 16 години в средата на треската по Милениума, когато вярата в иконичната сила на архитектурата беше в зенита си, може би програмата за Серпентиновите павилиони в Хайд парк вече е изминала пътя си. Основана на идеята, че голямата архитектура може да съществува напълно независимо от употреба или цел, тя роди поредица от интересни структури – някои красиви, други не чак толкова – но никога не съумя да преодолее концепцията за архитектурата, като колекционерска арт творба, поръчвайки на някои от най-добрите световни архитекти да правят украшения за партита за набиране на средства. И след като основателката на програмата Джулия Пейтън-Джоунс напуска тази година галерия „Серпентина“, колекцията от големите хитове на BIG е уместен повод да се сложи край – или поне да се смени посоката – и оттук нататък да се поръчват структури, които биха могли да имат някакъв полезен живот и извън Кенсингтънските градини.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах